Съставител: Цочо Билярски . ... В тази книга са събрани и представени резултатите от анкетите, проведени сред някои от водещите български и световни учени, държавници, политици, журналисти и общественици, за историята, същността и развитието на македонския въпрос. Изследването, продължило повече от три десетилетия, ще ви запознае със сериозни анализи, факти, свидетелства и статистики. Тук вероятно за първи път ще прочетете най-важното от доклада на Карнегиевата анкетна комисия, ще проследите срещите на анкетьорите с лидери от европейския политически и културен живот, ще откриете мнения на авторитетни руски публицисти по ... |
|
|
В българския музикален фолклор, наред с традиционните народни инструменти, битуват и т.нар. модерни инструменти - акордеон, кларинет, цигулка и др. Затова след програмите с тамбура (GD 278), зурна (GD 276), духов оркестър (GD 299), гайда (GD 106), гъдулка (GD 374) и кавал (GD 375), колекцията "Музикалните инструменти в България" продължава със записи на акордеон. В българската фолклорна музикална практика акордеонът се появява през 20-те години на ХХ век. Няма сведения кой внася първия инструмент. В началото музикантите свирят само с дясната ръка. По-късно добавят и баси (лявата ръка) и макар, че европейската ... |
|
|
С тази книга ще се научите да боравите по най-ефективния и полезен за вас начин с медиите. Освен точен и бърз избор на най-важното, ще ви даде увереност сами да определяте как да ползвате и да се възползвате от информацията, като я насочите във ваш интерес. Изданието цели да бъде ваш комуникационен навигатор и да ви защити от евентуални атаки срещу личността ви. Ще ви помогне да се ориентирате в потопа от информация и ще ви посочи най-краткия път към успеха чрез огромната власт на медиите. "Медиите са най-бързото и лесно средство да решите проблем, да добиете популярност, дори да спечелите, като контролирате ... |
|
|
Богатството на българската народна музика е представено във втората програма от поредицата „Български музикален фолклор” ( vol. 1 ). Наред с автентичните шопски песни, в диска са включени записи на обработени фолклорни образци и авторски творби на фолклорна основа от Северна България, Тракия, Шоплука и Родопите. Участват: Духов оркестър, Ансамбъл „Тракия” – Пловдив, Теменуга Минчева, Сорина Богомилова, София Илиева, Моника Стоянова, Рени Павлова, Кунка Желязкова, Оркестър „Хоро” – Русе, Хорът на ансамбъл „Добруджа” – Добрич, Каба трио „Родопея”, Ансамбъл „ФилипКутев”, Делчо Митев, Димитър Миларов, Александър Райчев ... |
|
|
|
|
|
|
|
|
Автобиографичният разказ "Вихър. С шопите към Цариград" представя ролята на будната българска интелигенция по време на Балканската война. При вестта за предстоящия сблъсък с Османската империя българи от всички краища на света бързат да заемат своето място под знамената на младата царска армия. Сред тях е и Антон Страшимиров - един от най-разпознаваемите родни публицисти и писатели. Авторът посвещава писателския си талант на народната кауза. В своите автентични репортажи от фронта Страшимиров разкрива душевността на българския народ и демонстрира силата на словото в моменти на върховни изпитания. ... |
|
|
Има още какво да научим за Апостола на свободата Васил Левски . В интригуващото си изследване Светослава Рудолф разкрива, че Дякона е обожаван от жените, които са готови на всичко за него. Че самият той обича няколко жени в живота си. И дори че празнува истински годеж пред 5000 души в село Аджар (сега Свежен), където има намерение да си направи дом. Тя установява, че Захари Стоянов умишлено е крил факти от личния живот на Апостола, за да го покаже отдаден единствено и само на делото. Разследването се основава на огромен доказателствен материал - не само на спомени на очевидци и роднини, а на трудно издирени ранни ... |
|
|
Добруджанската фолклорна област е интересна симбиоза между местен и тракийско-балканджийски стил, между традиционни музикални инструменти /копанка, гайда, кавал, тъпан/ и наложилият се модерен инструмент – хармоника. Тази симибиоза оформя неповторимия добруджански маниер на музициране. Още през 1954 г. при създаването на ансамбъл “Добруджа” в гр. Добрич, този фолклорен стил става основа на репертоара му. Благодарение на талантливите певци, свирачи, танцьори и техните художествени ръководители, огромна част от добруджанската музика и танци е запазена от забрава. Нещо повече – чрез тях те продължават да живеят на сцената и ... |
|
|
Народен хор при Националното училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев” – Котел, диригент – Катя Барулова През 1967 г. в Котел отваря врати първото в Европа средно училище за фолклорни изкуства. Идеята на основателите е да подготвят певици, танцьори и инструменталисти за многобройните по това време ансамбли. В училището децата изучават народни инструменти, пеене, народни танци и изработка на инструменти. Днес възпитаниците на училище „Филип Кутев” са сред най-изявените в професионалните ансамбли, уважавани преподаватели в средните музикални училища и в Националната академия за музикално, танцово и изобразително изкуство ... |
|
|
Добруджанската фолклорна област е интересна симбиоза между местен и тракийско-балканджийски стил, между традиционни музикални инструменти /копанка, гайда, кавал, тъпан/ и наложилият се модерен инструмент - хармоника. Тази симибиоза оформя неповторимия добруджански маниер на музициране. Още през 1954 г. при създаването на ансамбъл “Добруджа” в гр. Добрич, този фолклорен стил става основа на репертоара му. Благодарение на талантливите певци, свирачи, танцьори и техните художествени ръководители, огромна част от добруджанската музика и танци е запазена от забрава. Нещо повече - чрез тях те продължават да живеят на сцената и ... |
|
|
Поредицата "Българско фолклорно наследство" представя изпълнители и композитори, допринесли за събирането, съхранението и разпространението на музикалното народно творчество. Чрез тях до публиката достигат образци от всички фолклорни области. Досега са представени композиторите Коста Колев , Анастас Наумов и певицата Снежана Борисова , а самият Стефан Кънев - с две програми - "Ой, девойче" и "Не бързай, Слънчо". Композиторът е с изключителни заслуги за запазването и популяризирането на народното ни творчество. Той е сред най-ревностните ценители на българския фолклор и неговата авторска ... |
