Стихотворения, поеми, гатанки и приказки за най-малките. В книжката са включени творби на Леда Милева за деца. Сред тях са стихотворенията "Зайченцето бяло" и "Влак-юнак", приказките в рими "Работна Мецана" и "Петьо кара камион", три от цветните ѝ приказки, поемите "Карнавал в гората" и "Златушко" и гатанки. Книгата е част от поредицата "Библиотека на ученика. Българска класика за деца и юноши" на издателство "Скорпио". ... |
|
|
Сън в алени покои е титаничен опит да се съберат песъчинките на величествената китайска култура, които вятърът на времето отнася в невъзвратимото минало. Всяка национална литература би трябвало да има такъв Сън, такъв величествен опит да събере всичко от себе си в едно-единствено произведение. Сън в алени покои е роман, но и същинска енциклопедия: в него е изобразен с тънки подробности животът на китайското общество от XVIII век - от висшето общество до нисшите класи, от императора до просяка. В книгата са вплетени знания от областта на архитектурата, изкуствата, митологията, религията, социално-правните отношения, ... |
|
|
Сън в алени покои е титаничен опит да се съберат песъчинките на величествената китайска култура, които вятърът на времето отнася в невъзвратимото минало. Всяка национална литература би трябвало да има такъв Сън, такъв величествен опит да събере всичко от себе си в едно-единствено произведение. Сън в алени покои е роман, но и същинска енциклопедия: в него е изобразен с тънки подробности животът на китайското общество от XVIII век - от висшето общество до нисшите класи, от императора до просяка. В книгата са вплетени знания от областта на архитектурата, изкуствата, митологията, религията, социално-правните отношения, ... |
|
|
Ангел Русков е роден на 17 ноември 1948 г. в с. Овча могила, Свищовско. Основното и средното си образование е завършил в родното си село. След това учи в Стопанската академия в Свищов. Там известно време работи като докер на пристанището, а после става редактор във в. "Дунавско дело". Като студент, освен в "Дунавско дело", печата стихове във вестниците "Борба", "Студентска трибуна" и списание "Тракия". От есента на 1979 г. живее и работи в София. Първо е изкопчия, а от октомври 1981 г. - редактор в сп. "София". От 1985 г. работи в сп. "Отечество". След ... |
|
|
Този необикновен пътепис е книга за любови и умирания и за живота в интервалите помежду им; вълнуващ разказ за обсебените от планините, за ония от тях, които успяват да се върнат в "света на хората", и за останалите завинаги в прегръдката на ледовете им; учебник по оцеляване - в планината, в джунглата на хорските завист и сплетни, в бездната на собствените страхове, съмнения и вини. Книга за всеки, който е имал и продължава да има мечти, за всеки, който е търсил, намирал, печелил и губил - битки и цели, приятели и кумири. Книга за самотата - бялата и черната. И за един мъж, поел предизвикателството и на двете. ... |
|
|
Нощите само са трудни. По перваза дъждът се разхожда със стъпки тежки и будни и въпроси, и думи ме глождят. Тишината е шапка – обемиста и дяволски мека, а Луната - бистра капка – в окото ми слиза полека. ... |
|
|
Напускайки концлагера "Богданов дол" преди около четиридесет години, обещах на приятелите си, че ще напиша книга за нашите преживявания. Четири десетилетия отлагах. Сега, на зряла възраст, се връщам към ония преживелици на младостта... "Има такъв един кладенец на мълчанието, един бунар. В другите кладенци каквото извикаш, думите ти се връщат. А в този кладенец, в този бунар на мълчанието, каквото да извикаш, думите ти остават. И се трупат думите в този бунар. Но ще дойде ден по воля на Господа по вашему, на Аллаха по нашему, когато кладенецът ще върне изречените над него думи. И тогава ще проговорят ... |
|
|
Всеки живот се извива по кривата на собствената си спирала на мълчанието. Рисува контурите на мечти и действителност, надежди и страхове, истина и чувство за вина, на света като онова, което трябва да бъде, в опозиция на това, което е - в кварталната кръчма или на другия край на света, в офиса и зад заключената врата на дома, преди векове и днес. Спиралата на мълчанието е термин от теорията за масова комуникация, но също и мощен символ, който изплува от най-древните пластове на религиозното мислене, за да обгърне в едва видимите си стени всичко, което някога сме познавали и което предстои да опознаем. По-важното, нейната ... |
|
|
Лана никога не е смятала, че ще се превърне в преследвач, до нощта, в която, подведена от внезапен импулс, тръгва по следите на познато лице в Ню Йорк. Целта ѝ? Да научи повече за "анонимната" донорка на яйцеклетки, благодарение на която успява да забременее. Лана планира само да я наблюдава от разстояние. Но когато обстоятелствата ги сблъскват очи в очи, това е началото на едно неочаквано приятелство. Катя е студентка в Колумбийския университет и е пълна противоположност на Лана - импулсивен, свободен дух, който живее живота си на ръба. За прагматичната Лана това е свежа глътка въздух след болезнената ... |
|
|
Написах по-голяма част от разказите си в Пловдив. Поне за началото са „виновни” македонците от пловдивския квартал „Кючук Париж”. Появих се там преди известно време с току-що родено дете – едва оживяла и като по чудо... Македонците ме изведоха от унеса и болката и ме вкараха в потрес. Започнах да ги наблюдавам и написах няколко портрета за тях – недружелюбни, неотзивчиви, с несъразмерни тела, а пък душите им бяха нацяло... Надбягвах се с тях по улиците, блъсках се по асансьорите и си мислех, че всичко е точно както трябва да бъде – абсурдно като в „Параграф 22”, но на мястото си. Публикувах разказите-кримки и последва „ ... |
|
|
На мама най-добрият е мила история, която ще се превърне в любима на малки и големи читатели. Очакват ви много приключения и забавления с едно пакостливо прилепче!"След това Петьо и катеричките намериха гнездо на вранчета и започнаха да грачат с тях с цяло гърло. На техния концерт долетя изплашената мама врана и без малко да натупа неканените гости. Петьо и катеричетата едва избягаха от нея. По едно време горските немирници видяха кълвач и започнаха да му досаждат: – А вие защо чукате? А как дълбаете? Ще ни научите ли и ние така да дълбаем дърветата? Отначало кълвачът отговаряше, но после се разсърди: – Отивайте си ... |
|
|
"Има и щастливи редактори! Историята ми с Красимира Макавеева е любов от пръв прочит. А за историята с Бивши смърти и рождения сама си завиждам, защото работата с талантлив човек е... богоизбрана работа. Да живееш в поетичния свят на Краси е привилегия. Висока, честна, горда, а не горделива, поезия! Щастлива съм, че бях съучастник. Сега съучастник си ти, читателю! Вече завиждам и на теб!" Камелия Кондова , редактор Втора кожа Ева гузно мълчи и опипва с очи пустотата - гъста, лепкава, топла, като сок от онази смокиня. Ева още обича Адам, вярва в Господ и помни змията, но е късно да тръгне. Пред нея е само ... |
