"Флобер е като планински хребет: разтърсван от бури, но несъкрушим." Виктор Юго "Писмата на Флобер са забележително художествено произведение, цял роман; те са много по-интересни от роман, защото в тях израства човек." Алексей Толстой ... |
|
"Писма от войната" е първата оригинална батална книга в българската литература. Написана от един от бележитите български пълководци - Стефан Тошев, тя смайва с автентичния си език и рисува една реалистична картина, в която героизмът среща ужаса на войната. Сръбско-българската война заварва Стефан Тошев като капитан и командир на Трънския отряд. Още на 3 ноември Тошев влиза в бой с настъпващите сърби и успява да ги задържи, но получава заповед да отстъпи. Преживяното го тласка да стане автор на десетки бойни спомени, събрани и издадени 3 години след края на военния конфликт. В тях читателят ще прочете ... |
|
"Тази книга е хирургическа намеса в литературата. Скалпел, който безотказно преминава през всички части на тялото, паметта, аортата на деня. Книга - паник атака, пристъп, отворена към небето вена. Книга, в която партитурата на сълзата е възможна само за китарата на Джими Хендрикс." Елин Рахнев "Имаш рана и търсиш поезия, с която да я превържеш. Попадаш на поезията на Димана Йорданова. И проумяваш, че раната е нанесена от въпроса, а вътре в нея зрее отговорът. Остави я да зее, остави я да боли, остави да се роди отговорът. Обичам поезията на Димана, защото тя не признава лъжовни изцеления." Веселина ... |
|
Превод от руски: Петрана Пасева. ... "Литературата е труд", "Краткостта е сестра на таланта", "Сюжетът трябва да бъде нов, а фабула може и да няма", "Езикът трябва да бъде прост и изящен" - тези крилати фрази на Антон Павлович Чехов (1860-1904) не са цитати от "Три сестри", "Вишнева градина" или "Иванов", не са извадени и от някой от многобройните му разкази. Те са част от огромната му кореспонденция. Как трябва да се живее? - ето въпроса, в който е целият Чехов. С узряването му като художник обаче този въпрос все повече се обвързва с другия - как ... |
|
Книгата, написана от бащата на популярния български актьор - Петър Попйорданов-Чочо, не е биография във формат, в който обикновено са представяни наши и чуждестранни известни имена от сцената и екрана. По-скоро това е изповед за живота и творчеството на един от младото поколение актьори, които ни напуснаха неочаквано в разцвета на своя талант. Фрагментите от различни интервюта, публикации във вестници и списания през последните двадесет години, свързани с житейския му път, не само в личен план, но преди всичко чрез многобройните му изяви в театъра, киното и телевизията, оформят един критичен възглед за преживяното от ... |
|
"Всяка беседа на възрастния човек с младите се превръща в поучение. Винаги е било така и сигурно така ще бъде. Ще гледам да съм кратък и да кажа само най-главното - както аз го разбирам - да споделя опита си от преживяното. За беседите си с читателя избрах формата на писма. Тази форма, разбира се, е условна. В читателите на писма аз виждам свои приятели, което ми позволява да пиша непринудено. Защо подредих писмата си именно така? В началото пиша за целта и смисъла на живота, за красотата в човешкото поведение, след което говоря за красотата на заобикалящия ни свят, за красотата в творенията на изкуството. Постъпвам ... |
|
Ако искаш една работа да се свърши добре, накарай някой зает човек - останалите нямат време. ... "Писмо за Гарсия" е най-известното произведение на Елберт Хъбард, отпечатано в 40-милионен тираж и преведено на всички езици, които имат писменост. Но тук ще прочетете за първи път още 23 трогателни и вдъхновяващи истории - отчасти притчи, отчасти разкази - заредени с концентрирана мъдрост, любов и човечност. Ще видите невидимото с Лафкадио Хърн, ще пораснете в бизнеса с момчето от Мисури Вали, ще пророните сълза за стария Зийк Кросби, ще се грижите заедно с безименния кондуктор за петте невръстни германчета, ... |
|
"Историята от 1916 до 1955 г. играе важна роля в писмата. Централните научни теми в кореспонденцията между Айнщайн и Борн са теорията на относителността и квантовата теория. Но наличната кореспонденция не свидетелства само за почти драматичните спорове относно правилното тълкуване на атомарните явления. Тя показва също как в дискусията са вплетени човешки, политически и светогледни проблеми. Алберт Айнщайн и Борн, проявяващи тотален интерес към обграждащите ги социални структури, взимат - страдайки и копнеейки - участие в съвременната си история." проф. д-р Вернер Хайзенберг, Нобелов лауреат "Освен ... |
|
Стефи събира 20 писма-послания във втората си книга "Писмата, които никога не изпратих" и ги споделя с читателите и почитателите си. Това е искрената ѝ изповед към хора, белязали живота ѝ и изградили я като човек и личност. Сред никога неизпращаните послания са такива към най-голямата ѝ фенка, към 16-годишното ѝ АЗ, към момичето, на което се е подигравал целият клас, към момичето, което е бързало да порасне, към идола ѝ и много други. Освен всичко друго, това са и силни житейски уроци и съкровени тайни, които Стефи споделя с целия свят. Прочети ги! Към изданието има и специален ... |
|
Незабравимите приключения на Бате Патиланчо, баба Цоцолана и техните приятели са подбрани и подредени в едно издание, направено с внимание и любов. Съдържа всички книги с разкази за Патиланчо: "Патиланчо", "Патиланско царство", "Бате Патилан", "Патиланчо Данчо", "Патиланчо на село", "Патиланско училище". Веселите писма до Смехурко са илюстрирани с оригиналните рисунки на Радослав Илиев. ... |
|
"Поезията на Крум Филипов по някакъв начин напомня на дъхав, прясно изпечен хляб. Носи в себе си интуиция за конкретно родовото, но в дълбочината ѝ има и нещо много повече - интуиция за родовата свързаност на всичко с всичко в света. В най-добрия смисъл на думата това е поезия с основание. С онтологично основание. С основанието да замесиш утрешния ден, след като си нахранил вчерашния." Кръстьо Раленков "Името на момчето е Крум Филипов, а стиховете, посветени на баща му, са събрани под заглавието Затръшнато небе. Щастлив съм, че улицата ми подари тази млада поезия. Сред днешната политическа гмеж, ... |
|
"Влюбих се в тази книга. Тя е не просто зашеметяващ дебют, а ясна заявка за нов дързък литературен глас!" Стивън Чбоски, автор на "Предимствата да бъдеш аутсайдер" ... Всичко започва с едно домашно по литература - очаква се учениците да напишат писмо до починал президент, велик учен или философ, но за Лоръл истинският порив я отвежда другаде. Тя избира да пише на Кърт Кобейн, защото невероятната ѝ сестра Мей е била луда по музиката му и също като него е починала млада. Скоро Лоръл успява да напълни цялата си тетрадка с писма до хора като Джанис Джоплин, Хийт Леджър, Амелия Еърхарт, Джуди Гарланд ... |