"... Казват, че всеки човек си има някаква дарба, някакъв талант, само че при много хора този талант си остава неоткрит. А също пък казват, че при гените било един процент гениалност и талант и деветдесет и девет процента труд. Само че забравят да допълнят, че именно този един процент дърпа като локомотив деветдесет и деветте процента труд. С други думи талантът те кара да работиш и да се самоусъвършенстваш, а ако нямаш талант, ако нямаш мерак за нещо, няма въобще да се захванеш да го правиш. Ама пък и е извинение за някои човеци, значи, не бил открил къде е е талантът и нямал мерак за нищо, затова и нищо не подхваща. ... |
|
Малцина са българските автори, които през последния половин век създават творби, посветени на птици и животни, при това заредени с органичен и впечатляващ талант. Може би защото писатели като Емилиян Станев, Йордан Радичков и Дончо Цончев наложиха много високи естетически критерии в това отношение. Има обаче и радостни изключения, какъвто е случаят с книгата на Владимир Талев "Вепри срещу вълци". Владимир Талев, син на големия български писател Димитър Талев със своя сборник есета ни среща с животинския свят, зареден с органичен и впечатляващ талант."Владимир Талев притежава рядка дарба да открива ... |
|
В тази книга авторът представя своите герои, включвайки и себе си като субект, възприемащ литературата като изкупление. "Владимир Янев е сред високите литературни имена в последните няколко десетилетия. Литературен критик и историк, преподавател, поет и есеист, преразказвач на дузина литератури, писател с неочаквано и в повечето случаи провокативно мислене при посланията си. Автор е на множество книги с научни изследвания на българската литература. "Между 12 и 12" Владимир Янев е определил като "фрагментарни разказвания", очевидно липсващ жанр, но пък негов си. Янев е превъзходен разказвач на ... |
|
В навечерието на 63 -тия си рожден ден Григор, пенсиониран компютърен специалист от армията, седи в широко кресло и се готви да приведе в изпълнение един смразяващ замисъл, чрез който да зачертае завинаги своето ненавиждано съществуване на мъж. Мизансценът е грижливо режисиран - горящи свещи, кичозна статуетка - копие на Венера Милоска, и ангелската музика на "Stabat Mater" от Перголези. До тях стоят комплект хирургични инструменти и обезболяващи средства. Героят собственоръчно анестезира ненавистната си "мъжественост" и прави решителен финален разрез, за да премахне тестисите си. За него те са ... |
|
Този роман за края на света може да се чете и като три отделни новели: Забравихме си очилата в друга епоха, Изгорелият Младежки театър и Сам в града на безсмъртните. Хронологически действието започва във втората част, в края на XX век, продължава в третата, в края на XXI век, и завършва в първата част, през XXIII век. Но има и един астероид. И нещо друго, което остава отвъд времето. "Той беше сам и гол на ръбата скала, осветена като планинска преспа в лунна нощ. Но наоколо, в черната вселена, нямаше луна. Далечни звезди се преместваха бавно с годините. Беше сам на някакъв астероид. Струваше му се, че този плътен ... |
|
"Казаларската царица" на Иван Вазов се счита за първият български любовен роман. Книгата е част от поредицата "Съчинения в 10 тома" на издателство "Захарий Стоянов". ... |
|
"Идеята да се съберат в книга есетата на Владимир Левчев е удачна и заслужава адмирации – когато текстове, писани по различни поводи, се обединят в книжно тяло, се вижда целостта, единната линия на мисленето и последователността в идеите, изказвани в съответните текстове. "Краят на една епоха или Мутренската култура и залезът на Запада" във всички случаи ще допринесе за ситуирането ни световната карта, ще заглуши страховете ни и ще увеличи надеждите ни. И в крайна сметка, ще ни помогне да открием себе си като нация, която е в Европа, но сякаш отказва да повярва в това, скептична е към цивилизационното си ... |
|
Иван Вазов нарича втория си роман "Нова земя" (1896), защото сега българският свят става напълно различна реалност. Бълария е "нова земя", в която приижда новият народ, оставил старата си земя, за да изгради новото си битие. Метафората на великия писател е впечатляваща, макар и малко парадоксална, но всъщност е съвсем точна. Защото по своя мащаб и историческа важност възстановяването на българската национална държава и нейното устройване по модерен образец е като велико преселение. Този път това преселение е във времето, а не в пространството, но последиците му са почти същите, каквито е донесло ... |
|
Джеврие е самотна млада жена, израснала по улиците на Истанбул и често задържана в полицейски участъци. Един ден тя се влюбва в непознат мъж, който се отнася с нея както никой досега, грижи се за нея докато е болна и с уважението си я кара да се чувства като жена за първи път. С опознаването на този чужд човек Джеврие се оказва в плен на чувства, които по-рано не е изпитвала, среща любовта. Нейните приключения продължават, докато тя се опитва да защити този мъж, който в действителност е осъден на смърт. В края на романа тя се жертва и предава тялото си на силните течения на Босфора. Романът Фосфорната Джеврие се ... |
|
Всяка нация излъчва рано или късно литературните си икони, непреходните емблеми на своята себепостигнатост и достойнство. За Франция това са Юго, Балзак; за Англия - Шекспир, Дикенс; за Русия - Толстой, Пушкин; за Германия - Гьоте, Шилер; за Италия - Данте, Петрарка; за Испания - Сервантес … България, слава богу, също има писател, който е станал завинаги нейно лице, разпознаваемо за самата нея, а и за света. Това безусловно е Иван Вазов с "Епопея на забравените", с "Чичовци", с "Немили-недраги" и над всичко останало - с романа, който на границата между XIX и XX век, между миналото ... |
|
Бил ли е наистина Чарлз Дикенс в България? Кога е бил превеждан у нас, колко и как? Наясно ли сме до каква степен литературното му тяло е вградено в родната ни книжнина? Тази книга отговаря на серия от въпроси, свързани с разнообразното присъствие на великия английски романист в българското литературно поле. Тя развенчава митове, попълва бели петна. И в крайна сметка проследява развоя на българската литература чрез един трайно настанил се гост в нея, който само привидно ни изглежда чужденец. Авторът е на мнение, че рецепцията на Дикенс в България е трайна, но едностранчива. Макар че малцина четат произведенията му ... |
|
Действието на Годината на падането се развива в Нова Зеландия, Исландия и Великобритания. Романът проследява взаимосвързаните истории на три жени: 29-годишната графична дизайнерка Селина, по-голямата ѝ сестра Смит и възрастната хазяйка на Селина, Куила. Когато мистериозните порцеланови кукли започват да се появяват на прага на Селина, тя знае, че това е лош знак. Малко след това тя се впуска в необмислена връзка с известния телевизионен готвач Рандал. Междувременно в историята влиза Смит, която е бижутер и живее в камион-къща в Златния залив. Тя е решила да издири изчезналата си майка. Животът на Смит се усложнява ... |