"И тъкмо по това време, някъде около 20 септември 1994г., се случило следното: Късно една вечер майка ми, след като ме приспала, слязла по няколкото стъпала на балкона откъм "Лермонтова" и се облегнала на перилата. Било топло и тихо, но по улиците нямало жива душа, само караулът крачел по тротоара пред къщи, на няколко метра от нея. Изведнъж тя чула да се подсвирва една мелодия "You are my sunshine", която им била сигнал с баща ми. - Чувам, че мелодията е същата - разказвала ми е майка ми, - и в същото време разбирам, знам, че не я свири баща ти. Разтревожено се заоглеждала, като внимавала да не ... |
|
|
"Баща ми ядеше спагети. Ловко ги увиваше около вилицата си и после бързо ги слагаше в устата си. Ако се вгледа човек в тях, бяха като живи. Извиваха се и се гърчеха в чинията му, дори след като ги погълнеше, се показваха от устата му, докато ги дъвчеше. Бяха като еластични, изплъзващи се създания. Едва след известно време осъзнах, че това всъщност са червеи. Едри тлъсти, пъплещи в различни посоки червеи, които баща ми дъвчеше с огромен апетит, на който биха завидели дори здрави и читави хора. А тате беше мъртъв повече от година." Из книгата Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в ... |
|
|
Спомени, записи и разговори от, със и за съветския агент, комунист, началник в ДС, политически затворник и дисидент Стефан Богданов. ... Стефан Богданов е не само комунистически функционер отпреди 9 септември 1944 г., завършил Международната ленинска школа в Москва, но и единственият агент на съветското военно разузнаване в България, оставил спомени. Като първия началник на отделение "Б" (контраразузнаването) в ДС след 9 септември 1944 г. Стефан Богданов е и единствената високопоставена фигура в Държавна сигурност, създала писмени свидетелства за преживяното още преди да падне тоталитарният режим през 1989 г. ... |
|
|
Все още секси - след всичките тези години? Какво се случва в спалнята ни, когато вече не сме толкова млади? „Под завивките на средната възраст“ предлага забавен, откровен и непосредствен поглед към един от аспектите на остаряването, с който започват да се сблъскват хората на средна възраст. Гейл Белски се е обърнала към известни писатели и редактори на списания, които споделят своите разнообразни и интимни интерпретации на живота под завивките след 40-ата година. Известната писателка Джаклин Мичард ни разказва за втория си брак с много по-млад мъж, а Камерън Страчър - за това как се е опитал да избяга от житейските ... |
|
|
Сюрреалистичен роман. Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... "Името ми е Джеймс Илиянов и съм на двадесет и седем години. Не знам кой съм. Ето произволен списък с неща, които съм правил през живота си: Ходих на стоп с баща ми през февруари 97-а. Издадоха книгата ми "Механичен сън". Писах и други книги, записвах и други сънища. Слагах странни дати на всичките си писания и се научих да пиша от дясно наляво, огледално и с лявата ръка. Наблюдавах как луната залязва в три часа сутринта. Проследявах концентричните вълни, образувани от капките ... |
|
|
Оформлението е дело на Кънчо Кънев, постарал се заедно с удоволствието да държим в ръцете си първата книга-мистификация в нашата литература, да усетим и духа на онова класическо време, което я е родило. Когато намиращият се в Париж заради смъртта на любимата му Мина Пейо Яворов получава антологията, той не успява да сдържи емоцията си въпреки покрусата, която владее духа му: "Гледам На острова... и изпитвам чувството за нещо извършено въпреки времето и мястото. Разгръщам я и ми се струва, че нашата литература почва от днес. Едно лудо желание ме тласка да се кача на Айфел и да я покажа от там на цяла Европа." Все ... |
|
|
Номинация за книга на десетилетието в Унгария! Да умреш, тази дума звучи винаги прекалено внезапно. Интересното е, че в историите на Лео Толстой винаги става въпрос за края, сякаш всичко останало е изключено. Действието, което няма как да не бъде включено, спокойно може да бъде забравено, все едно не е искал да го разкаже, но го разказва, понеже разказва смъртта.(...) Във всеки случай тази история тук се опитва да е по-хладнокръвна от обичайното, макар че този, който я пише, прекалено робува на различията. Захласнал съм се в разните различия и докато е така, няма никаква смърт. Когато пиша, сякаш се появява, но без да е ... |
|
|
Томът съдържа разкази (1959 - 1965 г.). ... "Събрани съчинения - Том 1" проследява първите стъпки на писателя в литературното поле. Още първата му книга "Сърцето бие за хората" е забелязана от литературната критика, която тепърва ще се лута в търсенето на определения за литературата на Радичков. От работата като журналист, перото му го отнася в сферата на художественото писане. И ако в първите три сборника той може би има известни колебания за собствения си почерк, то "Свирепо настроение" е онази книга, която дава на българската литература и на самия автор знак за началото на съграждането на ... |
|
|
На моя баща Има още думи за вричане, преди залезът да потъне в морето; има още пътеки за бродене със спомена за детето. Има още молитви за шепнене с надежда за прошка, благословия; има още сълзи неизплакани, преди себе си да откриеш... Из книгата "На този, за когото почтеността и всеотдайността бяха начин на живеене. На този, който ми дари своята обич, вяра и духовна сила. Така пътуването ми към себе си стана възможно. На този, който и след края на земния си път продължава да бди над мен. Книгите ми, издадени години след това: "Дали ще има" (2009), "Равновесие" (2012), "По следите на ... |
|
|
Световен трилър. ... "Четвъртата маймуна" е надникване в най-мрачните кътчета на душата, в онази бездна, където се крие истинското аз на всеки човек, и се раждат тайни, които убиват. В продължение на пет години убиецът "Четирите маймуни" тероризира гражданите на Чикаго. Полицията е безсилна, жестоките престъпления продължават, докато един ден при транспортна злополука загива човек и в джоба му намират зловеща находка: бил е на път да достави пратка, доказваща, че е похитил нова жертва, която може би още е жива. Детектив Сам Портър, главен разследващ на случая с вечно изплъзващия се престъпник, си дава ... |
|
|
"Валеше. Таванът течеше. Капките капеха: кап, кап, кап, кап, кап, кап, кап... Сакето ме караше да се чувствам топло. Ама топло какво? Топла нула. Ето ме, на петдесет и пет и без леген да подложа под теча. Баща ми ме предупреждаваше, че накрая ще ида да си го лъскам на задната веранда на някоя фльорца в Арканзас. Още имах време да го осъществя. Всеки ден имаше автобуси. Само че от пътуване с автобус винаги се запичах, пък и все щеше да се намери някой селяк да хърка. Може би по-добре да се захвана с издирването на Селин." Из книгата ... |
|
|
Когато тримата са познати и стигнат Тибър живи, тогава Аполон ще започне да танцува. Все още не мога да повярвам, че баща ми, Зевс, превърна мен, нявга божественият Аполон, в смъртен пубертет с пъпки, коремче и името Лестър Пападопулос. Освен това ме продаде в робство на една нахална дванайсетгодишна героиня на име Мег и ме изпрати на опасно пътешествие, за да освободя петимата велики Оракули от трио зли римски императори. Само не знам как очаква това да се случи, като не разполагам с божествените си сили? Досега успях да се спася двама от оракулите и получих пророчество, в което се говори за "черни лабиринти", ... |
