Сборник с пиеси от Стефан Хертманс - болезнени спомени и хумор, преплетени с фантазия и безумие. ... Стефан Хертманс (1951) е един от най-известните фламандски автори (поезия, публицистика, драма, романи, разкази, есета). Печели множество литературни награди, Държавната награда на Фламандската общност, литературната награда "АКО". Номиниран е за международната награда "Ман Букър" за 2017 г."Никоя строфа не може да се предвиди. Хертманс е пълен с идеи, езикът му е гъвкав, а образците му имат силата на съвършени фотографии." NRC Handelsblad ... |
|
През есента на 2014 година големият австрийски драматург Петер Турини навършва 70 години. Издателство "Black Flamingo" посвещава тази книга на юбилея на автора, в която е включен неговият последен текст, както и интересните му разговори с едно четиригодишно момиченце, които са адаптирани за сцена. ... |
|
"Искам да направя много филми, за да се превърне и моят живот във филм" - това е мотото на световноизвестния филмов режисьор Райнер Вернер Фасбиндер , което го ръководи по много интензивния му творчески път. Наред с 44 филма обаче той създава през краткия си живот и 9 оригинални театрални пиеси, които се играят в целия свят и го превръщат в един от най-поставяните немски драматурзи след войната. Някои от тях по-късно той сам превръща във филми, посрещнати с много голям интерес. Сега всичките му пиеси се представят за пръв път пред българския читател. По този начин издателство Блек Фламинго Пъблишинг отговаря ... |
|
Двама приятели, и двамата около 65-годишни, се срещат един път седмично в заведение, наречено При чешкото посолство. Те се познават от младостта си, били са заедно в интернат в някакъв провинциален град. По-късно единият е станал книжар, а другият е вече професор по романистика. Междувременно са загубили връзка помежду си, но от известно време се срещат отново всеки петък. Двамата разговарят за отминалите времена, коментират съвременните събития, спорят и се смеят, като често формулират твърде крайни мнения. Доцентът става все по-радикален и политически десен, книжарят защитава своите социални убеждения, но все повече ги ... |
|
Една крачка напред е комедия, която разказва за случайната среща на четирима неуспели персонажи в едно много мизерно таванско помещение. Всеки от героите в тази комедия иска да направи една крачка напред. Уличният музикант Тино иска да направи своята крачка и да стъпи на голямата сцена. Проваленият писател Кирил мечтае следващата му крачка да е негов успешен роман, а нещастно влюбеният Хрисим е твърдо решен да направи една крачка напред... от парапета на балкона. За хазяина Ветко - провален актьор, е важно никой да не направи своята крачка и така да ги задържи на мизерния таван и да им събира наема на всяко 15 число от ... |
|
Това е една фиктивна история на основата на реални факти от генната технология, както и на биографични мотиви от живота на Марлене Дитрих. Така се представени с много ирония възможни и невъзможни желания и реалности. При това се търси отговор на въпроса дали нещо може да бъде полезно или не. Напълно неочаквано един на пръв поглед перфектно клониран мит не се подчинява на това деление. Дали причина за това са гените, или просто човешкото отношение към манипулацията? Това е драматургичен текст на Иза Хохгернер , който показва как мечтите и спомените определят действията и поведението. Когато те се сблъскват помежду си, ... |
|
Превод - Владко Мурдаров. ... Психоанализата и психотерапията отдавна вече не разглеждат анорексията и булимията като "модни болести", породени от култа към слабостта. Все по-важно се оказва да бъдат изяснени семейните отношения, които са предизвикали появата им. Затова и в двете представени пиеси под светлината на прожекторите попадат тъкмо отношенията в семейството на едно осемнадесетгодишно момиче, което остава неразбрано в своите стремежи. Заглавието "Сладоледени деца. Пиеси" е метафора за физическия феномен, който се проявява при страдащите от анорексия и булимия. Те са изключително чувствителни ... |
|
„Обикновено чакам някой да дойде и да ми препоръча нещо смайващо. “Смайващо” ми се случи само в един случай, когато случайно попаднах на томче с пиеси на Боян Папазов . Обожавам как пише, как мисли, как строи сюжети, колко съвършен драматургичен нюх има. Друг път не съм изпитвала такова удоволствие от писането на български автор, каквото от неговото. Видя ли Папазов — купувам! Неговият “Рицар на Светия Дух” в Народния театър в момента е единствената постановка от години насам, която ме вкара в такова вълнение, че се почудих дали да не се изнижа тихичко, за да не хлипам на другите зрители.“ Нева Мичева „Бая си на бълхите“ ... |
|
Съставител: Станимир Панайотов. ... Събрани пиеси на Златормир Златанов."Драматургията на Златанов е завръщането на бъдещето в миналото на съвременната българска литература." Владимир Сабоурин "Златанов е усърдно и инатливо заседнал в една негативна аутопсия на заклещения между ченгеджийското минало и все така незапочващото настояще на свободата на уж новия човек, т.е. предприемача. Новият субект на прехода трябваше да е майстор-господар на самия себе си. Тези пиеси се ситуират и в хватката на застиналото настояще на скопения от автогосподарстването си човек. Ако има някакъв обобщим и колективен субект, ... |
|
Бертолт Брехт е роден през 1898 г. в Аугсбург и умира през 1956 г. в Берлин. През войната е бил емигрант в Дания, Швеция, Финландия, САЩ и Швейцария. Създател е на театър "Берлинер ансамбъл". Автор на много пиеси, сред които са "Опера за три гроша", "Животът на Галилей", "Добрият човек от Сечуан", "Майка Кураж и нейните деца", "Господин Пунтила и неговият слуга Мати", "Кавказкият тебеширен кръг". Неговото развитие към голямата епична драматургия, към "научния театър", може да се разбере правилно само когато се познават не само ранните му ... |
|
Книгата включва пиесите Нощта е майка на деня, И ни дай сенките, Анданте. ... Настоящият сборник от три пиеси представя три значими теми в творчеството на Нурен: Нощта е майка на деня (1982) е семейна драма с конфликти, заимствани от личната съдба на Нурен. И ни дай сенките (1988) е биографична пиеса за Юджин О'Нийл и се явява продължение на неговия шедьовър Дългият път на деня към нощта. Анданте (2015) е пиеса на абсурда, първата от трилогия за старостта. Героите на Нурен търсят отговор - в семейството и извън него - на вечните екзистенциални въпроси: кой съм аз, откъде идвам, къде отивам. Отличават се и с ... |
|
"Пиша тази пиеса не без удоволствие, макар че ужасно нарушавам условията на сцената. Комедия, три женски роли, шест мъжки, четири действия, пейзаж (изглед към езеро); много разговори за литература, малко действие и пет пуда любов.""Струва ми се, че в моята пиеса, колкото и да е скучна, има нещо ново. В нея няма нито един изстрел, между другото."Така скромно представя две от своите емблематични пиеси Антон Павлович Чехов (1860 - 1904). Но думите му се прокрадва най-важното - той нарушава принципите на театъра, подхожда новаторски към героите, сюжета, кулминацията. Всяка пиеса на Чехов стои при ... |