Още една среща с малкия Никола и неговите съученици ни предлагат писателят Рьоне Госини и художникът Жан-Жак Семпе . В тази книжка се разиграва грандиозен футболен мач с участието на всички момчета и техните татковци. Тук е и знаменитият разказ „Розовата ваза в хола“; тук приятелите ще правят вестник и ще се бият в междучасието, а Бульона ще се опита да накара приятелчетата да маршируват и ще разберем как ще завърши тази инициатива. Освен това ще бъдат раздадени наградите за края на учебната година. Не пропускайте поредната порция смях, защото неслучайно Никола ще получи наградата за красноречие – наистина не за ... |
|
Малкият Никола и неговите приятелчета здравата се забавляват заедно. Трябва да се знае, че вкъщи, в цирка, на панаира и дори когато са наказани им хрумват адски щури идеи, нищо че възпитателят, директорът, учителката, родителите и съседите май не са на това мнение... каквото и да казват Никола и приятелчетата му никога не вършат щуротии, така де, какво пък сега, ама ха! Срещнете се отново с невероятно смешните, будещите умиление лудории и с бликащото въображение на прославения ученик, дело на двамата гениални хумористи Госини и Семпе , в тези нови приключения на малкия Никола. ... |
|
В клас учителката е наистина върхът. Дори когато наказва Клотер, последния по успех в класа. А в междучасието с приятелчетата, щом не ни вижда Бульона (това е възпитателят), можем да се бием и да си играем на какви ли не игри. Ето защо Никола , Алсест, Жофроа, Йод, Клотер, Мексан, Рюфюс, Жоашен и Анян, любимецът на учителката, нямат търпение да дойде време за училище. Срещнете се отново с невероятно смешните, будещи умиление лудории и с бликащото въображение на прославения ученик, дело на двамата гениални хумористи Госини и Семпе , в тези нови приключения на малкия Никола. ... |
|
Най-зловещият роман излизал някога! ... Лятото на 1814 г. Маркиз Дьо Сад е затлъстял, болен и разплут старец, затворен в лудницата в Шарантон, където е осъден да дочака края на дните си. Дори и в това окаяно физическо състояние обаче, той остава верен на репутацията си – любовницата му живее през няколко стаи, възползва се от невръстната перачка на пансиона, която откликва на всичките му сексуални перверзии. Тук го посещават и свещеници, решени да го накарат да признае греховете си и да се обърне към Бог в последните си дни... Това е историята на една смърт. И на един череп. Четири години след погребението на стария ... |
|
Като шило в торба, както казва народът, перото на драматурга Панчо Панчев не стои мирно, а често изневерява на театралните подиуми и с променлив успех ухажва почти всички литературни жанрове. Той е автор на книжката с лирика „Неизречено на глас" и на книжката с басни „Магарешки мечти", на сценарии за известни анимационни филми - „Дупката", „Наследници", „Страст", писал е фейлетони и епиграми, публицистични статии и есета, награждаван е за разказ... Второто от трите томчета с „избрано" между моите писания („Панчо Панчев извън театъра") представлява шарена торба, пълна с опити в ... |
|
"Голямото умение на Йовков да композира, да строи творбите си говори за забележителната му литературна култура. Той е школувал у големи писатели - Толстой , Тургенев, Чехов , от българските - Иван Вазов , Елин Пелин , - умее да съчетава простотата и яснотата на разказа с дълбоко вътрешно вълнение. Съвършенството на твореца у него е резултат на продължителен, съзнателен, упорит труд, както показва това творческото му развитие. Той се е учил и от естетическия опит на народа - от ония непринудени разказвачи, които дълги години е слушал по селата, в кръчмите, по водениците, по пътищата на Добруджа..." Петър ... |
|
Ръководство за молитвен живот ... Радостно е, че днес много хора чувстват жажда за Бога и желание да водят живот на дълбока и усилена молитва. Те искат да се молят, искат да се посветят изцяло на този път, но срещат различни пречки - най-вече, за да му останат верни. Често им липсва необходимата смелост, за да се решат на тази крачка или пък се чувстват объркани, защото не знаят много добре как да я направят. Може би, след многобройни опити, те се обезсърчават пред трудностите и изоставят молитвата... Тази книга съдържа напътствия и съвети, много прости и много конкретни. Тя помага на четящия да се заангажира и да издържи ... |
|
Вероятно най-смешният роман на Любен Дилов, посветен на Карнавала - малката, безкръвна революция, при която маските сменят социалните роли. Мъжът става жена, слугата - господар, беднякът - милионер. И няма жертви, освен нечии внезапно пораснали рога... Какво ще се случи, ако на легендарния Габровски карнавал изведнъж се появи повреден извънземен, който приема външния вид, маниерите и мислите на последния човек, с когото се е сблъсквал? В гордата си история българският Манчестер - Габрово, е преживял много смешни и необичайни случки, посрещал и изпращал е чудаци и зевзеци от цял свят. Но само в "Парадоксът на ... |
|
"Трябва да призная, че никой друг български писател не е оказвал върху мене такова влияние... За неговите чудни книги напълно прилягат словата на отец Сисой, които самият Елин Пелин написа в "Под манастирската лоза": "Книгите са като хората - когато остареят, стават мъдри. Науката и мъдростта са дело на миналото. Настоящето винаги е било море от чувства, по което се клатушкат хорските души, несигурни в своя път. Техните сълзи, техните вопли, радости, стремления, измами и душевни тържества, техните мисли и опити падат като скъпоценни бисери в бездните на това море. И когато то се оттече в далечното ... |
|
Всяка нация излъчва рано или късно литературните си икони, непреходните емблеми на своята себепостигнатост и достойнство. За Франция това са Юго , Балзак ; за Англия - Шекспир , Дикенс ; за Русия - Толстой , Пушкин ; за Германия - Гьоте , Шилер; за Италия - Данте , Петрарка; за Испания - Сервантес … България, слава богу, също има писател, който е станал завинаги нейно лице, разпознаваемо за самата нея, а и за света. Това безусловно е Иван Вазов с "Епопея на забравените", с "Чичовци", с "Немили-недраги" и над всичко останало - с романа, който на границата между XIX и XX век, между ... |
|
Вторият роман от поредицата е за развълнуваното, разбунено море на националноосвободителната борба, за нейния апогей преди Освобождението. Тук царува вече трезвият, разсъдителен, деен и жертвеготовен син на Стоян Глаушев и Султана - Лазар, съпътстван от сияйната си жена Ния. Мъчителните преживявания на Лазар и Ния във връзка с късното раждане на техния син, нещо, което заема едни от най-добрите страници на романа, има двузначен смисъл - освен лична, дълбока семейна драма, то е и неизказана мъка във връзка с продължаването на делото, с поемането на борбата. ... |
|
"Прозата на Димитър Талев носи тихия и нестихващ огън на една екзалтирана и фанатична душа. Тя е в мекото ренесансово сияние на Ния, в черния средновековен плам на баба Султана, в огненото вдъхновение на Райко Вардарски, в тъмния блясък от иконостасите на Рафе Клинче. Голямата и благородна амбиция на Талев е да бъде Вазов на македонските българи и тяхната историческа съдба. Той изпита силата на Вазовото пиянство от могъщия дух на пробуждането и възраждането. Той носеше гордо и благородно родово чувство, съзнание за съдбовна принадлежност към едно племе, съпричастие с цялата му история, копнеж по неговото топло и ... |