Книгата "Никой на прага" събира избрани стихотворения на Калин Донков . Издава се по случай неговия 80-годишен юбилей. Блус Съмнения, възторзи, страх - съдбата просто се развлича. А теб след век те разпознах! И само век ще те обичам. Оттатък залеза, отвъд нощта тъмнеят бариери. Не иде прошка, нито съд... Любима, събуди ме вчера! В дълбочините земетръс предвкусва свойта премиера. Животът е опасно къс... Побързай, целуни ме вчера! Пропуква се безкрайността. С греха ни ангел ще вечеря. Подай стиха ми на свещта! Не чакай: забрави ме вчера... Калин Донков ... |
|
This beautiful gift book presents 100 poems, organised by theme to encourage the discovery of new favourites. Bright, colourful illustrations are packed with charm and detail to capture the imaginations of young children. Poems include classics from Robert Burns , William Wordsworth, Christina Rossetti, Louisa M Alcott and Edward Lear. ... |
|
Други думи: есета, частни случаи, документална проза ... Издателство "Жанет - 45" представя творчеството на Калин Донков в два тома. Вторият включва негови есета, частни случаи и документална проза. ... |
|
Второ преработено издание. ... "Аз, Катри Клинг, нощем често лежа и мисля. И мислите ми са ясни, не като в просъница. Най-често ме занимават парите, големите суми; вълнува ме как да се сдобия с тях бързо, да ги спечеля честно и почтено, да натрупам толкова пари, че вече да не мисля за тях. Пари, които ще се умножат след време. Първо – яхта за Матс, голяма яхта за морски пътешествия, с каюта и вътрешен мотор, най-хубавата яхта, направена някога в това затънтено село. Всяка нощ чувам снега по прозореца, мекия шепот на снега, който идва с вятъра откъм морето – колко хубаво е, че вали, да можеше да затрупа селото, да го ... |
|
Вероятно като пламенни почитатели на Стивън Кинг вече сте прочели всички (или почти всички) негови книги и знаете, че си струва труда. След като прелистите последната страница на "Малко след залеза", ще знаете още нещо - че Кинг си остава и некоронованият крал на разказа. С всяка следваща дума, с всеки следващ ред започваме да се чувстваме като мушици, впримчени в паяжината на повествованието, което обаче ни доставя безмерно удоволствие. За Кинг границата между живота и смъртта много често е мъглява, а онова, което поддържа целостта на крехката действителност, всеки момент може да рухне. Оттук и умението му да ... |
|
Трета книга за Юел Гюстафсон . Книгата е част от поредицата "Европейски разказвачи XX - XXI век" на издателство "Емас". ... Защо едно тринадесетгодишно момче изнася леглото си под снега в студена зимна нощ? Дали защото иска да закали тялото си и да стане столетник, или защото се е отчаяло от пияния си баща? Понякога Юел Гюстафсон, познат ни от книгите "Кучето, запътило се към далечна звезда" и "Сенките растат със здрача", постъпва импулсивно и необмислено, ала последствията от тези постъпки го учат на повече отговорност към себе си и към останалите. Все пак не му е лесно: майка ... |
|
Ерик Ондрейичка е роден на 1 май 1964 г. в Стария град на Братислава, където живее и работи и до днес. Завършил е Техническия университет в Братислава. Той пише поезия повече от три десетилетия. През 2004 г. е издаден първият сборник със негови стихове "Вътрешната страна на клепачите". Втората му книга "Танцът на вечерни снежинки" се появява през 2006 г., "Петте съвършенства и други стихотворения" (2008) е музикално-поетичен компактдиск, записан съвместно с музиканта Милош Железък. Следват стихосбирката за деца "Какво се крие в молива?" (2009), "Очи и рими - нощни песни от ... |
|
Изчерпателни отговори на провокативни въпроси. Знаете ли как се е образувала Земята? А дали растат планините? Какво прави небето синьо? Откъде се взимат изкопаемите? Енциклопедията Защо? Земята отговаря на всички любознателни въпроси на децата за нашата планета и е пълна със страхотни илюстрации. Книгата е част от поредицата Защо? на издателство Книгомания . ... |
|
Попаднали през 1917 година в месомелачката на болшевишкия преврат, напълно променила живота им, двама от поетите, представени в тази книга - Владислав Ходасевич и Саша Чорни , напускат завинаги родината си, а третият - Николай Гумильов , едва трийсет и пет годишен - е убит като народен враг. Но както пишат самите те, гордият им дух е останал да лети над мрачната житейска бездна, защото е прозрял безсмъртието. Владислав Ходасевич (1886 - 1939) е поет, преводач и пушкиновед. Роден е в Москва. Внук на известния литератор Яков Брафман, приел православието. Бързо стига до извода, че при болшевиките литературната дейност ... |
|
"...Вече отдавна не говоря. Всички са свикнали. Майка ми, брат ми. Татко е мъртъв, така че не знам той какво би казал. Може би че ми е по наследство. В нашия род много неща се предават по наследство. Няма измъкване. Поколение след поколение, по права линия. Може би винаги съм носела мълчанието вътре в себе си. Преди казвах неща, които не бяха верни. Казвах, че грее слънце, когато валеше дъжд. Че овесената каша е зелена като поляна и има вкус на пръст. Казвах, че училището е все едно всеки ден да пристъпваш в непрогледен мрак. Все едно цял ден да се държиш за парапета. Спрях да говоря, когато растежът вътре в мен ... |
|
Херми На доц. Владимир Янев Младостта – чудата територия, алогична и жестока диктатура. Границите и са хоризонта и утопиите – нейната реалност. Сутрин хванеш пътя, а по обед неусетно станал си невъзвращенец. Из книгата Забравен стих Петре, писал си го някога: Младостта е хапче екстази, а животът ти нататък: бетаблокери, виагра, лексотан, хомеопатия и хронична абстиненция – все по-силна и до гроб. Всъщност, младостта е стих, който плаче за редакция, но умира в рутината, ще ти кажа днес, младежо. Из книгата ... |
|
Защото да оцелееш не е достатъчно... Ден първи: Известен актьор играе Крал Лир в Торонто. Същата вечер грузинският грип избухва като неутронна бомба над цялата планета. Според новините загиват над 99 процента от населението. Две седмици по-късно: Цивилизацията се срива. Държавите угасват град по град. Двайсет години по-късно: Здрач в изменения свят, представление на Сън в лятна нощ на паркинг. Пътуващата симфония обикаля в района на Големите езера, където изнася концерти и поставя Шекспирови пиеси за оцелелите. По това време животът в малките изолирани селища е сравнително спокоен. Но дори сега има причини ... |