Сборник с избрани доклади и лекции от единадесетата международна ранноесенна школа по семиотика. ... |
|
Ескизи към една Философия на нежността. ... Философията, която приема, че Азът е множествен, крехко множествен, и че все пак тази множественост се отлага в единен фокус, е склонна - от повече от двадесет и пет века - най-напред да се пита заедно с Пиндар защо "Всички се нуждаем често от полъха на нежни ветрове"... Ако отговорът е: човекът - изобщо - не може да се лиши от красотата, то следва да разтълкуваме за кой човек, за коя епоха става дума? Според Камю нашата епоха търси да изгони Елена, да пренебрегне красотата за разлика от гърците, които толкова жадно искат да се наслаждават на живота, че " ... |
|
Университетска философска поредица "Какво значи това?". ... Настоящият том е само един малък пътеводител. Освен очевидните туристически атракции, от него човек ще научи за околностите им достатъчно, за да намали опасността да се изгуби. Една книга може да донесе три вида полза. Първо, може да обогати идеите ви с чистите възможности, чистите идеи, които предлага. Второ, може да ви информира. Трето, може да ви предложи за одобрение насоки на мисълта и доказателства за приемлива връзка между възможност и факти. Преценете внимателно привлекателността на идеите, правдоподобността на твърденията и силата на ... |
|
Книгата съдържа тринадесет философски статии, писани през периода 1996 - 2010 г. В основата им е залегнало определено разбиране за философията. Според това разбиране не съществува метаисторическа позиция, от която философите наблюдават, описват и обясняват света като цяло. философското мислене по-скоро е провокирано от въпроси, които идват от миналото на самата философия, от жизнения опит и житейската мъдрост, от науките, от изкуствата, от различни обществени практики, от политиката и пр. Онова, от което философията започва, е езикът - обикновеният език, на който всички говорим. Философията си поставя за цел да разбере ... |
|
Преобразувания в българската философска традиция от Възраждането до края на XX век ... Тази книга предлага един сравнително ясен поглед върху историята на модерната българска философия, но е далеч от претенцията за изчерпателност. Ако все пак има някаква претенция в нея, тя се отнася по-скоро към историята на историята. От средата на XX век съществува дебат относно предмета на историята на философията в България, който продължава и до днес. Той е важен и определящ историко-философските изследвания, както и следващите от тях оценки. Задълбочен анализ на този дебат, както и на използваните методи в различните изследвания по ... |
|
Съставителство, предговор и превод от френски език: Лидия Денкова . ... Бенжамен Констан (1767 - 1830) е сред първите имена от времето на Френската революция, които свързваме с основополагащите идеи на либералната философия, с конституционната политика и право, с теорията за прогреса на човешкия род и религиозната толерантност, а също и с разбирането за индивидуалната свобода. През годините неговата политическа философия се е превърнала във вдъхновение и емблема за не едно и две движения по цял свят, но Констан е повече от това - един наистина многообразен мислител, който непрекъснато търси да разбере какво е да ... |
|
Димитър Вацов е преподавател по философия в Нов български университет. Главен редактор на сп. “Критика и хуманизъм”. Това е втората му книга след “Антология на утвърждаването”. Предлаганото тук изследване се разгръща паралелно в два основни плана. Единият план: това са съвременните контексти на социалната и политическата философия и теория, с ясен фокус върху проблема у признаването , който през последните петнадесет години става една от централните теми на международния дебат в хуманитаристиката. Доколкото днес дебатът за признаването като че неизменно има практико-политически измерения, то и аз се опитвам да ... |
|
В "Критика на думите" Карел Чапек предлага поредица от кратки афористични разяснения на значенията на думи, голяма част от които принадлежат на речника на философията. Тези най-често изпълнени с добродушна и донякъде горчива ирония разяснения са много далеч от претенцията да бъдат част от някаква тежка философска семантика, каквато в наши дни се разработва главно в англосаксонската философия. Те са предназначени не да обсебват, а като малки фарчета да насочват мисълта, не да приковат разсъждението към някакви прецизно формулирани значения, а напротив - да го освободят. "... думата не крие значението в ... |
|
Естетически есета върху вкуса. ... "Най-общото определение на вкуса, без да се взима под внимание дали той е добър или лош, точен или неточен, е това, което ни привързва към нещо чрез усещането. Това не пречи той да може да се прилага към интелектуални неща, чието познание доставя такова удоволствие на душата, че е било единственото блаженство, които някои философи са могли да разберат. Душата познава чрез своите идеи и своите чувства; получава удоволствие от тези идеи и чувства: защото, макар да противопоставяме идеята на усещането, все пак, още щом види нещо, идеята го и усеща. И следователно всички интелектуални ... |
|
Макар настоящата книга да е фокусирана върху етнометодологията и анализа на разговори, тя има специфичен двоен "мета-прицел". Тя е съсредоточена върху логиката на етнометодологическата работа, върху онова, което изгражда етнометодологията като нагласа и работна програма, като в същото време се опитва да разкрие една скрита понятийна работа, която систематично се заличава от образа ѝ на емпирична практика. Този анализ позволява да се очертаят теоретични родства по избор, чиито следи все повече избледняват в "Изследвания по етнометодология" и след тях . Това пък открива възможността ... |
|
"Какво сме правили в тези моменти, които осмислят живота ни? Според Роуландс - не сме се подчинявали. Влизали сме в момента, без да го притежаваме и сме действали без оглед на наша маймунска изгода. Това са моментите, в които сме казвали "Майната ви!", случките, при които сме се съпротивлявали, не защото сме мислили за някаква полза, а защото така е било редно да направим, дори с риск да загубим всичко, натрупано дотук. Моментите, в които сме били свободни от наследството на маймуните в нас. И тук идва основното послание на книгата: "...накрая ни спасява единствено нашето непокорство". ... |
|
Научни есета. ... "Когато говорим за видове речи, тези видове не би трябвало да се съобразяват радикално с деленията, с които разполагаме. В гледната точка на т.нар. свързвания няма обща литературна и нелитературна рефлексивна реч. Речите на всекидневното казване и говорене постоянно приличат като типове свързвания на едни или други жанрове на литературната и нелитературната реч. Оттук и заключението, че нямаме възможност да стъпим на свързването на думи, за да разберем свързванията на твърдения, ако се сменят самите говорещи. Човешкият език не само реферира към външното, но и постоянно го прави и до-правя, като ... |