Македонският въпрос. Анкети и мнения 1901 - 1933 г.

Съставител: Цочо Билярски. В тази книга са събрани и представени резултатите от анкетите, проведени сред някои от водещите български и световни учени, държавници, политици, журналисти и общественици, за историята, същността и развитието на македонския въпрос. Изследването, продължило повече от три десетилетия, ще ви запознае със сериозни анализи, факти, свидетелства и статистики.

Тук вероятно за първи път ще прочетете най-важното от доклада на Карнегиевата анкетна комисия, ще проследите срещите на анкетьорите с лидери от европейския политически и културен живот, ще откриете мнения на авторитетни руски публицисти по македонския въпрос. Ще срещнете състоятелни и недотам състоятелни доводи за и против и ще се сблъскате със сръбския шовинизъм и краен национализъм.

Като българи единодушието на преобладаващия брой от анкетираните няма да ви изненада. Но аргументите за тяхната позиция и историческата атмосфера, в която изследването ни потопява, освен знания и информация, ще оставят незаличима следа в сърцето ви.

"От векове народът ни населява Мизия, Тракия и Македония. Днес от тези области само незначителни части влизат в българската държава. Заграбени, през последните близо два века, тези територии са част от държавните територии на съседите ни. Населявалият ги народ е избит, прогонен или денационализиран след нечовешки геноцид. За националния характер на трите български области и днес свидетелстват публикуваните международни статистики и пътеписите на кръстосалите земите ни чуждестранни пътешественици, както и старите географски и исторически карти. Пребивавалите продължително време в Балканския полуостров чуждестранни дипломати и журналисти отбелязват в рапортите и репортажите си, че преобладаващата част от населението е българска. Същото отбелязват в своето творчество и изкуствоведи, езиковеди, етнографи и фолклористи. Едно от най-авторитетните свидетелства са цветните дипломатически книги на държавите имали пряк досег, както с чуждоземните властници, така и с населението в българските земи.

Те всички са единодушни, че Македония е българска земя, на територията на която живеят предимно българи. Но в мирните договори, отнасящи се до нея никъде не става дума за етническата принадлежност на населението, а само за преразпределение на територии.

За съжаление съществува една категория с безспорни писмени свидетелства от домашен и от чуждестранен произход, които историческата наука досега е заобикаляла поради тяхната разпръснатост в периодичния печат. Това са отпечатаните анкети сред български и чуждестранни държавници, дипломати, политици, журналисти, военни и др. дейци. Впечатляваща е тяхната категоричност по отношение на твърденията на анкетираните за характера на Македония и нейното население, още повече, че те като публични е било възможно най-лесно да бъдат опровергани ако са неверни.

Сред анкетираните читателите ще срещнат познати имена от световната политика и история, авторитетни учени от различни области на науката, пред чието творчество и мнение и до днес истинската наука се прекланя, независимо от техните позиции по време на войните, мирните конференции и противопоставянията им в международния живот.

След оповестяването на Фермана за учредяването на Българската екзархия (1870) и провеждането на Първия църковен събор (1871) турската власт провежда една от първите анкети-допитване (истилямите) сред македонските българи в Скопска и Охридска епархия (1873) за присъединяването им към Екзархията. Почти цялото население демонстрира българската си принадлежност. Същите впечатляващи резултати се получават и след провеждането на истилямите след Освобождението на България в останалите спорни македонски епархии - Дебърската, Битолската, Неврокопската и Струмишката.

И сега, сто и двадесет години по-късно пророчески звучат думите на анкетираните от инж. Христо Станишев и Тома Карайовов през 1901 г. проф. Иван Шишманов и българските генерали Иван Фичев, Михаил Савов и Радко Димитриев, и тримата тясно свързани с първата национална катастрофа през 1913 г. От тази анкета става кристално ясно, че през следващото десетилетие българската външна политика ще се ориентира в посока на дележ на Македония със Сърбия. В обобщението си към анкетата анкетьорите ще отбележат: Това, което прозряхме в 1901 г. за политиката на България по македонския въпрос, се приложи 1912 г. и последствията се знаят.

Включените в тази книга анкети са публикувани на страниците на легалния македоно-одрински печат, излизащ в София, сред който са сп. Македоно-Одрински преглед (1905), редактиран от автора на Мемоара на Вътрешната организация Никола Наумов, в. Македония (1920), редактиран от проф. Иван Георгов и излизащия на френски език в Женева в. La Macédoine (1930 - 1932), редактиран от Симеон Ефтимов и Димитър Цилев.

В Македоно-Одрински преглед са отпечатани три анкети, проведени след Илинденско-Преображенското въстание и наложените на Турция Мюрцщегски реформи. Първата анкета е проведена в Солун (1905) от кореспондента на френския вестник L'Europeen, който анкетира европейските цивилни агенти и представители на българското търговско агентство и гръцкото генерално консулство. Втората анкета е проведена в Белград (1905) от един от най-умелите за времето си български вестникар и публицист, бъдещият виден наш историк и дипломат Симеон Радев. Тук той има възможност да осъществи доста срещи и разговори, като сред анкетираните са професора по обща история и литература във Великата школа в Белград и организатор на Дружество Свети Сава в Белград Светомир Николаевич и министър-председателя Никола Пашич.

Тук читателите ще се запознаят с анализите на С. Радев на антибългарската дейност в Македония на сръбската пропаганда, която е преминала вече от просветна във въоръжена. Малко са познати, както тогава, така и днес, идеите на професора по география в Белградската Висша школа Йован Цвиич. С. Радев представя накратко творчеството на този виден фалшификатор на историческата истина за характера на Македония, на нейното население и на езика му. Като приложение към С.-Радевата анкета са дадени два материала представящи разработките на този бележит продължител на дейността на изобретателя на македонизма проф. Стоян Новакович. Ако в началото на ХХ век идеите на Й. Цвиич са предизвиквали снизходителна усмивка, то днес те са жестока реалност и намират реализацията си сред нашите сънародници там край Вардара.

Третата анкета е проведена в центъра на Илинденско-Преображенското въстание - Битолския вилает - от известния италиански журналист и кореспондент на в. Трибуна за Балканите Родолфо Фоа.

Едни от най-авторитетните списания от българската периодика са списанията Съвременна мисъл, явяващо се своеобразно продължение на д-р Кръстевата Мисъл, издавано от Александър Паскалев и сп. Свободно мнение, редактирано от Димитър Мишев.

Анкетата на сп. Съвременна мисъл (1909 - 1910) е проведена наскоро след Младотурската революция (1908) и е организирана от издателя му Александър Паскалев, който вероятно подготвя и въпросите към анкетираните. Има сведения, че сред инициаторите на тази анкета е задграничния представител на ВМОРО поета-революционер П. К. Яворов, независимо от това, че той през това време е в творческа командировка във Франция. Тази анкета е проведена само сред български политически и държавни дейци, дейци на ВМОРО и видни български общественици. Първият анкетиран подписал се като Augustus е анонимно участващ български политически деятел, който с внимание и непосредствено следи развитието на македонския въпрос, но не желае да излезе с името си. Възможно е под такъв псевдоним да се крие българския монарх Фердинанд Сакскобургготски, но за това няма преки сведения, но едва ли някой друг би си присвоил тази римска титла, означаваща величествен, велик или почтен. Самият тогавашен монарх следи отблизо развитието на македонския въпрос и е в директен контакт с ръководителите на революционното и легалното македоно-одринско движение.

Анкетата на сп. Свободно мнение е проведена непосредствено след първата национална катастрофа в резултат на Междусъюзническата война (1913). Тя е организирана от главния му редактор Димитър Мишев (псевдоним Д. Бранков) и проф. Иван Шишманов. Ив. Шишманов е този, който подготвя въпросите към видни учени хуманитаристи, общественици и публицисти от Западна Европа и Русия, както и коментарите към някои от отговорите. От своя страна Д. Мишев като ръководител на Българския съюз в Швейцария в края на Първата световна война започва да издава многоезичното списание Плебисцит, в което в тон с предложенията на американския президент Удро Уилсън призовава да се проведе международна анкета-допитване сред населенията на Македония, Добруджа, Тракия и Западните покрайнини. Победителите не възприемат тази идея, която по най-безспорен начин ще докаже българския характер на тези територии.

Широко известен е огромният доклад на Карнегиевата анкетна комисия. Тук са включени само въвеждащите части от доклада, написани от изпълнителния директор на Фондацията Карнеги проф. Николас Мърей Бътлър и от председателя на комисията барон Д'Естурнел дьо Констан, както и първата глава от доклада, автор на която е проф. Павел Милюков."
Из книгата

Скайпринт 04 ЕООД
София, 1528
Искърско шосе № 19, ет. 2
skyprintbooks@abv.bg

Предговор
Анкети и мнения
Анкета на инж. Христо Станишев и Тома Карайовов - 1901 година
Анкета на френското списание L'Europeen
Анкета на Симеон Радев в Белград - 1905 година

• Сърбия и македонския въпрос
• Една анкета в Белград
• Новият обект на сръбските претенции
• Приложение: Д-р Йован Цвиич
• Македония според д-р Йов. Цвиич

Анкета на италианския кореспондент на вестник Трибуна - Родолфо Фоа в Битолския вилает
Анкета на списание Съвременна мисъл - 1909 - 1910 година

• Augustus
• В. Т. Велчев
• Георги Д. Баласчев
• Д-р С. Данев
• Д-р П. Джидров
• Лилбърн
• Димитър Михалчев
• Д. Мишайков
• Хр. Матов
• Кр. Пастухов
• Д-р В. Радославов
• Д-р К. Раковски
• Кр. Станчев
• П. Ю. Тодоров
• Д-р Хр. Татарчев
• Илия Янулов
• С. С. Бобчев
• Сл. Бабаджанов
• Гр. Василев
• Д-р Н. Генадиев
• Проф. Г. Кацаров
• Кирил Коларов
• Георги Т. Данаилов
• Проф. Л. Милетич
• М. Маджаров
• Тодор Панов
• Пенчо Славейков
• Янко Сакъзов
• Д. Тончев
• П. К. Яворов
• Нашата анкета

Анкета за Македония на списание Свободно мнение, сред най-видните европейски учени от края на 1913 година

• Д-р Ив. Д. Шишманов
• Анкета на Свободно мнение
• Отговори на анкетата на Свободно мнение
• Академик проф. Луи Леже, Париж
• Професор Рудолф Ойкен, Йена
• Професор Л. Нидерле, Прага
• Професор А. Олар, Париж
• Д-р Ив. Д. Шишманов. Към отговора на професор Олар
• Жозеф Ренак, Париж
• Отговор на Р. Пельтие на нашата телеграма
• Леон Ламуш, полковник от Френската армия
• Д-р Ив. Д. Шишманов. Леон Ламуш
• Ф. Ф. Кокошкин
• Д-р Ив. Д. Шишманов, Руското прогресивно общество и България. (Към отговора на Ф. Ф. Кокошкин)
• Професор Густав Вайганд, Липиска
• Професор Х. Кристиани, Женева
• Проф. Владимир Милкович, Черновиц, Австро-Унгария
• Едно писмо
• Един шведски глас за балканския въпрос

Карнегиева анкета. Из Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни, 1913 - 1914 година

• Предговор

А. Д. Калев Кръстев, руското обществено мнение за България. Мнения и възгледи на видни руски обществени деятели и журналисти, изказани през месец март и април 1915 година

• Предисловие
• Киев
• Смаковски
• Анатолий Иванович Савенко
• Професор на Киевския университет г. Флоринский
• Москва
• Кокошин
• Волгин
• Николай Иванович Гарвей
• Владимир Генадиевич Тардов
• Александът Феодорович Аврех
• Петроград
• Професор Адрианов
• Г. Бруссиловски
• Михаил Осипович Меньшиков
• Василий Васильевич Водовозов
• Василий Кораблев
• Фейлетон. Форе

Анкета на вестник Македония по македонския въпрос - 1920 година

• Предварителни бележки
• Д-р Ив. Георгиев, професор - Моето мнение
• Мнението на Стефан Манов
• Мнението на Атанас Яранов
• Мнението на Ноел Бъкстон
• Мнението на проф. Никола Милев
• Мнението на Жорж Буске
• Мнението на Жан Дебри
• Мнението на професор д-р Август Форел
• Мнението на Леон Ламуш
• Мнението на Никола Антонов

Срещи на Наум Томалевски в Западна Европа. 1926 - 1928 година

• Франция и македонския въпрос
• Срещата с Коприва
• Срещата с Дуич
• Срещата с Хедервари
• Радич и Македония
• За сръбско-българското сближение
• Срещи в Париж
• Професор Мазон
• Рене Пинон
• П. Милюков
• Анри Герню
• Андре Пиер
• Муте
• Сенатор Райнолд
• Людовик Нодо
• Клетчковски
• Македонският въпрос във Франция
• Нашите врагове в Париж
• В Италия
• В Швейцария
• Във Франция
• Срещата на Задграничното представителство с Корошец
• Изложение за пътуването ми в Италия през месец септември и октомври 1927 година
• Срещите ми с държавния секретар на външните работи
• Срещите с полковник Калефи, военно аташе
• Свиждане с албанския министър в Рим
• С унгарския представител в Рим
• Други по-важни срещи в Рим
• В Милано
• Във Форли
• Среща с англичанина Грей
• В Англия
• Англия и Италия
• С хърватите

Из анкетата на вестник La Macédoine, Женева, 1930 - 1932 година

• Женевските вестници, Льо Травай и Ле Дроа дю Пьопл
• Едгар Грахам Листер
• А. Бокландт
• Мис М. Е. Дърхам
• Кнут Нордентофт
• Полковник Леон Ламуш
• Проф. Емил Кюпфер
• Вестник Будучност
• Генерал Кретиен
• Д-р Курт Трамплер
• Пол Бастил
• Анри Герню
• Джими Шмит
• Д-р Кошутич
• Френският депутат Е. Фрот
• Гръцкият генерал Г. Кондилис

Анкета на Жорж Нурижан в Италия. Рим, 1933 година

• Леонардо Адзарита
• Професор Антонио Балдачи
• Джузепе Бругиер
• Камилло Калефи
• Йноченцо Каппа
• Вико Мантегацца
• Джовани Мавер
• Винченцо Морелло (Растиняк)
• Евгенио Мореале
• Умберто Нани
• Джовани Прециози
• Ремо Ренато Петито
• Еджицио Дж. Парвис
• Сабино Ринела
• Оскар Ранди
• Джорджио Мариа Санджиорджио
• Томазо Силани
• Арриго Солми

Приложения

• Проф. А. М. Селищев, Българският език
• A.Malet, Берлинският конгрес (юни - юли 1878 година)
• Проф. Август Форел, За българския народ
• Карл Алмендингер, Македонския въпрос
• Едуард Бойл, Сърбия и македонците
• Полк. Леон Ламуш, Въпросът за националните малцинства
• Проф. У. С. Монро, Преди и след договора в Ньой
• Проф. Павел Милюков, За ужасите на новото равновесие на Балканите. Денационализацията на Македония
• Владимир Сис, Македония
• Проф. Петър Мутафчиев, Де, кога и как се е губил българският народ до днес
• Проф. Петър Мутафчиев, Сръбските претенции над Западна България
• Проф. Атанас Иширков, Българите вън от границите на Царство България
• Изложение от Македонския научен институт до министрите на външните работи на Германия, СССР и Италия Й. фон Рибентроп, В. Молотов и граф Г. Чано. София, втората половина на август 1940 година