Когато се опитате да се задържите на повърхността на водата, потъвате; но ако опитате да се потопите, оставате на повърхността. Задържите ли дъха си, губите го... В настоящия момент, когато човешкият живот изглежда извънредно застрашен и несигурен, търсим устои, които да ни дадат смисъл и увереност. Тази книга се занимава с парадоксалния закон на "обърнатото усилие" - стремежът ни към сигурност ражда несигурност, а спасението е в радикалното признание, че няма начин да се спасим. Теза, сякаш взета от "Алиса в огледалния свят", на която тази книга е своево рода философски еквивалент. Читателят често ще ... |
|
|
Стани каквото си е подбор от съчинения на Алън Уотс, засягащи дилемата на човека, който се стреми да открие себе си. Това става възможно само ако успеем да видим живота си какъвто е, освободени от илюзии и очаквания. Да се потопиш в хармонията на живота и неговото вечно сега означава да станеш каквото си."Казано е, че най-висшата мъдрост се състои в това да се откъснеш - да не съжаляваш за миналото, нито да се боиш от бъдещето, да оставиш живота да следва своя ход без опит за вмешателство в неговите движения и промени, без домогвания да удължиш приятните неща или да ускориш края на неприятните. Да правиш това ще ... |
|
|
Повечето от нас имат чувството, че Азът е отделен център на усещане и действие, който живее вътре, вграден във физическото тяло - център, който се сблъсква с външния свят от хора и вещи, като чрез сетивата общува с една чужда и странна Вселена. В Книга за табуто да узнаеш кой си е застъпена космогоничната идея от философията на Веданта за Вездесъщия Бог, който се е заиграл сам със себе си на криеница: размножил се е в безброй същества - огледални негови образи, маски на Бога - и така се е захласнал в Божествената игра, че се е самозабравил в нея. Това е причинило двойственото его-съзнание у човека, забравил, че е самият ... |
|
|
Погледни Вселената! Звездите си имат своя ред, дърветата растат нагоре, а водите си текат. Бъди като тях! Какво е Вселената? А кой съм аз? Във "Философиите на Азия" Алън Уотс ни разкрива един непознат за нас, западните читатели, поглед към света, в който живеем, и нашата роля в него. Приканени сме да изоставим своите представи за всичко заобикалящо ни, да се отърсим от илюзията, която наричаме реалност, и да осъзнаем: Вселената - това сме ние. Докато все още живееш с убеждението, че трябва да станеш нещо повече от това, което си, ти ще бъдеш откъснат от реалността, Вселената, Бога или както там го наричаш. ... |
|
|
Какъв е звукът от пляскането с една ръка? Дзен будизмът не е религия, нито философия, не е психология или наука. Той е начин на живот и път за освобождение, който е прямота, замах, усет за красотата, но преди всичко - способност за преобразяване. Само когато в съзнанието ти няма неща и съзнанието ти не е в нещата, ти си свободен и духовен, празен и чудодеен. Корените на дзен са колкото даоистки, толкова и будистки, така че Алън Уотс търси извора му в китайските духовни традиции. Стремежът на дзен е проумяване на същността на живота. Както "рибата плува във водата, но не мисли за нея, както птицата лети с вятъра, ... |
|
|
Дзен е самият живот. Да го преследваш е все едно да гониш собствената си сянка - и през цялото време да бягаш от слънцето. "Духът на дзен" от Алън Уотс е една от първите книги, представили на западния свят основите на дзен будизма. И до днес този труд си остава едно от най-достъпните и сбити изложения на произхода и определящите принципи на дзен. Тук Уотс изследва зараждането на дзен в Древна Индия и проследява разпространението му в Китай и Япония. С прости думи, ала с изключителна дълбочина той разкрива как практикуването на дзен може да доведе до коренна и чудотворна трансформация на практикуващия, но и за ... |
|
|
"Дао е това, от което не можеш да се отклониш - онова, от което можеш да се отклониш, не е Дао." Тази максима от Джунюн, или "учението за неизменната среда", подсказва, че Дао няма аналог в западните представи за Бог, дори в идеята за някакъв божествен или естествен закон, който може да бъде спазван, но и отхвърлян. Казаното е трудно приемливо, защото и Лаодзъ, и Джуандзъ са единодушни за това, че действията, извършвани по принуда (или задължение) не се съгласуват с Дао. Парадоксът ще бъде разрешен след столетия в един диалог между чан наставниците Нанцюан и Джаоджоу: "Джаоджоу попитал: – Що е Дао? ... |
