"Писателят Любомир Котев е от Ямбол, но живее повече в Медвен - на педя от родната къща на Захарий Стоянов. Влиза в литературната джунгла като литературен критик, но не му допада ролята на платен клакьор. Пише три книги с разкази за града и две за селото, но си остава гражданин, превъплътил се в селски писател. В Амаркорд обобщава спомените си за детството, населено от всякакви чешити и градски легенди. Хвана се на акъла на набора си Христо Карастоянов и изтърсиха на пазара две книги с паралелни паранои: E.Г.Н.: Годината на тигъра и 2007: Оцелели спомени, за да създадат жанра огледални разкази. Въобще Котев ... |
|
|
"В своето изследване Енергията на българския дух Иван Гранитски проследява еволюцията на националното чувство в българската литература, анализира го и го тълкува в творчеството на различните български поети и белетристи. Той формулира оригинално и сполучливо неговото проявление у отделните автори. Националният дух е нещо конкретно и своеобразно, защото се носи и изразява художествено от най-големите ни автори. Те са изразители както на цялата нация, така и на определени региони, социални групи, възрасти, интелектуални съсловия. Своеобразието на българските писатели е своеобразие на националния дух, на чувствата ... |
|
|
Критически анализ. ... Поемата се чете като химн на гетското божество, подобен на омировите, калимаховите или орфическите химни. Започва, както му е редът, с обръщение към бога - сякаш го призовава да стане свидетел на човешкото знание за него. След като определя функциите му, които се очаква да бъдат реализирани, авторът изпраща Залмоксис в неговото пътешествие из ойкумената - познатия свят. ... |
|
|
„ Катя Зографова е утвърден изследовател на българската литература от целия ХХ век с подчертан вкус към работата с архивите, биографичните повествования и неординерните наблюдения.“ проф. дфн Николай Аретов „Катя Зографова е сред онези литературни историци, за които лекотата на изложението е не само желана цел, но и постижим императив. Може би защото съчетава в книгите си нагласата на изследователя, който търси нови прочити на класиката с музейния работник, те винаги се отличават както с показването на нови обекти, така и със стил, който е дружелюбен към неспециалистите.“ д-р Йордан Ефтимов „Всичките нейни занимания ... |
|
|
"Няма митология, в която да не присъства фигурата на певеца. Тя е особено необходима, тъй като неговата функция е да съхранява свещеното знание, т.е. миторитуалната традиция на народа и да го предава от поколение на поколение. Певецът е образ на колективната памет, той е неин пазител. В гръцката митология поетът получава певческия си дар от Музите, дъщери на Мнемозине, персонифицираната Памет. Поетът предоставя гласа си на божеството, богът го обсебва и го заставя да възпява или да интерпретира неговите речи. За тази цел помага свещената напитка. В нея се съдържа Знанието, което винаги е течно. Второто виждане на ... |
|
|
Възхвала на провинцията е книга, която Александър Секулов ще пише цял живот. Тя е събрала негови кратки белетристични форми: остроумна есеистична проза; блестящи малки текстове, създавани по различни поводи; философски прозрения; спомени, оцветени с хумор и любов; снайперистки афоризми. Всички тях - по традиция, започнала с Атанас Далчев - може да определим като фрагменти. Тази книга е правена като сал на корабокрушенец. Само че не корабът на автора се е разбил, а светът около него. Александър Секулов взема всичко, което се носи по вълните на реалността и въображението. Салът става все по-голям, все по-нужен, ... |
|
|
В книгата "Тракийският конник" са включени мистична поема от Иван Гранитски и критически коментар от Иван Маразов . Иван Гранитски предлага на читателите си нова поема - този път за военния герой на траките. Богатата ерудиция на автора подклажда поетическото въображение: той сякаш "вижда" своя герой и го разпознава в стотиците имена и под хилядите лица. И, както и в други свои поеми (а в случая напълно оправдано), той стига до върховния смисъл на Героя и неговите подвизи: чрез придобитата слава те му осигуряват вечността на безсмъртието. Тази поема не се различава много от основната функция на ... |
|
|
Книгата се състои от мистичната поема "Гибелта на Троя" от Иван Гранитски и критически коментар от Иван Маразов . Сцените върху ритона от Далакова могила показват, че Тракия е била земя, където и през 4 в. пр. Хр. звучали епическите сказания за героите и за техните военни и ловни подвизи. Те предоставяли на аристокрацията епически модели за доблест, воините ги пеели по време на походите, а юношите черпели от тях примери за подражание. Затова и изкуството на траките е запечатало славата на героите от миналото в безсмъртни образи."И ето случи се непоправимото Падна възхитителната Троя С раздрани ризи и ... |
|
|
"В древната хидромитология водата е първична материя: в нея се ражда не само животът, от нея възниква космосът. Океанът е реката, която опасва целия свят. В архаичните митове и ритуали реката е граница и път, тя разделя и съединява. Естествено е тя да се появява в основните преходни обреди: сватба и погребение. В античните представи всички реки не само извират от подземното царство, но в края на краищата се вливат в него. Затова Тартарът, в който са затворени богохулците, е мочурливо място. Реките от лед и огън, които протичат в долния свят на вечния мрак, представляват непреодолими препядствия за връщането на душите ... |
|
|
Стъкленото око на Гео Милев и днес ни гледа от зейналите и незатворени в духовната и физическата снага на България страшни гробове. То предупреждава, че човешкият дух е неподвластен на изстъпленията на грубата сила. То напомня Вазовото "Не се гаси туй, що не гасне". То заявява, че поезията е неунищожима, когато е вопъл и екстаз, буря и славеева песен на народната душа. Това страшно Геово око е символ на българската трагическа национална съдба и чрез нея то е и своеобразен бездънен прозорец към безсмъртната българска поетическа традиция. Великата, страшна и същевременно слънчева традиция, която тръгва от Добри ... |
|
|
Луксозно двуезично издание на български и английски език. ... Албум с репродукции на Иван Милев. В изданието са включени 80 от най-представителните творби на художника, като внимателния подбор е направен от Аделина Филева, директор на Софийска градска художествена галерия и Пламен В. Петров, директор на Художествена галерия - Казанлък, който е и автор на встъпителната студия. В албума са включени и кратки спомени за художника от негови съвременници, илюстриращи по прекрасен начин самобитния му талант. В над половината от включените творби, Иван Милев създава атрактивна орнаментика със златен бронз - възпроизведен съвсем ... |
|
|
Културно-исторически анализ с приложение на системна биография. ... "Мисли се обикновено, че Стоян Михайловски е изолирано явление в културната ни история и че делото му стои усамотено. Този възглед не е правилен. Делото на българския Ювенал стои в здрава връзка с развитието на българската литература... Непримиримостта го свързват с Презвитер Козма, като него Михайловски е гневен, страстен, дори педантичен. Роднее и с отца Неофита Хилендарски, наречен Бозвели - от съчиненията на когото ще да се е ползвал, понеже се откриват стилови влияния, като него - смел, вулканичен, романтичен, като него фанатичен родолюбец... ... |
