Строфи на кръвта е преболяна книга - пореден опит на Васил Славов (след Фургоните на Адамсбърг и Тунелите на Галицин) за завръщане към пътя на забравения човек, човекът-емигрант, и към кръвта на тези преди него; завръщане към дома и към родния град, към емигрантските разпятия и стрясканията насън. Разказаното в нея е провокирано от личната история на писателя - второ поколение емигрант - и срещите му с образи и имена от близкото минало, дръзнали да потърсят път към светлата част на живота, вместо да служат на малодушието, лъжата и насилието."Тази книга не може да бъде едновременно четена и осмисляна. Тя не държи да ... |
|
|
Тази книга разглежда зависимостите като духовен проблем. Като битка, която без помощта на Бог е изгубена. Прелиствайки страниците ѝ, читателите ще се срещнат със света на младия човек и влиянието на субкултурите за навлизането в наркотиците. Посланието на книгата "В угасващия пламък има живот" е как в сърцето на бездушния наркоман може да се разпали тлеещия фитил за живот, чрез огъня на Божията възкресенска сила. Книгата дава ключ, който може да послужи като наръчник на духовния терапевт. Тя е плод на личния опит на автора. ... |
|
|
"Недоказани убийства" съдържа разкази за Бургас, морето и Странджа. Героите в книгата - назовани с истинските им имена или не, са реални и разпознаваеми. В книгата писателят споделя с читателя отколешната вина и наранена душа за стореното зло от човека - унижаващ и убиващ човека, откакто е станал човек. И с наранената си душа за своето несъвършенство иска да живее с ближните си в любов и разбирателство. Както е в посланието на апостол Павел до римляните: "Не се оставяй да те побеждава злото, но ти побеждавай с доброто... скръбта поражда търпение; търпението - мъдрост; мъдростта - надежда"." ... |
|
|
Романът Ирасема 1865 г. е история за любовта между Ирасема - красива млада индианка от племето табажара, дъщеря на шаман и пазителка на тайната на бога Тупа, и Мартим - португалски воин, застанал на страната на враждуващото с табажарите племе питигуара. В Легенда за Сеара, както Аленкар определя творбата си, се срещат индианците и португалските заселници на земята, която днес се нарича Бразилия. Ирасема и Мартим имат син на име Моасир и това е първото, родено в Сеара, дете, което е истински бразилец. Ирасема е алегория на мита за основаването на Бразилия, а творбите на Жозе де Аленкар са смятани за опит да се хвърли ... |
|
|
Посвещава се на 90 години детски и 70 години куклен театър в Бургас."Представяте ли си човек, който никога не е слушал приказки, никога не е гледал или правил театър, не е усещал никога в себе си или около себе си духа на откривателството? Звучи абсурдно! Човечеството, слава Богу, не е допуснало това да се случи. Създавайки легендите и приказките, литературата и театъра, музиката и приложното изкуство, човекът се е изградил и съхранил като духовно същество, осмислил е съществуването си. Как е станало развитието на детското театрално изкуство в Бургас - град, наричан не без основание театрален, как са се развивали ... |
|
|
Ирис, млада българска журналистка, пристига в Брюксел за стаж в Европейския парламент през 2003 г. Тя очаква Брюксел да е "семпъл, институционален и скучен град", но е омагьосана от него и решава да остане. Залогът е голям: бракът ѝ. Брюксел има много гласове, езици, идентичности, но носителите им живеят затворени в своите общности. Какво става, когато случайността наруши границите им и ги срещне? Дали жененият холандец прави грешката на живота си, когато през самотна нощ в Брюксел се обажда на словенска компаньонка? Ще открие ли любов в уредения си брак младото мароканско момиче, докато сестра ѝ ... |
|
|
"Малко книги докосват сърцето така, както книгата, в която авторът е обобщил мъдростта на целия си живот, вплел е човешките съдби на толкова много хора, разкрил е истинското лице на любовта, труда, вярата и надеждата. Но и на злобата, омразата и типичната за родната ни психология завист и непреодолимо желание да се окаля и обругае не само различния, но и онзи, който има нравствени и духовни качества, които сякаш не са от този свят и време. С много тънък психологизъм и вярно перо са разкрити болката, страданието и трудната им съдба..." Стела Стоянова ... |
|
|
"Когато излезе "Елада Пиньо и времето", няколко литературни критици написахме, че се е появила една изключително важна голяма книга, която се появява един път на 10 - 20 години... Трябваше да изминат няколко месеца, за да разбере по-широката читателска аудитория, че става дума за един нов голям български роман. Когато излезе нейната следваща книга "Вътрешната стая", пред нас стоеше задачата да кажем къде в българската литература стои Керана Ангелова ." Михаил Неделчев, литературен критик "Докато четях "Вътрешната стая", постигах усещането за щастие." Юлия Огнянова, ... |
|
|
Второ издание. Съставител: Румяна Емануилиду . ... Завещаното от Юлия Огнянова съдържа Писмото-завещание на проф. Юлия Огнянова до нейните ученици и последователи като един от възможните варианти за правене на театър, както го определя самата тя. Книгата съдържа и пълния списък на реализираните от Юлия Огнянова като режисьор постановки."Всичко това е адресирано до студентите на проф. Юлия Огнянова, но не само до тях. Защото за много хора, не само за актьори и режисьори, именно Юлия е Академията. Дори и да не са били нейни студенти. Мисля, че точно затова Юлия Огнянова не бързаше да завърши своето писмо-обещание и ... |
|
|
"Солени молекули на Калоян Христов е книга за човешкото, което иска да бъде себе си, но и всяко друго нещо във вселената - предмет, животно, природа... Затова и тази поезия е поезия на условностите, на възможните измерения, на пожеланите метаморфози и очакванията, които са важни, дори когато не се осъществяват. Пълнотата и празнотата, проникнатостта на всичко във всичко, историите, които чертаят биографията не просто на човека, но и на света и на нещата в него, определят пластовете и посоките, които четенето на стихосбирката си струва да поеме." Амелия Личева "След като в своята първа стихосбирка Калоян ... |
|
|
"Здравейте, малки, по-малки и най-малки читателчета! Казвам се Янко Митев и съм автор на тази книжка. Когато бях колкото вас, четях много детски книжки и учителите казваха: – Това момче дали ще порасне с тези детски книжки? Пораснах, но сигурно под влияние на книжките, станах артист в кукления театър. Много е хубаво там. Особено, когато има много деца и всички се смеят... няма нищо по-хубаво от детския смях. Много обичам децата, заради тях започнах да пиша пиеси за куклен театър. Децата им се радват и аз - с тях. Оказа се, че и големите се радват, заедно с децата, когато ги гледат. Дори ме награждават, заради тях - и ... |
|
|
Любовта е огледало, в което двама виждат себе си чрез другия в различни проявления, неподозирани дори за самите тях."Чрез тази книга ще сънувате, ще се събуждате, ще си спомняте фината еротика от миналото или ще я предчувствате, защото почти няма човек, който да живее без нея. Ще ви се иска да сте на мястото на героите, а може и да поискате срещата с незримото никога да не се състои... "Тръгнеш ли по пътя на думите, все някога ще стигнеш до плътта!" Но ще настъпи и обратният модел - от мисълта за плътта ще се стигне до думите, каквато е реалността за героинята в края на повествованието. И това непременно ще ... |
