Записки от болшевишката революция в Унгария 1919. Дневникът на един беглец представлява разтърсващ личен разказ на Сесил Тормай за болшевишката революция в Унгария. Писателка, интелектуалка, известна с патриотичните си възгледи и обществената си дейност, Тормай е издирвана в цялата страна от агентите на Унгарската съветска република. Разчитайки единствено на помощта на приятели и добрината на непознати, тя се придвижва дегизирана и под фалшиво име между различните места, където се укрива. Тормай описва не само отчаянието на обезправените унгарци и терора на комунистическите силоваци, но и тихата решителност на силно ... |
|
Книга тридесет и трета от поредицата "Златни детски книги" ... Този път Капитан Блъд става жертва на чудовищна несправедливост – попада в плен и организира бягство на група верни съмишленици. Превърнал се в смъртен враг на Англия и Испания и принуден от обстоятелствата, той усвоява пиратския занаят.Така капитанът доказва, че един пират може да бъде смел и справедлив, да наказва нечестните и да помага на изпадналите в беда. Благодарение на силната си воля и изключителната си находчивост, капитанът успява да постигне своите целите. ... |
|
Дневникът е предназначен за фирми в хранително-вкусовата промишленост. Подготвен с отвори за прошнуроване (при необходимост) и архивиране. Хартията е обикновена, нехимизирана с възможност за 2880 записа. ... |
|
Историята на едно много специално хлапе, което (силно) вярва във фантазията."Обичам да чета комикси, да играя видео игри и да гледам щури телевизионни сериали." Из книгата Дневникът на един загубеняк е първата книга от поредица от 5 заглавия, станала изключително популярна по целия свят. Ако харесвате Дневникът на един дръндьо и Академията на Джедаите тогава ще харесате и Дневникът на един загубеняк. Фил е умно дванадесетгодишно хлапе, което живее в Манхатън, Ню Йорк, и се мисли за загубеняк. Той обича да прекарва времето си с приятелите си, които са известни като отбора на маниаците. Фил харесва Лорън, едно ... |
|
Тя е на 30. Неомъжена. Кариерата ѝ е в застой. Тя е всичко друго, но не и това, което обществото очаква от нея да бъде. Бриджит Джоунс води своя дневник в продължение на една година, през която ние, читателите, надникваме отблизо в нейните чувства, емоции, желания и стремежи. Но от простите новогодишни цели като: "да спра да пуша, да намаля алкохола, да отслабна и да напредна професионално", Бриджит ще постигне много повече - ще разбие мита за успешната млада жена с идеални мерки, с щастлив брак и блестяща кариера. За тази една година Бриджит ще научи най-важното, което прави всяка жена успешна и щастлива: ... |
|
Весели картинки, смешки и игри. ... Художникът чичо Коля Воронцов познава един котарак, който се нарича Помпон. Чичо Коля го наблюдава дълги години, а после седна и нарисува цяла серия книги за него. Котаракът Помпон измисля най-различни пакости, показва как се рисува, дава съвети и въобще е един весел инициатор на развлечения за останалите без надзор деца, дядовци и баби. Първата книга със заглавие "Дневникът на котарака Помпон" разказва за изпълнения с трудности и опасности живот на Помпон и неговия приятел Трюндел. ... |
|
Животът на Грег Хефли в основното училище не е кой знае колко вълнуващ. Затова, когато общината заплашва да затвори рушащата се сграда, той не се натъжава особено. Щом нашият герой осъзнава, че двамата с най-добрия му приятел Раули Джеферсън ще се озоват в напълно различни училища, запява друга песен. Ще успеят ли Грег и неговите съученици да спасят училището си от закриване? Или на дръндьото ще се наложи да отгърне съвсем нова страница? Книгата е част от поредицата Дневникът на един дръндьо на Джеф Кини . ... |
|
"Дневник на една лоша година" излиза през 2007 г. и е последната засега книга (вече не - след написването на този текст излезе Summertime, която влезе в краткия списък с номинации на миналогодишния Букър - бел. ред.) на Дж. М. Кутси . Книга, защото определението роман едва ли би било най-точното за това произведение. Ако не шедьовър, този негов литературен триптих е най-малкото дело на голям майстор. Всяка страница от книгата е разделена отначало на две, а после на три части, но това разделяне не бива да смущава читателя, тъй като страниците се четат с по-голяма лекота, отколкото изглежда на пръв поглед. ... |
|
След повече от 30 книги, преведени в България, в настоящия дневник, Ерик-Еманюел Шмит за втори път (освен в Нощта на огъня ) прави жест за читателите си: повдига завесата към своя пълнокръвен вътрешен живот и външно обкръжение - семейството, отношението с баща му и средата, начина му на живот. Макар поводът да е тъжен - смъртта и траурът за майка му, Шмит успява да издигне безутешността си, преработването на скръбта в осъзнаване на дълга за щастие, който тази светла жена му завещава като урок по живот, в който има страст към изкуството, чувство за хумор, култ към радостта. Изследвайки собственото си страдание, ... |
|
Hello Mama е дневникът, която всяка млада майка иска да притежава, за да съхрани незабравимите спомени, прекрасните моменти и любимите снимки от първата годинка на нейното бебе! Край на хвърчащите бележки със записки колко милилитра мляко изпи бебето на предишното хранене, колко часа спа и какво беше настроението му днес. Знаем колко трудно е на всяка майка да свикне с огромната промяна в живота си и голямата отговорност, която носи! Същевременно с това, първата годинка на бебето е най-вълшебното и неповторимо време от живота му, когато връзката с мама е най-силна и първична. За да ти помогне да се справяш уверено с ... |
|
Романът носи на своя автор "Голямата награда на Френската академия" и надхвърля успеха на "Под слънцето на Сатаната" - творбата, която десетилетие преди това е накарала да се заговори за Бернанос като за "френски Достоевски". И до днес критици се питат дали "Дневникът на един селски свещеник" - тази "изповед от бездната" - не е и последният голям християнски роман в съвременната литература. При всички случаи става дума за книга предизвикателство, убягваща от всякакви традиционни класификации или жанрови определения."Същата самота, същото безмълвие. И този път - ... |
|
"Непрекъснато се питам дали за всички ни нямаше да е по-добре, ако не се бяхме укрили, ако сега бяхме мъртви и си бяхме спестили това нещастие и най-вече ако бяхме пощадили другите. Но и от тази мисъл ме побиват тръпки. Още обичам живота, не съм забравила гласа на природата, не спирам да се надявам, надявам се на всичко." Ане Франк , 26 май 1944 г., петък Ане Франк си води дневник от 1942 до 1944 г., докато се укрива със семейството си и други бегълци от нацистите в една "задна къща" в Амстердам. Пише писмата единствено за себе си, докато през пролетта на 1944 г. не чува по радио "Оранж" ... |