В "Репортаж от седмото небе" има много светлина и лекота от осъзнаването на красотата на живота. Текстовете носят усещане за виталност, свобода и усмивка. Те са радост от преживяното, настоящото и идващото, урок по споделено дишане. Така се пише, когато си успял да излезеш извън себе си, да се издигнеш над житейската суета и да видиш смисъла на съществуването. За да можеш да погледнеш от високото на небето, трябва да имаш честни и чисти очи. Детски. И едновременно с това да си натрупал толкова мъдрост, че да успееш да я сведеш до простичкото човешко обичане. И безкрайна доброта, с която да поискаш обичта да се ... |
|
"Ива Спиридонова има дълбоко уважение към думите, което я застрахова да ги употребява напразно. Разпознаваема е нейната поезия, което я прави автор с физиономия, с послания от сърцето, но от грамотното сърце, което първо се е научило да обича, а после да пише, че обича. "От мен до другото безсмъртие" е любовна книга. Но не само. Откровена книга. Но не само. Смела книга. Но не само. Това "още нещо", което я прави безспорен литературен факт, е точно този респект от думите - много близко до призванието, до неизбежната потребност да се разголиш до сричка и до... душа." Камелия Кондова , ... |
|
100 години ученически театър в МГ Баба Тонка - град Русе. "Древните са вярвали, че обозримо е само миналото, че няма как да знаем какво ще е бъдещето - можем само да работим за това то да отговаря на нашите очаквания и желания. С настоящата книга те каня, читателю, да надзърнем в миналото на едно от най-старите училища в град Русе - нашата Математическа гимназия Баба Тонка. Заедно ще подирим с теб причините за зараждането и съхраняването на възрожденската традиция на училищния и ученическия театър. Той се появява почти едновременно с гимназията. Сам ще се убедиш, че това съвсем не е случайно. Ще надзърнем, друже, в ... |
|
От автора на "Петте спирки на сърцето" и "Пловдивски потайности"."Животът е сериозно нещо, поради своята незначителност", е казал Ромен Гари . "Отец Константин се бори с Дявола" е колкото смешна, толкова и сериозна книга, защото всеки от нас се бори със своя вътрешен демон, със злото, което среща, с падналия ангел... И ни напомня, че единствено вярата е това, което може да ни помогне да спечелим тази битка. А ако сме достатъчно мъдри, за да го направим през смях, с нужната доза самоирония и усещане за незначителност на фона на божественото, то значи вече сме достатъчно добре ... |
|
"Поезията на Раиса е такава: подхваща я стар мечок като мене и чете, чете и си казва: хм, женска поезия. Зави ми се свят от любов и копнежи! След малко я оставя и си мисли за своите - мечешки, самотни, саможиви неща. И после пак я подхваща. И с особено учудване открива, че някак си по-лесно влизат думите в душата му! И си казва: Я, странно? Какво се е променило? Дали аз не съм се променил? Да, а на третото четене вече някак душата съвсем се е отворила. И цялата ѝ саможива и мрачна сухота се е разчупила и се сипе като дървесен прах. И ядката на душата се оказва свежа и възприемчива. И думите на Раиса влизат там ... |
|
Ти са озаглавили общата си стихосбирка Елка Василева-Ебори и Матей Марков-Ебори. Прочиташ двете ѝ части и си спомняш великолепните епистоларни романи от времето на Романтизма. Всяко стихотворение на единия сякаш е отзвук на поетичната изповед на другия, двамата разкриват чувствата си красиво и откровено, развълнувано и спокойно, неистово и приглушено. Настроенията на единия се предават на другия и се раждат вълнуващи любовни стихотворения. От стихотворенията струи една, понякога спонтанна, понякога спокойно осмислена любов, силата на чувствата и разстоянието във времето водят до различни нюанси на едно и също ... |
|
"Из нощните записки на една сова" е преболяна емоция, превърната в израстване и мъдрост. Поезия, уютна като нощ, събрала в себе си не само всички нюанси на един личен свят, но и пулса на човечеството, дишащо кръговрата на живота и смъртта си под необятността на звездите. Записки на вечната бяла пазителка на вековете, совата, която знае, че "отвъд мечтите вече няма нищо". И която ни оставя завета си, че единствено любовта може да ни помогне да преминем през тъмнината на нощта и да стигнем до изгрева. И пак само тя може да опази мечтите. И нас в този свят. А може би и в другия." Ива Спиридонова, ... |
|
Двуезично издание на български и английски език. ... "Търсенето на светлина и цвят и най-вече улавянето на момента са характерни за фотографиите на Людмила. Ентусиазмът за пътувания и нейната голяма страст към фотографията са елементи, които се отразяват в нейните творби и се разпростират с лекота от портрети до изображения от пътувания, от архитектура до пейзажи. Постоянното търсене на собствените лимити и любовта към света, с неговите разнообразни страни, намират в нейните фотографии начин да се покажат на повърхността и да бъдат разказани с лекота и удивителна непосредственост. Людмила възпроизвежда изображения, ... |
|
"Тъгата е майка на всичките наши възкръсвания. За тях ни разказва Любел Дякоf в новата си втора поетична книга, наречена "Ембрион на тъгата". От утробата до гроба, през всичките ни тъмни кътчета и мимолетните проблясъци на светлите ни прозрения, до спасителната ръка... или до желания край на пътя. Болката, любовта, пропадането, смъртта се срещат в една-единствена точка. В човека. В теб! А тъгата... Оставаме завинаги ембрион в нейната студена утроба и, рано или късно, винаги се връщаме към нея. Оцелели и мъдри и най-сетне готови да се родим." Ива Спиридонова , редактор Животът ми За едни е убежище ... |
|
"Познавам Петър като изключително умен и търсещ човек. Фактът, че той поставя фокус върху успеха означава, че в неговия характер има искрена радост от постиженията на младите българи в страната и в чужбина. Тази книга обединява историите на хора, които гледат на бъдещето с надежда. Хора, които са готови да променят средата, в която всички живеем към по-добро. Във време на изпитания Петър и неговите герои ни казват: "Не се страхувайте от бъдещето, защото ние ще успеем!" Светослав Иванов - български журналист, репортер и водещ на предаването 120 минути по bTV ... |
|
От автора на "Убийства 4D", "... А те изпълзяват нощем", "Часът на кошмара - 4:50", "9.8 по скалата на болката"."Защо сънуваме толкова много, а си спомням толкова малко? И то само кошмарите! Преследват ни тъмни сенки, настигат ни уродливи същества, лутаме се в тесни коридори, в които въздухът ни свършва, а крайниците ни се движат все по-сковано и тежко сякаш сме обречени. В 4.50 сутринта. Кога започваме да виждаме в жълто? Или в... черно-бяло? От какво се пораждат болката и тъгата? Чиста биохимия ли са или... Тази книга щеше да е само автобиографична, ако в нея нямаше и голяма ... |
|
"Стихосбирката на Пепи Дочева е метафора на грамотността в комуникацията между хората, на правилното разчитане на думите и междуредията, на вниманието, с което трябва да поставяме точки или многоточия на листа на живота. Модерна и стилна поезия, нелишена от истинска емоционалност и заради това лесно свързваща се с онези тайни кътчета у човека, където няма думи, а единствено разбиране на чистия смисъл на житейската мъдрост. Морзов код за спасение от бездушието, SOS при бедствие от безчувственост - това е Пунктуация. И ви очаква да я разчетете със сърцето си." Ива Спиридонова , редактор "Пунктуацията вътре ... |