Феликс Митерер се числи към най-успешните австрийски драматурзи и сценаристи. Роден е през 1948 г. в Тирол. От 1977 г. е писател на свободна практика. Автор е на повече от 20 пиеси, много от които са по поръчка на театрални трупи. Написал е над 20 сценария за успешни телевизионни филми и сериали.В младостта постановките на собствените му пиеси. От 1995 г. живее със семейството си в Ирландия. Носител е на няколко театрални и телевизионни награди. "Не е трудно да бъде освободено понятието "грях" от църковния контекст, защото по принцип грехът не е нещо друго, а само проява на безразличие към хората край ... |
|
|
В книгата "Ненаиграли се куклени пиеси" са публикувани десет авторски куклени пиеси на Янко Митев . Почти всички са се срещали със сцените на българския куклен театър. Има и две непоставени, защото са нови. Пиесите се приемат много добре от специалистите и публиката. Донесли са множество награди и като драматургия и като постановки у нас и в чужбина. Книгата е предназначена за професионални и самодейни театрални състави, режисьори, актьори и интересуващи се от това изкуство хора. Тя ще достави удоволствие, както на бъдещата публика така и на читателите!"Играе им се още на тези пиеси." Янко Митев ... |
|
|
Бертолт Брехт е роден през 1898 г. в Аугсбург и умира през 1956 г. в Берлин. През войната е бил емигрант в Дания, Швеция, Финландия, САЩ и Швейцария. Създател е на театър "Берлинер ансамбъл". Автор на много пиеси, сред които са "Опера за три гроша", "Животът на Галилей", "Добрият човек от Сечуан", "Майка Кураж и нейните деца", "Господин Пунтила и неговият слуга Мати", "Кавказкият тебеширен кръг". Неговото развитие към голямата епична драматургия, към "научния театър", може да се разбере правилно само когато се познават не само ранните му ... |
|
|
Кралицата на Франция редовно се усамотява в мрачна кула на брега на Сена, която символизира тайните и престъпленията на абсолютната власт. Там загиват всички мъже, примамени в кулата, за да прекарат с кралицата една любовна нощ. Но какво става, когато поредният любовник се оказва собственият ѝ син? Когато към кръвосмешението е възможно да се добави и детеубийството? През 1832 година, Александър Дюма е на върха на славата си като драматичен автор, когато пише Нелската кула, пиеса, в която свободно ползва историческите факти и с бурна романтичност пресъздава епохата. С този шедьовър на приключенската историческа ... |
|
|
Австрийският писател и драматург Петер Турини (1944) е автор на повече от 30 пиеси, десетина филмови сценарии, стихотворения и есета. Става известен с двете притчи "Лов на плъхове" и "Колене на свиня", в които се обявява против психическото и физическото насилие в семейството и обществото. Интересуват го преди всичко проблемите на социалните и расовите малцинства, на уязвимото младо поколение и на пренебрегваните възрастни. Онова, което свързва всички пиеси на Петер Турини, е самотата на човека. Тази самота обикновено е следствие преди всичко от жестокостта на обществото, което по различни причини ... |
|
|
|
|
|
Пиесата "Ужасните родители" Кокто написва за 8 дни и още с появата си предизвиква скандал. Болезнени и маниакални семейни отношения. Конфликта родители - деца. Четирима герои преплетени в кръвосмесителни и обсесивни връзки. "Ужасните родители" е една от най-поставяните пиеси на Жан Кокто у нас. Многолик и плодовит, Жан Кокто (1889 - 1963) е автор на романи, стихове, пиеси, есета; а също режисьор и художник. Член на "Френската академия" и на "Кралската академия на Белгия", командор на "Почетния легион", член на Академията "Маларме", почетен президент на ... |
|
|
Пиесата "Западният кей" е посветена на странната съдба на един човек, който иска да умре в тъмните води на голяма река с два камъка в джобовете, за да потъне бързо като "спукана гума от камион". Сред мрачните сенки на западния кей на изоставения и полуразрушен квартал на брега на реката все още се мяркат тайнствените силуети на безмълвни фигури, на многословни индианки, на страдащи жени и лъжливо влюбени мъже. Те са неотменна част от общия портрет на странните, кога тържествено трагични, кога смазващо нищожни, но винаги самотни и маргинални герои във всички пиеси на Бернар-Мари Колтес, един от най- ... |
|
|
Драматургичната техника на сценичните параболи в пиесите на Матей Вишниек е безупречна, съвършена. Ефектът е постигнат чрез непрекъснатото повтаряне на едни и същи реплики и ситуации, чрез разместването на временните пластове, чрез странните, фантастични финали, готови да ни хвърлят в тревога и смут. Граничните ситуации в тях, изведени от дадения контекст, при него отварят нови, неподозирани хоризонти. Вишниек не поучава, а непрекъснато полемизира, не приема елементарната логика, винаги упорито ѝ противоречи (в една от пиесите му "ямата" диша, пее, сърди се, предлага питейна вода или пък отровни миазми!), ... |
|
|
"На въпроса "Защо да се издава Бертолт Брехт" може да се даде кратък отговор: Защото е голям писател. Ако някой смята, че има нужда да привежда доказателства за това, би могъл да се позове на мнението на безспорно значителни немскоезични автори. Примерно на Томас Ман по правилото, че признанието от врага звучи най-силно. Без някога да са слизали на нивото на жадни за кавга файтонджии, той и Брехт винаги са били на твърде различни идейни и естетически позиции. Когато прочел дадената му от актрисата Терезе Гийзе "Майка Кураж", авторът на "Вълшебната планина" казал: "Чудовището има ... |
|
|
"Като думата сняг" е много актуален текст, противопоставящ сериозни социални и морални позиции. В пиесата е вплетен откъс от поемата на Рьоне Шар "Облекчение", чрез който авторът парадоксално сближава двама абсолютно противоположни персонажи." сп. "Льо телеграм" "Значи ще си говорим на "вие" е пиеса, приличаща на бойно поле. Тя ни въвежда във взривоопасната зона на самотата и живота, на смъртта и изоставянето. Но дали двамата герои са истински живи същества или само оживели призраци?" Анри Лепин, сп. "Рю дьо театр", Авиньон Андре Сарк е роден в областта ... |
|
|
Таня Шахова е едно от утвърдените имена в родната ни драматургия, писател със собствен почерк и вкус към преосмисляне на миналото и в частност на литературния живот у нас. При това нейните реконструкции се отличават с финес и истинско зачитане на личностите, които избира за свои герои. Шахова успява не просто да възроди типажи, да наложи авторитети или да хвърли светлина върху все още неизговорени сенчести зони от миналото, но и да се отвори към дебати на деня, към актуални проблеми, в които настоящият читател или зрител да разпознае себе си. И тази тънка, пропусклива нишка, която намества епохи, слива хоризонти, ... |
