Настоящият сборник събира в едно теоретичните резултати на две философски събития: семинара "Производство и продуктивност"и теоретичната конференция на тема "Бездната Хайдегер". Семинарът се организира от Центъра за хуманитарни и социални изследвания. ... |
|
Книгата е част от поредицата "Библиотека Философия на религията" на издателство УИ "Св. Климент Охридски". ... Владимир Теохаров завършва специалност "философия" в СУ "Св. Климент Охридски" през 1985 г. Работи във философския факултет на Софийския университет. Специализирал е в Германия и Австрия. Научните му интереси са в областта на философия на религията, екзистенциална философия, евангелска теология и др. Автор е на статии и студии, посветени на творчеството на Фридрих Ницше , протестантската културна традиция, философия на религията и т.н., някои от които в издания с ... |
|
Маурицио Ферарис е основоположник на новия реализъм и един от най-влиятелните философи на XXI век. Професор е по теоретична философия в Торинския университет, Италия, където е и президент на Центъра за онтология (LabOnt). Автор е на над шестдесет книги и хиляда статии, преведени на множество езици. Ферарис е един от малцината, работили пряко с водещи фигури на континенталната и на аналитичната традиция като Жак Дерида и Джон Сърл. Гостуващ професор в Харвард, Оксфорд, Мюнхен и Йейл, носител на редица престижни международни награди, сред които и "Humboldt-Forschungspreis". Колумнист на "La Repubblica" и ... |
|
Евелина Митева е доктор по средновековна философия в Софийския университет (2010), както и доктор по философия в рамките на двустранна програма между университетите в Кьолн (Германия) и Бари (Италия). Специализирала е в "Catholic University of America" (Вашингтон 2011 - 2012), в "Thomas-lnstitut" (Кьолн 2007 - 2008) и в "Albertus-Magnus- Institut" (Бон 2004). Автор е на преводите на няколко съчинения на Алберт Велики на български - "3а интелекта и умопостигаемото", "3а природата и произхода на душата", "3а съдбата", "За петнадесетте въпроса". Автор е ... |
|
Раждането на естетиката и отмирането на природно красивото. ... Книгата изследва ключови моменти от процеса на неусетно, но решаващо отпадане на природата от полезрението на класическата философска естетика, довел до прословутата Хегелова теза, след която разбираме естетиката най-вече като философия на изкуството. ... |
|
Диляна Филипова е културолог, магистър по изкуства и съвременност (ХХ и ХХІ век) и доктор по културология. Учител е по дисциплините от философски цикъл и хоноруван преподавател в специалност "Културология" на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Предложеното изследване се вписва в интердисциплинарното поле на философията, теологията и различните изкуства с фокус върху понятието лице, разгледано като смислов център в общуването между Бога и човека в юдео-християнска перспектива. Изследването борави с концептуални инструменти и мотиви на Мартин Бубер, Макс Пикар, Еманюел Левинас, Ханс Урс фон ... |
|
Сборник в чест на 60-годишнината на проф. д. ф. н. Анета Карагеоргиева. ... Съдържанието на настоящия сборник до голяма степен отразява многообразието на философските проблеми, които проф. Карагеоргиева е обсъждала и решавала със своите студенти в продължение на десетилетия. Съвременната философия доминира в настоящото издание, най-вече в лицето на основното изследователско поле на проф. Карагеоргиева - епистемологията. ... |
|
Книгата съдържа проучвания от историята на западноевропейската мисъл в областта на философията на културата - от Лутер до Хайдегер. Изследователското внимание е насочено към взаимопроникванията и границите на светогледите - религиозни, естетически и етически - и към техните продуктивни въздействия. Представени са основни сюжети и фигури от историята на новоевропейското философско и естетическо мислене в двойствената връзка на приемственост и на превъзмогване спрямо съществуващите религиозни и интелектуални традиции. ... |
|
Като главна съставка на всяко критично действие мисленето е аскетика на ума, разчитаща на радикален субект, който мисли "на голо". При това задължително за мисленето на субекта е то непременно да бъде некоректно - независимо от цената. Дискурсивните практики на голото мислене са своевременни и крайни: понасяне и превъзмогване на действителност през призмата на категорична редукция на заварения свят в конкретна утопия. Априорни задължения от всекидневно естество имаме единствено към конкретното... Петър Горанов е доктор по философия; автор на "Нищо особено" (2013) и на още други изречения и съждения, ... |
|
Включените текстове обхващат магистралните идеи на Бонавентура в сферата на собствено философското, при което акцентът пада върху човешката познавателна способност, върху възможностите и границите на човешкия ум в неговото движение към адекватно познаване на Бога и света. Св. Бонавентура е италиански теолог и философ, генерал на Францисканския орден. Канонизиран за светец през 1484 г. от папа Сикст IV и обявен за доктор на църквата от папа Сикст V през 1587 г. Най-известният му труд е "Пътеводител на ума към Бога". Основната тематика в работата му е свързана с теологията и дали тя може да бъде възприето като & ... |
|
Живеем в епоха, в която сме предизвикани да трансформираме своето наследство. С деструктивни и нерелевантни действия не е възможен автентичен напредък и промяна на негативните тенденции от миналото. Трябва да приемем биофилното начало като основа за нов релевантен подход. Социалният смисъл и неговата криза единствено при човека от всички биологични същества застрашава неговото собствено съществуване. Предишните исторически епохи са базирани върху "икономика на изчерпаемите ресурси" и "комплекса на Жертвата" като цивилизационна идентичност - "жертвата на Слабия", "жертвата на Малкия", ... |
|
Настоящото издание представя търсения относно напрежението между крайното и безкрайното, но не абстрактно, а като вътрешно напрежение на битието на отделното, като същностен патос на неговия живот. С други думи - на една конкретна метафизика. Затова и отделните размишления в тази книга са концентрирани около пространството, времето и тялото: хронотопите на съществуването в конкретността на неговото въплъщение. Те са неизбежните точки на стоене, които определят координатите на съществуването и конкретността на опита. ... |