Стихове. ... "После нощта ще губи достоверността си, сърцето ще се пълни със звезди, и музиката им ще ме избистря... Как да изчезне самотата? Просто я наречи свобода." Из "Употреба на свободата", Валентина Радинска ... |
|
Магдалена Абаджиева е родена в гр. Русе. През 2002 г. завършва българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работи в Института по български език към БАН."Излекувана Забрава" е нейна дебютна стихосбирка. "Любовта идва само веднъж, ала с дрехи различни облечена. Пие топъл чай с нас посред дъжд, замъглява стъклата ни вечерни. Днес я срещаме в някой познат, непознатият кара сърцето ни да се впуска напред като влак, да се пръска на малки парчета. Тя е моят единствен другар, вечно с мен, но и вечно я няма. Пропиляна, когато е дар, невъзможна, но силно желана. На очакване парещо дълго е оставила в ... |
|
Сборник със 161 стихотворения на Емили Дикинсън , които излизат за първи път на български език. Емили Дикинсън (1830 - 1886) е най-известната и обичана американска поетеса. Напълно непозната приживе, поезията ѝ успява да спечели сърцата на читателите и признанието на критиката. Сбъдват се думите ѝ: "Ако славата ми принадлежи, няма да ѝ убягна". Причината за това се крие в умението ѝ да изрази по неподражаем начин драмата на битието, очарованието на природата, възторга на любовта, покрусата от смъртта и да развълнува дълбоко читателя."Поезията ѝ е великолепна изповед, ... |
|
"миглите ми пожълтяха появиха се летни лунички и нова гънка около усмивката забравих няколко неща: пътя до офиса кредитната си карта затворените обувки и теб съседката ми каза че приличам на дъщеря ѝ преди да полети от осмия етаж изглеждала безгрижна" Ева Гочева Ева Гочева е родена в град Бургас. Завършва руска филология в СУ Св. Климент Охридски . Освен поезия пише и проза. Нейни произведения са публикувани в Литературен вестник, Словото днес и десетки онлайн издания за литература и изкуство. Съвсем друга история е дебютната ѝ стихосбирка. ... |
|
"Развявай байрак ти, Мануш войводо, развявай байрак из Струмишко поле. Твоите сестри все бело перат, все бело перат, а пак черно носят... А пак черно носят, нази жалеят..." Народна песен "Тази книга разказва за македонската участ на българската съдба. Автентичната история на едно струмишко село от 1878 до 1944 година ни дава представа за цялата картина на отродяването и терора и засяда като кост в гърлото. Защото такива села е имало със стотици. Живият, напрегнат и рядко красив език на автора превръща книгата в роман. А поменика на жертвите - в реквием. Един документ за миналото ни със силата на бомба.& ... |
|
За хората, които никога няма да забравим. Тези, които са изпратени на земята, за да ни покажат, че доброто съществува:"Сега ще продължаваш да живееш у всеки - вляла капка доброта, тъй както само ти умееш - като комета, прелетяла край света."За любовта, която срещаш веднъж в живота, и за смелостта да я изживееш - голямата, силната, бурната, спокойната, вечната:"Приказна обич във фина позлата. Хиляди пъти теб - моя любов."За спомените, които нахлуват нощем и те карат да вкусиш от онези несравними мигове на щастие, по детски изживяно. И за тези, с които си ги споделил:"Знаеш ли какво е да си ми ... |
|
"Когато във теб руините на спомена се сгромолясат, и пепел, и дим се извият към студеното нощно небе, когато си опустошена и пътят ти е буренясал - спри, послушай - и чуй! - как дуата расте... Когато нагарчат ти думите и мълчанието те причаква, а твоето минало просто е разплакано малко дете, и да откъртиш от себе си любовта се опитваш във мрака, но си изгубила всичко... А душата расте. Свита в ъгъла на самотата - възпяваш свободата си жалка... А дъждът - в тишината на болката пак въжета плете. И сърцето умира... умира по малко... Но душата - расте..." Валентина Радинска ... |
|
Сборник с класически разкази от Ф. Скот Фицджералд ."– Всичко е като някакъв сън - въздъхна Кисмин, загледана в звездите. – Колко е странно, че съм тук с една-единствена дреха на гърба и със своя беден годеник! Под звездите - добави тя. – Преди не ги забелязвах. Смятах ги за големи диаманти, които принадлежат някому. А сега те ме плашат. Карат ме да чувствам, че всичко е било един сън - цялата ми младост. – И наистина е било сън - рече спокойно Джон. – Младостта е сън, един вид лудост, предизвикана от бурните химически процеси в организма. – Колко е приятно в такъв случай да си луд! – Така казват - мрачно отвърна ... |
|
Иван Матанов е роден на 20 май 1952 г. в София. Издал е 12 поетични книги, една публицистична и една преводна със стихове на австрийския поет Ерих Фрид. Негови книги са преведени на сръбски и руски език. Работил е като редактор в редица литературни издания и всекидневници. Член е на Съюза на българските журналисти и Българския ПЕН-център. Носител е на многобройни отличия за литература, поезия и журналистика. Вчера На Валя Беше вчера, а не помня, ти ли първо ме погледна, аз ли първо те погледнах. Беше вчера, а не помня, ти ли първо ме докосна, аз ли първо те докоснах. Беше вчера, а не помня, ти ли първо каза нещо, ... |
|
Книгата е част от колекция "Върхове" на издателство "Изток - Запад". ... "– Къде беше, малка маймуно? – каза мисис Джо, като тупна с крак. – Казвай направо къде беше, докато аз се измъчвах от страх и тревоги, инак ще те измъкна от ъгъла ти, ако ще да сте петдесет пиповци и петстотин гарджъровци! – Бях на гробищата – казах аз от мястото си, като плачех и се потривах. – На гробищата! – повтори сестра ми. – Ако не бях аз, отдавна щеше да бъдеш на гробищата. Кой те отгледа с двете си ръце? – Вие – казах аз. Но аз гледах унило огъня и не слушах вече думите ѝ. Защото в злобно святкащите въглени ... |
|
Съставител: Божидар Миленков. ... "Молитвата е свещен акт. Тя е дълбок съкровен вътрешен процес на човешката душа: разговор на човешката душа с Бога. Молитвата е духовна работа, едно дълбоко съкровено желание на човешката душа да постигне нещо възвишено. Молитвата е най-силният акт в човешкия живот. Тя съсредоточава човешката мисъл, човешките чувства и човешката воля в едно. Такава Молитва е изключително мощна, тя върши чудеса. Такава била и Молитвата на пророк Илия, когато той искал да докаже на езичниците, че съществува един Бог в света, Който слуша молитвите на хората и им отговаря. Историята не помни да е ... |
|
Дамян Дамянов (18.01.1935 - 06.06.1999 г.) е един от най-нежните български лирици. Роден е в Сливен и пише стихове още от ученическите си години, като най-ранните му публикации датират от 1949 г. Първата му стихосбирка Ако нямаше огън излиза през 1958 г., а три години по-късно той завършва българска филология в Софийския университет. Работи като литературен консултант към вестник Народна младеж и като редактор в отдел Поезия на списание Пламък. Носител е на редица отличия, сред които званието Народен деятел на културата, Димитровска награда, наградата Иван Вазов за цялостно литературно творчество и т.н. На името му е ... |