Виждах една уголемена за човешки крак извивка, твърде неясна и разпръсната в колебание. Приличаше на стара крайбрежна диря, преди да я погълне следващата по-голяма вълна. А всъщност означаваше несигурна стъпка. Така колебливо вървят хората, които обичат да размишляват. Те не газят земята, те я галят, защото са погълнати от мига на размисъл, от дуела на тези и антитези, които сами си устройват, докато се усмихват през отсрещния тротоар на бивш колега или набелязват нова скучна цел. Следите им са едва доловими, деликатни, като самите тях. Може да ги следваш, но не и да ги прочетеш. Откривах, че Смисълът на Живота ни е в ... |
|
|
Първа част от трилогията "Рай". ... Не е нужно да празнувате Коледа и Нова година сред студ, сняг и виелици - може да се отпуснете с коктейл на приказен карибски плаж и да се насладите на райски удоволствия... Новата година започва обичайно за Айрийн Стийл - мъжът ѝ Ръс е заминал в поредната дълга командировка, започват неприятности на работното ѝ място, а двамата ѝ синове са далеч, заети със собствените си проблеми. И все пак, както всички, тя вярва, че новата година ще бъде по-щастлива от предишните. Тази надежда скоро рухва. Късно обаждане я известява, че мъжът ѝ е мъртъв. А още по- ... |
|
|
Творецът е заложил у всички нас усещането за вечността. Дълбоко в себе си ние знаем, че смъртта не е краят на нашия живот. Затова няма народ на земята, който да не е развил някакви представи за отвъдното. Но ние не се нуждаем от човешки идеи, а от истината. Никой основател на религия не е могъл да каже за себе си - "Аз съм истината", защото никой не е дошъл от отвъдния свят. Иисус е единственият, който е дошъл от небето, станал е човек, умрял е заради нашите прегрешения, на третия ден е възкръснал и се е върнал обратно на небето. Само Той може да отправи към нас тези уникални думи - "Аз съм пътят, истината ... |
|
|
Интелигентен трилър за любителите на свръхестествените истории и доброто фентъзи, вдъхновен от „Изгубеният рай” на Джон Милтън. ... Те са сред нас. Ангелите на светлината и демоните на мрака. Войната, започнала в небесата, продължава на Земята и последната битка ще се състои скоро. Когато изгрее четвъртата кървава луна. Луцифер и прокудените от Рая негови събратя се готвят за реванш. Краят на света - такъв, какъвто го познаваме - наближава. А хората нищо не подозират... Овъгленият до неузнаваемост труп на поп иконата Габриела Суада, открит след концерта й в Сао Пауло, хвърля в скръб милиони нейни почитатели. В необясним ... |
|
|
Осем срещи с осем души. Столетници. Всеки със своята интересна съдба. С мъдростта, която годините са му дали, със словото си, с българското съзнание, с надбитовото. Спас Попов ни запознава с историите на осем столетници, от които - килимарката леля Зибейда, за която най-големият грях е лъжата, която предпочита да мълчи, вместо да каже неистина, градинаря Димитър Димитров, влюбен в естетиката на природата, сигурен, че любовта ще спаси света, Катерина,която - веднъж омъжила се, остава до гроба с мъжа си, Димитър Попстаматов, който губи сина си преждевременно и желае на внуците си преди всичко здраве, а за себе си казва, че ... |
|
|
Приказки като пъстри дрешки, с които децата уверено навлизат в чудния свят на "Цветария". Все по-рядко можем да прочетем авторски приказки за деца. Дита Маркова е от малкото съвременни писатели, които пишат увлекателно и достъпно за днешните хлапета. Наред с традициите на българския приказен фолклор тя вплита съвременни сюжети и с много въображение извайва чудесни образи на цветя, растения, животни, природни явления и годишните времена, на които придава човешки качества. Книжката е подходяща както за по-големички деца, които умеят да четат, така и за по-малки, за които картинките ще са водещият приказен език. ... |
|
|
"Едно от нещата, които най-много впечатляват в книгите на Александър Бъчваров , е неговият език. Един писател се познава по езика, както лъвът се познава по ноктите. А когато се потопиш в хубавия му сладостен език, без да ни навира своето умение, без сам да се прехласва и прескимбичва, веднага откриваш родения писател." Константин Терзиев ... |
|
|
Животът на Азлан Кенеди е същинска идилия - водач на духовно убежище за богати курортисти на един от най-добре запазените острови на Карибите - Сен Мари. Всъщност, докато не го убиват. Случаят изглежда прост за решаване: Азлан се е намирал в заключена стая с още пет души, когато намира смъртта си един от петимата вече е направил самопризнание. На детектив-инспектор Ричард Пул му е горещо, отегчен е и му е писнало да говори със свидетели, които предпочитат да обсъждат "аурата" му, вместо това къде са се намирали по време на убийството. Но освен това знае, че фактите по случая не си пасват. Всъщност е убеден, че ... |
|
|
"Споменът е единственият рай, откъдето човеците не могат да бъдат изгонени!" Те го почистват, подреждат, метат. Бършат прах. После грижливо затварят вратите - да не би някой натрапник незабелязано да се промъкне и да развали цялото райско настроение. Рядко забравят открехнат прозорец и тогава размахват кърпа, за да изпъдят зелените мухи от миналото. Я къде отиват лошите спомени, гузните спомени, мръсните спомени? В зимника на рая, обвити в паяжини и мрак, набутани в стари почупени сандъци, толкова неразличими, сякаш някои събития в живота ни не са се случили. Може да има скрит опис за тях, но влагата е размила ... |
|
|
Всеки иска славата на Исус, никой не иска да носи кръста му. ... |
|
|
Трета част от трилогията "Рай". ... След вълнуващите страсти и обрати в "Зима в рая" и "Каквото се случи в рая..." Елин Хилдебранд поднася последните съставки за освежаващия летен коктейл на своята пленяваща трилогия. Айрийн Стийл не просто загуби своя съпруг - тя загуби всичко, след като властите започнаха да разкриват всички мръсни сделки, в които е бил намесен. Тя е убедена, че той е бил убит, но за тази цел трябва да изобличи неговия шеф, който е покрил следите си. А това не е лесно, като няма дори покрив над главата си. Двамата ѝ синове също търсят своето място на райския остров ... |
|
|
"Спирки из рая" на Димитър Кирков само условно може да се нарече мемоарна литература. Защото за това произведение спомнянето и пътуването са две модулации на един и същ духовен процес, който се явява генератор на живота и в този смисъл притежава дълбоко екзистенциални измерения. "Погледнат в близост до смъртта", казва авторът, "всеки човешки живот е несполука, но нима само там е истинският наш живот. Съдбата неизбежно ни води към скръбта и все пак точно в спомена ние можем да спрем където пожелаем. Прагът под моста на Тунджа сега бучи глухо и чуждо, но стига да поискам, и ще върна ония води, които ... |
