През 80-те години на XVI век семейство, което живеело на Хенли Стрийт в Стратфорд, имало три деца: Сузана, а след нея Хамнет и Джудит, които били близнаци. Момчето, Хамнет, умира през 1596 г., когато е на 11 години. Около четири години по-късно бащата написва пиеса, озаглавена Хамлет... Романът Хамнет представлява пълнокръвен портрет на епохата и разказ за съкрушителната болка на семейство, загубило детето си. Той е художествена възстановка на историята около създаването на едно от най-великите произведения в световната литература."Хамнет и Хамлет всъщност са едно и също име, напълно взаимнозаменяемо в регистрите на ... |
|
Романът "Тетрадката" е издаден в 37 страни и е сред най-продаваните книги на последното десетилетие. Една незабравима любовна история... ... Понякога една любовна история така пленява сърцата ни, че престава да бъде просто история и се превръща в преживяване, което става част от собствения ни живот. "Тетрадката" е такава книга. Тя е възхвала на страстта, която може да бъде неостаряваща и вечна, разказ, който ни трогва до сълзи и отново, и отново ни кара да вярваме в истинската любов. Ной Калхун се е завърнал в Северна Каролина след края на Втората световна война, преследван от спомена за момичето, ... |
|
И ето че дойде краят на сагата за лудата кметска дъщеря, хубавия англичанин и всичките шантави хора, с които те споделят живота си. Смесвайки сериозното с шеговитото, откровеното с лековатото и смеха през сълзите, Цветелина Цветкова отново ни води там, в онзи див Северозапад с Дунава и тополите. Там, където животът разказва смешни истории всеки ден, за да ни напомни, че най-убавото нещо на тоа свет е да се смее човек. Ама колко може да се смее. Да прималее от смех, да му омекнат краката, да го заболи стомаха, да му потекът сълзи. Толкова е убаво. Отварат ти се и душата, и мозъка, и почват да ти лекуват телото, ако е ... |
|
Книгата Лице без маска е автобиографично повествование с елементи на художествена публицистика. В широко разгънат и лесно достъпен стил, книгата леко се чете, а богатството и разнообразието на тематичния материал обхваща: произхода на фамилията Бехар на Балканите и по българските земи; историческия квартал Орта Мезар с неговите четири синагоги и мултиетнически обитатели; работата на д-р Шемуел Бехар като лекар, впоследствие талантливите му изяви на оперната сцена и на концертния подиум. А когато маските най-сетне са вече свалени, остава оголеното лице, обветрено от критичните или ласкави оценки за постиженията на автора ... |
|
Дните И така си минават дните, някой пада, друг полита, и никой не разбира. Е, да де - някои разбират, и разговарят по темата, поръчват си кафе за из път, обещават да продължат разговора, ще се чуят. Константин Трендафилов ... |
|
Венеция през май 1313. При подготовката за празника Възнесение водите са довлекли на площад "Сан Марко" телата на три разпънати на кръст деца. Един възрастен евреин е обвинен в убийството им и слага край на живота си в затвора, оставяйки на стената в килията си латинска фраза, която не разкрива нищо. Но тогава защо си е направил труда да я напише с кръв? Най-зловещото откритие изглежда някак си свързано с Книгата на тайните - според легендата, продиктувана от ангел Разиел на Ной, който я преписал на плочка от сапфир. Това е тайната, която Мондино деи Лиуци, историческа личност, лекар анатом от университета в ... |
|
Романът на Патрик Зюскинд "Парфюмът" разказва историята на ужасяващото същество Жан-Батист Грьонуй, родено "на дъното", във Франция през XVІІІ век. Той израства без родители, мразен от хората и отритнат от съдбата. Грьонуй обаче има уникалната дарба да притежава невероятно фин нюх, с който усеща миризмите от километри. Мечтата му е да сътвори най-пленителния парфюм с аромата на извечната жена, създадена от Бог за любов и изкушение. Влюбва се, преследва и убива най-красивите жени, чиито ухания улавя, събирайки миризмите от мъртвите им тела. Убийствата му са само средство, за да извлече бленуваното ... |
|
Сър Филип се нуждае от съпруга. Той знае, че според стандартите на висшето общество Елоиз Бриджъртън е вече стара мома, и предполага, че няма да е придирчива, а по-скоро отчаяно ще копнее да получи предложение за брак. Само че тя съвсем не се оказва онова, което въображението му е рисувало. Красивата жена на прага му е всичко друго, но не и тиха и кротка... Елоиз Бриджъртън не може да се омъжи за някого, когото никога не е срещала! Да не би сър Филип да си мисли, че си е изгубила ума? Но писмото с предложението му не напуска мислите ѝ и преди да се усети, тя се озовава в карета на път към неговия дом, като се ... |