Българите в Западните покрайнини са част от нас. Плът от българската плът, кръв от българската кръв, те носят в сърцата си българския дух, ценностите и копнежите български. Налага се да го кажа - носят ги по-достойно от нас, свободните българи. Носят ги с онова достойнство, което може да се роди само от липсите и страданията, което се крепи на отстояването: въпреки насилието, въпреки всички форми на натиск, въпреки всичко. Те не са емигранти, не са напуснали родината си по своя воля. Оказали са се откъснати от нея, захвърлени в чужда и враждебна среда. Търсили са свободата си - със слово, с непримиримост, понякога и с ... |
|
|
Това е една мистична книга. Когато преминем през нея, ако сме били достатъчно внимателни по пътя, ще сме по-мъдри, дори и да не го разберем."Тези късове проза имат различи гласове. Но най-често звучат като поезия, като блус, като отекване на гонг в тибетски манастир, като тишина. Дълбокото познание на Изтока е цедка, през която се процежда западната ни реалност, за да остане същността във вид на проблясващи люспици. Но видимото в тази книга е само знак на скритото отдолу, което няма собствено име. Повече от всичко те - фрагментите в нея - улавят в рядката си мрежа реалността, настоящето. В тях има много реалност, ... |
|
|
Илюстрации: Марияна Митева. ... "Така било някога. И коминочистачите били уважавани люде. Ала времената се менят, с тях и хората - и те постепенно забравили за сладките приказки край живия огън. Прекарали през домовете си грозни тръби, накичили стаите си с чугунени радиатори и вече се топлели на тях вместо на живия огън. Станало по-лесно, но и по-скучно - защото как да си говориш или да мечтаеш пред един радиатор?! И камините били зазидани, комините - запушени или разрушени, а с това и занаятът на коминочистачите отживял времето си - останало само поверието, че ако пипнеш коминочистач, това носи щастие. Но тъй като ... |
|
|
В "Поезията на Александър Вутимски" Едвин Сугарев не само предлага нов прочит на този поет, чието име и творчество е обременено с много предразсъдъци и митологии, но и използва казуса Вутимски като код, чрез който да бъдат препрочетени редица поети в историята на литературата ни, навлизали дълбоко в екзистенциалните проблеми на човешкото битие, без да се боят да медитират над тъмното, опасното и подсъзнателното, да живеят екстремно и на ръба, да жертват всичко в името на автентичното постигане на битието като поетичен аксцес. Книгата е вероятно най-подробният текст за Вутимски и го разглежда наистина ... |
|
|
99 стихотворения ... "Мрежата на Индра" е древноиндийски мит, често използван от Алън Уотс като метафора за тезата, че всичко се съдържа във всичко: триизмерна паяжина, покрита с капчици роса, в която всяка капчица отразява всички останали и бива отразена от всички тях - един космогоничен модел на света като взаимопроникваща цялост, в която всичко е мимолетно, но и вечно в своето постоянно чезнене и пораждане, в танца на преливащите си енергии. Това е мрежата на Индра - мрежата на вечното сега, съдържаща в себе си и миналото, и бъдещето. ... |
|
|
Текстовете, събрани в тази книга, са притчи за човешката обреченост и надежда, кратки антиутопии и иронични версии на прочути литературни творби - режисирани пантомими на самотата, размесени като песъчинките на дните ни в пясъчния часовник, който Неумолимата ръка обръща, преди завинаги да изтече. ... |
|
|
"По близо до пръстта От една илюзия в друга илюзия - както капката роса се стича от листо в листо, но най-накрая пада на земята. та тъй и ти. Сред залисии и надежди, сред усилия и бездействия - все в нови пътища, с нови идеи, винаги уж отначало, а всъщност само по-далече от небето, по-близо до пръстта." Сезонът на плашилото е книга за края, който е и начало; за вечното ни бродене по лентата на Мьобиус, за лабиринтното ни битие и за настъпването на собствените ни следи. Книга за разпадането и разпиляването, за песъчливата същност на нашето битие, за пясъчната природа на паметта, за изтляването, за превръщането ... |
|
|
„Събирачи на хартия” продължава една от стилистичните линии, съзнателно следвани от Едвин Сугарев в предишни негови книги като „Рокада”, „Джаз” и „Родина”. Потърсена е максималната експресивност, образни наслагвания, сложни и алогични метафорични структури, създаване на полифонични внушения чрез паралелно развиващи се визии в отделните стихотворения, както и контрастни сблъсъци между тях. Същевременно това е и особен тип мемориална стихосбирка – написана е в памет на Биньо Иванов и следва сродна стилистика, а много от стихотворенията в нея водят своя скрит диалог с неговите. ... |
Рейтинг: 9.00 / 1 глас 
