Проблемът за езика е проблем за самите основания на човешката екзистенция. Животът ни е втъкан в него до неразличимост. Всяка житейска ситуация е неизменно ознаменувана от думите. Независимо дали четем, водим неангажиращ разговор или просто сме се унесли в размисъл, винаги се оказваме сред думи. А тяхното битие е толкова несигурно и противоречиво... Любов, приятелство, добродетел, свобода... колко пусти биха били тези думи, как фалшиво биха звучали, ако липсваха реалностите, към които те ни препращат. И все пак, как бихме разбрали който и да е фрагмент от реалността без думите, с които го назоваваме? ... |
|
|
Сборникът включва доклади от конференция в чест на шестдесетгодишния юбилей на проф. Александър Андонов, проведена през май 2006 г. Темата на конференцията е подбрана като израз както на спецификата, с която онтологичната проблематика се разработва във Философския факултет на Софийския университет, така и на една отвореност на философската онтология, разбирана не непременно като подредба и йерархизация на съществуващото. ... |
|
|
Книгата има за цел разработването на понятие за личност от перспективата на философската антропология чрез очертаване на възможно най-широко теоретично поле от теми и понятия, свързани с историческото му възникване и развитие до съвременността. Разработването на философско-антропологично понятие за личност е важно с оглед на съвременните процеси на дехуманизация, които застрашават бъдещото съществуване на човечеството и водят до деперсонализация на постмодерния човек. ... |
|
|
Сборник доклади на участниците в съвместна конференция на Философския факултет на СУ Св. Климент Охридски и Философско-искорическия факултет на ПУ Паисий Хилендарски. Прилагането на интердисциплинарен подход към проблема на еротичното предполага разкриването на неговите еволюционно-природни, психологически и социокултурни черти в тяхната съотнесеност. Методологична и теоретична основа на предлаганите тук текстове е историзмът в познанието на еротизма като една от основните жизнени практики на човека. ... |
|
|
Истината е основополагаща характеристика на човешкото отнасяне към действителността. Ние се интересуваме от истини, питаме за истини, съобщаваме истини и, по-общо, улавяме моменти в потока на постоянно променящата се действителност, като разкриваме истини относно нея. Чрез своите разсъждения традиционните философи също са се опитвали да достигат до истини. За философските твърдения е специфично обаче, че при тях няма съгласие относно истинността им. ... |
|
|
Съставители: Хараламби Паницидис , Димитър Божков , Петър Горанов . ... За индивида тялото е поименна гранична зона, в пределите на която се простира вселената на неговата позната неизвестност. Тялото е първата и последната спирка на живота, стига този живот да бъде схванат в своя буквален, достатъчен и не-преднамерен смисъл. За образите на тялото от всекидневно и теоретично естество; за телесните идеологии от консумативен и аскетичен, от митичен и поетичен порядък; изобщо за усърдието и старанието на буквалния живот, съхранен в тялото, отваряме дума тук. ... |
|
|
Has the proverbially "a(nti)-historical" analytic philosophy taken a "historical turn" as some analytic "insiders" have heralded recently? In this densely argued and extensively referenced book, Blagovest Mollov argues that it has not, mainly because the only relatively determinate meaning the term can be given derives from a dubious and equally vague "historicist" perspective. Outside, and even within, the latter, the author holds, what has come to be discussed as "the historical turn (of analytic philosophy)" is neither historical nor a turn, in the sense other " ... |
|
|
Предмет на тази книга са няколко важни теми от интелектуалното наследство на Средновековието. Тя проследява автентичната философска метафизическа природа на мисленето на средновековните автори: от идеята за трансцендирането на Аз-а до митовете, подобни на този за "плоската Земя". Авторът оспорва мнението, че средновековните автори интерпретират идеи, а не използват собствения си опит. Това автентично представяне цели да постави идеите на Средновековието по различен и достъпен начин, за да привлече дори предубедения читател. ... |
|
|
Изданието представлява антология от философски текстове, покриващи тематиката за гражданското общество - различните идеи и школи, както и тяхното развитие от Античността до наши дни. Пространната встъпителна студия подробно и изчерпателно описва контекста на темата, както и различните възможно подходи за нейното разглеждане. ... |
|
|
Изданието е съвместимо с настоящата учебна програма. Одобрен от МОН със Заповед № РД 09-1548 / 17.07.2020 г. ... Учебник по философия за 11. клас - профилирана подготовка. Модул 1: История на идеите. Учебната система по философия за 11. клас на издателство "Педагог 6" се състои от: модул 1: История на идеите модул 3: Култура на мисленето модул 4: Социална психология Изброените компоненти от учебната система се продават поотделно. За да закупите някой от тях, последвайте съответния линк. Настоящото издание е одобрено от МОН и е съвместимо с учебната програма за 2023/2024 г. Ако имате ... |
|
|
Изданието е съвместимо с настоящата учебна програма. Одобрен от МОН със Заповед № РД 09-1541/17.07.2020 г. ... Учебник по философия за 11. клас - профилирана подготовка. Модул 4: Социална психология. Учебната система по философия за 11. клас на издателство "Педагог 6" се състои от: модул 1: История на идеите модул 3: Култура на мисленето модул 4: Социална психология Изброените компоненти от учебната система се продават поотделно. За да закупите някой от тях, последвайте съответния линк. Настоящото издание е одобрено от МОН и е съвместимо с учебната програма за 2023/2024 г. Ако имате ... |
|
|
Изданието е съвместимо с настоящата учебна програма. Одобрено от МОН със заповед № РД 09-1153/21.05.2020 г. ... Идеята за история на идеите принадлежи на американския философ и историк Артър Лавджой (Arthur Lovejoy, 1873 - 1962). През 1936 г. той издава книгата "Великата верига на битието: Изследване историята на една идея" (The Great Chain of Being: The Study of the History of an Idea). В нея ученият излага своя възглед за обособяване на история на идеите като специфична насока на историческото дирене, която да е различна не само от история на философията, но и от другите области на историческо изследване (обща ... |
