Лилит. Поезия

"Лилит" е като природен феномен с дъх на пролетен цвят, огнен летен флирт, полъх на есенни мъгли и зимен мраз. И все пак Лилит е човек. Човешките емоции, блянове и страхове не са ѝ чужди. Тя е мечтание и болка в едно. Споделената мекота и сладост в прегръдките на любовта. Буря с вкус на неделно ароматно кафе или пък горчилка? Лилит е жена с цялата ѝ пищност отвътре и отвън.
Лилит-Люба-Любя-Любов. Игра на думи. Дали?

"Лилит е като закъснялото лято в ранна есен. Преминава през всички сезони, чувства, емоции и вдъховения, насища се със смокини, ароматно кафе и липи, среща безброй паднали есенни листа, отлитащи заедно със забравени чувства, чакали прекалено дълго, за да бъдат намерени.

И все пак на Люба толкова ѝ отива да бъде есен. Да бъде мека и топла, да гори по небцето с вкус на кестени. Да потъва в есента и да открива частици от себе си, разпиляни в мъглата. Защото октомври е лесен за обичане. Люба също. Люба ли казах? А исках да кажа Лилит! Или пък са едно и също?
Кой знае..."
Ана-Мария Герасимова

"Острият ѝ поглед те убива.
Езикът ѝ те реже с думи.
Тя е тежък камък на врата ти.
Хапка, която трудно ще преглътнеш.
Тя е плашещо спокойна.
Сякаш те прочита отвътре.

И те мъчи до полуда.
Иска ти се да я захвърлиш.
Ще се опитваш с години да я оставиш.
Но жена, която вече не обича,
трудно ще ти позволи да я забравиш."
Из книгата

Екрие ООД
София, 1618
бул. България 104, Корпус 2
office@ecrier.bg

Лилит
Срещнахме се
Две жени
Жената не е човек
Канибал
Хайде да се състезаваме
Тази игра съм я играла
На хиляди километри
По мотиви на "Тютюн"
Стъпка встрани
Тя е розова светулка
Усмивката каза на обещанието
И ако той е моето наказание
От кървавите преспи
Трети март
Април - дълго чакано събуждане
Не вярвам в живота!
Парадокс
Само в малките часове на нощта
Скрит си
София
Копнеж
Два въпроса ме мъчеха всяка нощ
Често това, което чу(вст)ваш
Градът отново ни криеше
С всяка глътка кафе
Седмица
Къде зимува лятото
Есен
В неделя всичко има смисъл
Виждам отсъствието ти да ме гледа
Петъчно
Късче специалност
Неделя е
Игра на обещания
Проста математика
(На)линия
Ще ми дадеш ли запалка?
През октомври поглеждаме назад
Не съм готова
Димитровден
Ухаеш на смокини
Пейката зад пощата
И знаеш ли, вчера го видях
Тя седеше на ръба
Deja vu
Щепсел на чувствата
Дойде като юли
Пред портите на Ада
Сърцето на поета
Хайде, хвани ме
Острият ѝ поглед те убива
Декември
Той беше майстор на дървени играчки
Религия
Сърцето ѝ бе пълно с мечти
Когато бяхме деца
Старата снимка е заключила в себе си
Лютеницата
Всичко ще ти дам
Знаеш ли кога да сложиш точка?