"Владимир Лоски искаше да хвърли светлина върху отказа, с който Екхарт посреща всеки опит да се заключи божественото в едно или друго понятие. Ето защо той очаква и от нас същата скромност, която и сам проявяваше толкова естествено, очаква да се съгласим с окончателното незнание, което тук е истинното знание... Няма съмнение, че тази аскеза изразява възможно най-добре онова, което в душата на Лоски откликва естествено на зова на душата на Майстер Екхарт. Тайно сродство го е отвело при тюрингския доктор - не за да го одобрява винаги, но поне да му служи с онази духовна симпатия, пред която доктрините разкриват в ... |
|
|
Една индианска легенда гласи, че ако имаш съкровено желание, трябва да хванеш пеперуда и да го споделиш с нея. Истинските желания винаги трябва да останат скрити, за да не се погуби магията на силата им. А пеперудите не могат да говорят - те не издават и звук дори. Ако искаш желанието ти да се сбъдне, трябва първо да уловиш пеперуда и да ѝ го прошепнеш, а след това да я пуснеш на свобода. Така желанието ти ще полети и ще достигне до знанието на Великия Дух. А той ще ти го сбъдне, защото си повярвал и защото си подарил свобода. В този сборник разкази ще откриете множество необикновени съдби, неосъществени мечти и ... |
|
|
"С трепет посвещавам "скромний си трудец" на един такъв достоен читател. Когато бях студент, възкликнах по повод предложен от него анализ: "За красотата трябва да се говори красиво!" Асистентът замислено изрече: "Колегата може би има право... За красотата трябва да се говори красиво?! Това означава ли, че за кръга трябва да се говори кръгло?" Просто си размишляваше на глас. Четири десетилетия оттогава, много кръгли глупости потънаха в кръговете на забравата (за да отворят място на други окръглености), а размишляващият глас на Никола Георгиев продължава да звучи - научно и... наистина ... |
|
|
"... В събота привечер лежи на брега на океана. Мисли за родителите си и мисълта му е ясна, опитва се да подреди доминото на спомените, но не се получава. Шарада. Спрял е Форда на 100 m от брега. Зяпа носталгично изчезващото зад хоризонта слънце. Дошъл е да остане, и толкова. Това, което е видял, не му дава спокойствие. Дойде, побачка, Guten Abend, дори утре ще се натурализира. Иска да мисли за онова петънце на Балканите, но вълните изтриват мислите му като фигури по пясъка. Единственото, което съзира ясно, е краят. Там, където слънцето залязва. И своя програмиран финал. Бяга на запад при залез слънце, за да види по- ... |
|
|
Д-р Филип Уайлд, блестящ учен, надарен с остроумие, богатство и огромна телесна маса, е навикнал да бъде унижаван и мамен от съпругата си – младата, стройна и разкрепостена Флора. Един измежду нейните любовници дори документира изневерите й в роман под надслов „Моята Лаура” и го предоставя на съпруга й. Поруган, Уайлд търси наслада във виртуално себеунищожение. Набоков пише „Оригиналът на Лаура” с прекъсвания през периода 1975 – 1977 година. Осъзнавайки, че не ще успее да завърши книгата, преди смъртта си той разпорежда на жена си Вера и сина си Дмитрий ръкописът (който представлява 138 каталожни картончета, изписани ... |
|
|
"Тази книга е моят тукашен Рай. Раят на любовта и бунта. Това е Розата, която стана плът." Владимир Сабоурин Владимир Сабоурин (рожденото му име е Владимир Едуардо Сабоурин Дренска) е пишещ на български литератор от френско-кубински произход. Той е поет, филолог, историк на културата и литературен критик, причисляван към българския постмодернизъм. Съавтор е на "Манифест на новата социална поезия" и съосновател на Група "Нова социална поезия". ... |
|
|
Социопсихологически типове ... За първи път на български език неиздаваният досега труд на известния български хуманитарист! "Книгата, която предлагам на вниманието на читателя, има особена съдба. Почнах я като гимназист, увлечен вече от очарованията и тайните на социалната психология. Бях поразен, че в художествената литература, а и в социологията ни се среща толкова малко за богатия софийски типаж, за така разпространените социопсихологически типове, добре познати на всеки от епохата... Някои от моите етюди бяха готови още през годините 1942–1943... Книгата трябваше да чака четири десетилетия... Сега най-сетне я ... |
|
|
Светове Като слепия бродя сред вас пипнешком - без да зная къде сте, какви сте. Тъмнината е моят естествен подслон. Затворете очи и ме вижте. Цяла вечност изглежда живеем така в светове непознати и чужди. В тях се лутаме ние не с тояжка в ръка, а след своите слепи илюзии. Владимир Попов Владимир Попов е роден на 25.05.1942 г. в Русе. Завършва Втора гимназия "Баба Тонка" в родния си град и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Бил е редактор в литературни вестници и списания, сред които сп. "Родна реч", сп. "Пламък", в. "Литературен форум", и в изд. & ... |
|
|
Авангардни идеи за човека и вселената. Формулата на Бога и спиралата на знанието. От автора на "Знание, което лекува" - Владимир Муранов. ... Възможно ли е да се самоизлекуваме? За първи път авторът разкрива "тайните" на лечителската си практика, описва системата от енергийните канали, меридиани и чакри, които изграждат структурата на физическото тяло и неговата ефирна обвивка. Обяснява как да разпознаем признаците на различните болести, как да отстраним т. нар. "блокажи", за да хармонизираме здравословното си състояние. Владимир Муранов е убеден, че всеки от нас е способен сам да се ... |
|
|
Трето преработено издание. ... Книгата Психотерапия на игра и наистина представя самостоятелна система терапия чрез решения, като описва решения при психични разстройства, сексуални проблеми, семейни, професионални, социални конфликти и религиозна патология. Наред с интервюто за решение (вариант по de Shazer), промяната се мотивира с нова концепция за решенията - солуциогенезис (solutiogenesis: от лат. solve - решавам, от гр. genesis - раждане). Концепцията е описана през 2003 г. в първото издание на книгата, а терминът е въведен през 2009 г. във второто издание. Според нея обществото, знанията и личността се развиват ... |
|
|
В тази книга се допуска наличието на определено теологически закрепено основание на естетическата нееманципираност на българското отношение към света - калокагатийния златен фон на византийската естетика, крепяща една дълбинна геополитическа ориентация и имунизирана сякаш спрямо възможните обрати в самата ориентация. В VII теза на "Върху понятието за история" Валтер Бенямин диагностицира неизбежната тъга на историка и писателя, чийто избор на похват се състои във "вчувстване в победителя". Но защо да е тъжен този похват, противно сякаш на свидетелствата на всекидневния опит и на станалите вече ... |
|
|
Най-важните тревоги нямат основания вън от нас. И затова слушах вътрешния си писък, защото знаех, че по някакъв начин слушам себе си, вътрешното си същество. Чувах основния музикален тон на собственото си съществуване, собственото си „исо“, което бе остро и подлудяващо като писък на някогашен парен локомотив. С настъпване на здрача този писък угасваше – угасваше заедно със светлината. И тогава най-сетне, радостен и успокоен, търсех някоя квартална кръчма или скара-бира, хранех се, без да виждам с какво, и пиех две-три бири или бутилка вино, или няколко гроздови ракии. Връщането вкъщи винаги бе дълго – с няколко трамвая, ... |
