"Дебютната стихосбирка на Денис Нуф - Коридори обогатява съвременната българска литература с още една различна поетика. С тиха наблюдателност и топло посрещане на неизбежното, Денис ни води по своите пътища: през прагове на напуснати стаи, до прозорци, по-големи от гледките, по безкрайни коридори, в които думите отекват по-силно от стъпките и стигат по-далеч от тях." Георги Гаврилов ... |
|
|
"Шеметен вихър от думи! От думи, които никога не са равни на себе си - те ту се удвояват в огледалото и се стъписваме, неспособни да различим оригинала от копието, ту внезапно прекъсват и ни оставят ранени от недоизказаното, ту ни залюляват в някакво сладостно безвремие, което толкова наподобява щастието, ту ни подгонват по неизбродими пътища и ясно разпознаваме синкопите на нашата номадска кръв. В този словесен вихър се открояват две думи, които оправдават безсънията на поета - прошка и човечност. И непоклатимата увереност, че думите все пак се връщат." Проф. д. ф. н. Цочо Бояджиев ... |
|
|
"Дъщерите на стихотворението Стихотворението е кръг. Откъдето тръгнеш, там се и връщаш, но някак се оказваш по-нависоко. Стихотворението има архитектура. Тя е уникална. Ако не я уловиш, губиш част от смисъла. Стихотворението има пластове - за мен то е баница с мед и сирене. Аз го обичам така. Стихотворението е надежда. Това не го забравяй. Стихотворението е обич. И ухае на теб. Винаги." Из книгата ... |
|
|
"Поетичната колекция Предзимие. Избрано на Спаска Гацева е съкровищница от живи думи, убежище от зимата на битието, песен за живота като есенно листо, обречено да полети и да се преражда във всяка следваща пролет като стих. Една необикновена и специална книга, носеща светлината и доброто в себе си, скътала ги като послание, че човекът е толкова голям, колкото са високи думите и мечтите му и толкова вечен, колкото са неизтриваеми следите му. А думите на Спаска Гацева оставят дири и стигат небето, за да погледнат света и хората от висините на непреходната поезия с онази обич, за която човешкото сърце е твърде мъничко ... |
|
|
"Поезията на Ивона Иванова е писък. Сваля маската от красивото лице на света и крещи в него. Разрушава стереотипите на заобикалящото ни ежедневие и го оголва до абсолютна празнота. В книгата оставаме сами със сетивата си, готови да попиват образите на собственото ни съществуване, от което изходът е само мираж. Светът е с нарушен ритъм и пулс и ние не сме готови да го спасим. Или пък сме?" Александър Иванов Силвия Плат под стъкления похлупак слънце плочки кучета усещам че ще свърша с глава пъхната във фурната или ще скоча в реката щом напълня джобовете си с камъни Ивона Иванова ... |
|
|
"Как се пише честна поетична книга? Лесно е, само трябва да си Радослав Симеонов и да не бягаш от себе си. Не защото акцент в тази книга е автобиографичният момент (има го, разбира се). А защото Радо не играе с метафорите, а живее в тях. Това често е болезнено мероприятие, но пък е гаранция за хубава поезия. Вълнуваща, без да е сантиментална. Мъжка, но съвсем не лишена от нежност. Уж... интровертна, застрахована в заглавието Монодиалози, а всъщност... с път към всеки, който ще я разлисти. Скъпи читателю, препоръчвам ти тази честна среща, защото може да се окаже, че е спасително огледало!" Камелия Кондова , ... |
|
|
Едно кафе Само хубавите хора оставят хубави спомени често забравям че е имало такива зад високата ограда пазя се да не влезе някой да ме докосне с нож или устни и да срине любовта дома мен но човек не може да контролира живота и случайността винаги намира пролука да плисне дъжд и усмивки в едно кафе. Таня Николова Таня Николова (1968, Плевен). Автор на стихосбирките Толкоз (2007), издадена след спечелен конкурс на Министерството на културата за дебютна книга, Еквилибриум (2012), Морз (2016), Непоръчан портрет (2017). Завършила е музикална педагогика в Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдид и ... |
|
|
"Скъпи читатели, Тази книга е едно сдобряване с миналото, едно помирение с мен самата и най-ранните ми поетични опити. Тя заличава пропастта на неосъществените желания и ми носи мир. От позицията на изминалите години, погледът ми към написаното е самоироничен, но и с умиление към детински чистите пориви и изказ. Първите ми стихове, естествено, са несъвършени, римите неумели, стъпките грешни и сигурно вече се чудите защо ги споделям? Просто е. Имах нужда да погледна назад и да се видя каквато съм била. Калейдоскоп е стихосбирка-експеримент. Да я създам беше предизвикателство. Надявам се да се е получила добре и ... |
|
|
"Лилит" е като природен феномен с дъх на пролетен цвят, огнен летен флирт, полъх на есенни мъгли и зимен мраз. И все пак Лилит е човек. Човешките емоции, блянове и страхове не са ѝ чужди. Тя е мечтание и болка в едно. Споделената мекота и сладост в прегръдките на любовта. Буря с вкус на неделно ароматно кафе или пък горчилка? Лилит е жена с цялата ѝ пищност отвътре и отвън. Лилит-Люба-Любя-Любов. Игра на думи. Дали?"Лилит е като закъснялото лято в ранна есен. Преминава през всички сезони, чувства, емоции и вдъховения, насища се със смокини, ароматно кафе и липи, среща безброй паднали есенни ... |
|
|
В Китула, десетата поред стихосбирка на Есад Бабачич, авторът разкрива празните идеали, лъжливите илюзии и смятаната за табу интимност на обществото. Чрез автентичния ритъм на делничната реч и пънкарските рифове той формулира истини, заради които поетиката му често е изтласкана встрани от културния мейнстрим. Китула е книга за приятелството на цяло едно поколение, което никога не е било готово да се откаже от идеала за свобода, своеобразен негов символ и паметник. Въпреки меланхолията поради разпадналите се идеали и ценности обаче поетът ни кани да отплаваме с него, както каторжници - от златния кораб, защото ... |
|
|
"Номад е събирателният поетичен образ на моите духовни търсения през периода след публикуването на първата ми стихосбирка. От години вече се самоопределям чрез пътуването, което се е превърнало в маркер на моето номадско съществуване. Езикът за мен е сакралност, пътека, по която се движа и скрепявам частите си, за да стана отново цяла. В поезията търся не толкова вдъхновението, колкото диалога, възможността да открия себе си или другия. Тя е постоянен разговор-преоткриване - универсален парадокс, който ни помага да превърнем в думи това, което иначе не бихме могли да изкажем." Людмила Калоянова Людмила ... |
|
|
"Една от алтернативите на неучастието в злото е мълчанието. В така наречените тоталитарни години доста поети опоетизираха отказа от словото, което беше езоповски израз на съпротивата им срещу кухата фразеология, обслужваща тогавашното общество. Ролята на свободни роби уби много поети, ала и съхрани много поети. Един от оцелелите е Валери Видас. Макар и малко печатан - сигурно заради липсата на исторически оптимизъм в стиховете му - неговото присъствие-отсъствие се усещаше. Според мен тъкмо собственото си неудачничество той съумя да превърне в поезия; изолацията, затвореността, ако щете неумението да се уреждаш - те ... |
