Зима в рая

Зима в рая Елин Хилдебранд Времетраене: 1:01 мин. Опасни слухове Елин Хилдебранд Времетраене: 1:00 мин. Джералд Даръл Времетраене: 0:56 мин. Моето семейство и други животни Джералд Даръл Времетраене: 0:52 мин. Живот в скалите Мария Лалева Времетраене: 0:55 мин. Тютюн - том 1 и том 2 Димитър Димов Времетраене: 0:59 мин. Жажда Захари Карабашлиев Времетраене: 1:16 мин. В София с Георги Господинов Джорджа Спадони Времетраене: 0:54 мин. 90 минути за Дядо Коледа Себастиан Норт Времетраене: 1:00 мин. 10 дни в лудницата Нели Блай Времетраене: 0:57 мин. Коледният мост на чудесата Джени Хейл Времетраене: 0:55 мин. Заплетена Коледа Ени Аманда Времетраене: 0:49 мин. Прекрасни лоши неща Триша Улф Времетраене: 1:08 мин. Касапина Пенелъпи Скай Времетраене: 0:48 мин. Магьосникът Захариас Цукербайн Силке Мориц, Ахим Алгрим Времетраене: 1:23 мин. Поредица Класика за деца Времетраене: 1:01 мин. 90 минути за Хелоуин Себастиан Норт Времетраене: 1:00 мин.

Първа част от трилогията "Рай". Не е нужно да празнувате Коледа и Нова година сред студ, сняг и виелици - може да се отпуснете с коктейл на приказен карибски плаж и да се насладите на райски удоволствия...

Новата година започва обичайно за Айрийн Стийл - мъжът ѝ Ръс е заминал в поредната дълга командировка, започват неприятности на работното ѝ място, а двамата ѝ синове са далеч, заети със собствените си проблеми. И все пак, както всички, тя вярва, че новата година ще бъде по-щастлива от предишните.
Тази надежда скоро рухва. Късно обаждане я известява, че мъжът ѝ е мъртъв. А още по-шокиращото е, че е загинал в катастрофа с хеликоптер на карибския остров Сейнт Джон, райско кътче за хора с много пари. Място, където Ръс изобщо не би трябвало да бъде.

Айрийн оставя зад себе си американската зима и лети заедно със синовете си към острова на вечното лято. Където открива, че любящият ѝ съпруг я е мамил години наред. При това за всичко - Ръс не само се оказва притежател на луксозна милионерска вила на Сейнт Джон, но и скоро се разбира, че е имал и второ семейство там.
Двамата ѝ синове допринасят за бъркотията, като се влюбват в красиво местно момиче, което не по случайност е и най-близката приятелка на загиналата с Ръс в хеликоптера жена. Скърбящата Айрийн иска да разбере всичко за нея и за тайните на своя покоен съпруг. Това значи да опознае острова и неговите обитатели.

"АЙРИЙН: АЙОВА СИТИ
Първата вечер на новата година е.
Айрийн Стийл е прекарала деня в състояние на фокусирана работоспособност. От девет до един успя да каталогизира всеки документ, свързан с пълното реновиране от начало до край на дома ѝ в стил кралица Ан от 1892 г., намиращ се на Чърч Стрийт. Между един и два хапна дебел сандвич с пилешка салата върху ръжен хляб (за щастие винаги е била слаба по природа, така че за нея няма новогодишни диети), после подремна на кадифеното канапе пред камината в гостната. Времето от два и петнайсет до три и половина употреби да състави отговор по имейл на шефа си Джоузеф Фийни, издателя на "Дом и стил", който два дни по-рано я бе уведомил, че е "повишена" от главен редактор на списанието до отговорен редактор, новосъздаден пост, който редуцира наполовина работното време и отговорностите на Айрийн и върви с трийсет процента намаление на заплатата.
В четири и половина се опита да се обади на мъжа си Ръс, който беше в командировка. Телефонът му иззвъня шест пъти и после се прехвърли на гласова поща. Айрийн не остави съобщение. Ръс бездруго никога не ги прослушваше.
В четири и половина отново пробва да се свърже с Ръс и бе препратена директно на гласова поща. Поседя замислено, после прекъсна. Ръс беше денонощно на телефона. Айрийн се запита дали умишлено не избягваше нейното обаждане. Нищо чудно да бе ядосан от разговора им предишния ден, но пък, от друга страна, още рано тази сутрин на вратата ѝ бе доставен пищен букет от снежнобели калии с бележка: "Защото ти обичаш калии, а аз обичам теб. Хо Р.". Айрийн беше възхитена; нищо не оживяваше дома през зимата като свежи цветя. Смаяна бе, че Ръс е открил доставчик в празник, но неговата находчивост не знаеше граници.
В пет часа Айрийн си наля щедро шардоне "Кендъл-Джаксън", взе душ и облече шарен пуловер от коприна и кашмир и тесни черни панталони "Айлин Фишър" от крепдешин, коледен подарък от Ръс. Сложи си дебелото палто от агнешка кожа, наушници и ръкавици от телешки бокс, за да измине четири пресечки през Айова Сити до срещата си в бар-ресторант "Пулман" със своята най-добра приятелка Лидия Кристенсън, виден професор по американска история.

Вечерята на новогодишния ден е традиция, навлизаща в седмата си година. Започна, когато Лидия се разведе с мъжа си женкар Филип, а пътуванията на Ръс от "почти постоянни" станаха "постоянни". От вечерята се очаква да е позитивен и приповдигащ настроението ритуал: Айрийн и Лидия да преброят многобройните си благословии - приятелството им е почти най-отгоре в списъка - и да формулират стремежите си за предстоящите дванайсет месеца. Но на Айрийни и Лидия не са им чужди човешките слабости, така че разговорите им понякога се отплесват към предсказуемо самоокайване. Според Лидия най-голямата несправедливост на света е, че с годините мъжете стават по-сексапилни и представителни, а с жените... ами, не се случва. Просто не се случва.
– В ЦРУ трябва да наемат жени над петдесет - заключава Лидия.
– Ние направо сме невидими.
– Дами, ще желаете ли още вино? - пита Райън, техният сервитьор.
– Да, моля! - отговаря Айрийн с най-ведрата си усмивка. Тя невидима ли е? Преди седмица не би си го помислила, но "повишението" я кара да заключи, че Лидия може би е права. Джоузеф Фийни я сваля надолу в списъка на екипа (с надеждата тя да не схване маневрата му) и я заменя с трийсет и една годишното динамо Мейвис Кий. Тя беше напуснала влиятелна фирма за интериорен дизайн в Манхатън, за да последва мъжа си в Сидър Рапидс. Появи се с танцова стъпка в офиса им осем месеца по-рано с лъскавото си и секси CV и изведнъж Джоузеф иска списанието им да е по-светско и изтънчено. Има желание да пренасочи вниманието и ресурсите от материалното им издание към онлайн варианта и като си послужи с опита на Мейвис Кий, да установи „присъствие в социалните мрежи". Айрийн е в пълна опозиция. Социалните мрежи са използвани от тийнейджъри и като цяло от поколението на новото хилядолетие, а демографската група на "Дом и стилю" са жени между 39 и 65 години, към която принадлежи самата Айрийн. Тези читателки искат списания, дето да могат да хванат в ръка, гланцирани страници, които да прелистват и да превъзнасят в чакалнята на зъболекаря; нужни са им издания, отразяващи уютните градивни ценности на Средния запад.
Внезапното, неочаквано и нежелано "повишение" на Айрийн я кара да се чувства като старомодна досадница в лелински джинси. Напълно незначителна. Ще бъде канена на събрания - на по-маловажните, но мнението ѝ ще бъде пренебрегвано. Ще рецензира оформлението и съдържанието, но няма да бъдат внасяни никакви промени. Ще посещава хора в офисите им, ще извежда рекламодатели на обяд и ще бъбри. Понижена е до фигурант, талисман, галеник на офиса.

Айрийн се взира в Райън, докато той пълни чашите им със златисто шардоне - от избата Кейкбред, истинско разточителство, - и се пита какво ли вижда той, като ги погледне. Дали пред него са две неясни очертания на жени, като онези, нанасяни от детективите със спрей около труповете? Или пък може би вижда две жизнени, интересни и привлекателни дами - вярно, не в първа младост?
Добре де, без привлекателни. На Айрийн ѝ е известно, че Райън (защото тя се храни в бар-ресторант "Пулман" поне веднъж седмично, когато Ръс отсъства) е на двайсет и пет и работи върху дипломната си работа по приложна математика, макар да не прилича на математиците, каквито си ги представя Айрийн. Изглежда по-скоро като знаменитостите, носещи името Райън - Райън Сикрест, Райън Гослинг, Райън О’Нийл.
Райън О’Нийл? Ама ето че сега тя сама се състарява.
Айрийн обикновено влиза в тона на Лидия, когато тя забие в посока "горката аз", но тази вечер решава да не го прави.
– Аз не се чувствам невидима - отсича. Навежда се през масата.
– Всъщност мисля да се кандидатирам за пост.
Лидия писва, все едно Айрийн я е сръчкала с остен за добитък.
– Какво? Как така "да се кандидатираш за пост"? Имаш предвид Конгреса? Или просто училищното настоятелство на Айова Сити?
В главата на Айрийн се е въртял Конгресът, макар че когато думата излиза от устата на Лидия, звучи направо абсурдно. Айрийн не знае абсолютно нищо за политика. Съвсем нищичко. Но като (бивш) главен редактор на списание "Дом и стил" е добре запозната как се вършат много неща. С краен срок. Също така умее да изслушва околните и да се справя с мъчни характери. О, умее го и още как.
– Може би не да се кандидатирам за пост - поправя се Айрийн.
– Но ми е нужно нещо различно - В момента не ѝ се впуска в обяснения на тема понижението, маскирано като повишение; болката все още е твърде силна.
– Виж, аз се нуждая от нещо различно - отвръща Лидия.
– Нуждая се от необвързан хетеросексуален мъж на възраст между петдесет и пет и седемдесет, над метър и осемдесет и три, с шестцифрена заплата и приличен пенсионен фонд. О, и с чувство за хумор. А, да, и с хобита, включващи пазаруване на хранителни стоки и сгъване на пране.
Айрийн клати глава.
– Мъж няма да ти реши проблемите, Лидия. Не го ли научихме в групата ни за издигане на самосъзнанието още преди десетилетия?
– Един мъж би ми решил проблемите, защото проблемът ми е, че нямам мъж - изтъква Лидия. Изгълтва останалото ѝ вино.
– Ти няма как да разбереш, защото си имаш Ръс, който те боготвори."
Из книгата

Сиела Норма АД
София 1510
бул. Владимир Вазов №9
080012525