"– Къде си хукнал? – В общината раздават граждански права. – За какво са ти? – Ще ги пусна на половин цена. – Ще намериш ли клиенти? – Сега всеки се натиска за граждански права, стига да са евтини. – И колко ще им искаш? – Левче на право. – Не е ли скъпо за граждански права втора употреба? – На теб ще ти ги дам за петдесет стотинки. – За какво са ми? – Да си имаш." Из книгата Да си писател е голяма работа, писателят мисли за цялото човечество и се мята във вътрешен огън, без него светът е сираче и не ми философствайте, че да си писател, значи да издаваш книга след книга, а да зареждаш зеленчуковата борса, да ... |
|
"Тази книга е тихоспирка. В нея има тихотерапия и тихотворения. Започнах да я пиша още през есента на 2019 г., преди пандемията. После, в изолацията и в притихването, усетих с двойна сила колко е навременна. Не е страшно в тихото, читателю! Не е и толкова трудно да помълчиш. Да послушаш тишината. Тя казва много. Тя казва истини. Няма как да ги чуеш, ако бягаш от нея. Надявам се, че си го осъзнал и че след пандемията ще промениш нещо в битието си. Звуците няма да изчезнат от живота ти. Но тишината е на път да изчезне. Върни я! Не я пускай да си тръгне, защото тогава ще си си тръгнал от себе си, преди изобщо да си ... |
|
"За да чуя Дао, трябва да съм в Дао. Ако съм в Дао - съм несътворен. Дао е като мед в устата ми. Не мога да пипна Дао, но Дао умее да ме докосва. Само към Дао се стремя. Дао успя да ме привлече. Когато жадувам за Дао, Дао оживява в мене. Дао е живо, а аз само си въобразявам, че живея. Дао е в мене, а аз все повече се приближавам към себе си. Ако имам Дао, всичко имам, но как става това не знам. Дао умее да ми дава Себе Си, а аз не успявам да Му дам себе си, но Дао ще ме научи. Когато се доверявам на Дао, все едно е каква трудност срещам. Не знам кога Дао е вътре в мен, но ако Дао се издаде, тогава Го узнавам. Дао ми ... |
|
Аз съм си аз, а пък ти си си ти. Различни сме, но и еднакви, нали? Тази книга е покана да отпразнуваме всички онези чудно смешни неща, които ни правят такива, каквито сме. Помага на детето да учи противоположностите, да развива паметта и логиката си, както и приемствеността и толерантността към животите, но преди всичко да се забавлява! Със забавен и поучителен текст и разкошни илюстрации от Кейт Хиндли , книгата е перфектен приятел в развитието на деца от 0- до 4-годишна възраст. ... |
|
Топла история за любовта, втория шанс и изборите, които правим всеки ден. "Полунощ ме води към теб" ни води към миналите, настоящите и бъдещи Коледи на своя герой Бен и ни кара да се вслушаме в онова тънко гласче във всеки от нас, което често ни нашепва кога решенията ни са правилни и кога грешим. Ако можехте да върнете времето назад, бихте ли избрали друг живот? Бен винаги е обичал декември - коледната украса, семейния обяд, празничното настроение. Но тази година всичко е различно. Връзката със съпругата му Дафне прилича на заплетен лабиринт, в който всички изходи водят към поредния скандал. Нищо чудно, че ... |
|
"Животът е различен от онова, което си мислят хората за него. Самият човек се различава от оня, който си въобразява, че е. Истината е също различна от всичко, което си въобразява за нея човешкият ум." Валериу Гафенку "Като знаех, че съм невинен от гледна точка на закона, аз посрещах и най-сериозните изпитания с чувството, че такава е Божията воля. Никога не изгубих надежда. Смятах, че страдам заради собствените си грехове и заради греховете на моя народ, че може би Бог е отредил за мен затвора като път към спасението." Василе Туртуреану "Ако Христос бе минал през моите ръце, никога не би стигнал ... |
|
За хората, които никога няма да забравим. Тези, които са изпратени на земята, за да ни покажат, че доброто съществува:"Сега ще продължаваш да живееш у всеки - вляла капка доброта, тъй както само ти умееш - като комета, прелетяла край света."За любовта, която срещаш веднъж в живота, и за смелостта да я изживееш - голямата, силната, бурната, спокойната, вечната:"Приказна обич във фина позлата. Хиляди пъти теб - моя любов."За спомените, които нахлуват нощем и те карат да вкусиш от онези несравними мигове на щастие, по детски изживяно. И за тези, с които си ги споделил:"Знаеш ли какво е да си ми ... |
|
Ти знаеш ли как изглежда щастието? Аз много-много не знам. Даже малко се чудя защо хората така го търсят. Все не го намират и все го търсят. Сигурно големите знаят как изглежда, ама аз още не знам. Ти как мислиш, то щастието стои ли на едно място и чака да го намериш или се мести – пътува като хората? Та и мъжете някой така ги е направил. После са раснали, станали са момчета, ходили са на училище. Абе, правили са това, дето всички го правят. И като завършат училище и станат мъже, тогава вече можеш да ги намериш. Обаче това не знам. Не знам къде ги намираш. Сигурно стоят някъде, където им е мястото, и чакат да дойде някоя ... |
|
Корин Хукс е белгийска писателка, родена през 1946 година. Завършва история на изкуството и археология. Работила е като преподавател. Публикувала е редица изследвания върху народните традиции и занаяти. Автор е на романите "Голямото меню" (2001), "Роклята ми не е намачкана" (награда на младата критика през 2008 г.), "Определено те убивам" (награда "Марсел Тири", 2010 г.) и на поетичните сборници "Контражур" (сп. "Панорама", бр. V, 2011 г.), "Юни" (2011) и "Червено на брега на реката" (2012). Живее в Брюксел. "Къщата е опасана от тополи. ... |
|
Какъв е той? Най-напред това е един младеж. Шейтанов загива само на 28 години. При суровия полъх на жребия той изгаря в борбата. Всичко в него е само начало, само прелюдия, устрем към делото, в което трябваше да се осъществи необикновената личност. И все пак това начало е достатъчно, за да почувстваме нейната сложност, мащабност, енергия и воля за борба. Намираме се пред значителна изява на българския характер, през жизнената съдба на човек, успял да обхване в своята прелестна младост както тръпките на бурната революционна епоха, така и устрема във вековните традиции на нашата национална съдба. "След разгрома Георги ... |
|
Дамян Дамянов (18.01.1935 - 06.06.1999 г.) е един от най-нежните български лирици. Роден е в Сливен и пише стихове още от ученическите си години, като най-ранните му публикации датират от 1949 г. Първата му стихосбирка Ако нямаше огън излиза през 1958 г., а три години по-късно той завършва българска филология в Софийския университет. Работи като литературен консултант към вестник Народна младеж и като редактор в отдел Поезия на списание Пламък. Носител е на редица отличия, сред които званието Народен деятел на културата, Димитровска награда, наградата Иван Вазов за цялостно литературно творчество и т.н. На името му е ... |
|
Да останем здрави и жизнени! Единственото предвидимо нещо при менопаузата е нейната непредвидимост. Като добавим недостатъчната грижа за здравето, противоречивата информация и социалното табу, нищо чудно, че жените не знаят какво да очакват по време на прехода към менопаузата и след това. Менопаузата не е болест - тя е естествена промяна, също като пубертета. Ето защо трябва да сме информирани какво се случва, вместо да се опитваме да се справяме сами с притеснителните си симптоми. Жените често гледат на менопаузата като на сбогуване с младостта, а всъщност това може да е началото на много ползотворен и красив етап от ... |