"Обичам книги като новата на Бойка Асиова "Лудовица". Уж е само сборник с разкази, но е много повече - книга за всичко, от онези, рядко срещаните, които не се интересуват от жанровете и са белег на зенита на писателския талант. Тези разкази са като угнили круши - когато крушата е най-сладка. Като изделието на медникар са - дълъг труд с леко търпеливо почукване на длетото. Вътре има хора от различни времена, които са толкова пълнокръвни, че можеш да ги пипнеш. И такъв хубав език, че изведнъж разбираш - гласът на Бойка Асиова не е само нейният авторски глас, а идва от много дълбоко. Или, ако цитираме от ... |
|
|
Сборникът с разкази "Пладне" е публикуван през 1993 г. от женевското издателство "Зое". В тях разказвачът, самотен и изолиран в един безчовечен свят на диктатура и на война, от който няма измъкване, изразява бунта си в мощен и краен език. Той преследва единствения елемент, който би могъл да възстанови човешката му ситуация - свободата. Шестте разказа, написани от първо лице, най-често в минало несвършено време, напомнят позабравения жанр на летописа. И все пак нищо не сочи принадлежността им към определена епоха или пространство. Те ни разкриват един митичен свят, населен с парадокси, неочаквани обрати, ... |
|
|
Притчи за изначалото. ... "Предложените в сборника разкази са пряко свързани с професионалните занимания на автора, с когото още като студенти участвахме в кръжок по фолклор и който посвети живота си да изучава българското народно творчество. Много от мотивите и фабулите - особено тези за вампирите, сме слушали през 70-те години на миналия век от баби и дядовци, които тогава наричахме информатори и които по устен път бяха усвоили знанията на предишните поколения и грижливо ги пазеха в съзнанието си. И все пак разказите на Анатол Анчев не са фолклор, те само се опират на него, използват неговите похвати за ... |
|
|
Книгата съдържа три разказа от Олга Токарчук , писани в края на 80 -те години - "Гардеробът", "Стаите" и "Deus Ex". Може ли да се говори за каквито и да било граници, когато се създават светове? Надзъртане под хастара на живота - това са тези три разказа на Олга Токарчук. В тях нещо странно се случва с пространството. Реалността се пропуква, а човекът, под угрозата да се разпадне, се опитва да сложи съществуването си на пауза, да намери брод през лабиринтите на лишения от смисъл и фантазия брутален живот. И така прекрачва в паралелни реалности. Токарчук отваря познати врати, но те не ... |
|
|
Тези разкази на Ремарк са абсолютна новост за читателя. Публикувани за пръв път през 1930 - 1931 г. в американско списание, те са един вид продължение на романа "На Западния фронт нищо ново". Всички те имат една тема - стигмата на войната, проличала си чак години по-късно, чрез драматичните промени у хората. Разказите са страстен апел против забравата. Това им придава неповторима проницателност. Шейсет години след първата публикация на тези разкази в американското списание "Collier’s Weekly", те излизат за пръв път на немски език през 1992 год. и представляват един вид продължение на романа "На ... |
|
|
Книгата е от автора Владимир Свинтила на издателство "Захарий Стоянов". ... |
|
|
В сборника са включени някои познати разкази като Птиците и Сега не гледай, по които Алфред Хичкок и Николас Роуг са заснели своите киношедьоври, а също непревеждани у нас творби като Монте Верита - за цената на това да търсиш истината и да се стремиш към безсмъртие и нетленна красота, Целуни ме още веднъж, страннико - за непредпазливите човешки страсти, които понякога завършват с далеч по-неприятни неща от разбитото сърце, La Sainte Vierge и Гафът - за умението ни да се самозалъгваме, само и само да си спестим горчилката и разочарованието, когато сме изправени пред смъртна опасност. С вкуса си към странните съвпадения, ... |
|
|
Ако сме честни към себе си, ако е останало нещо от националната ни съвест трябва да признаем, че се разминахме с обещанията, с надеждите ни за повече възможности за лична свобода и справедливост. С тях ни вкараха в убийствения водовъртеж на престъпления, беззаконие и нищета. Разминахме се. Шири се невежество, простащина. Подмениха се националните ни ценности, които са ни запазили като народ повече от 1300 г. Думи като достойнство, чест, родина потънаха в люта битка за пари, за имане, за власт. Красотата, любовта, семейството станаха стока, път към влиятелни крадци, търгаши, политици. Но все още, някъде в дълбочината на ... |
|
|
Сборник с фрагменти и разкази, пропити със силни човешки съдби, разклатени от отчуждението на емиграцията, носталгията по дома и прехода на времето. Валентин Митев е събрал спомени и мъдрост с проницателния поглед на умел писател, който ни напомня, че един другиго е всичко, което имаме. Разкази, сътворени с тиха усмивка на човеколюбие и притаена надежда. Единствената тревога, която се прокрадва като чужденец по граничните линии, е тази на наследството, за паметта. Място за страхове обаче не може да има, когато пишеш истината, както прави настоящата книга. "Поличба" е късен дебют за Валентин Митев, но черпи ... |
|
|
В дебютния си сборник, предхождан от романа "Единадесет дървени улици", Иван Марков фино рисува различни измерения на най-красивото чувство. Разположени по стрелките на часовника, разказите нямат собствени имена, а обозначения – криминален, приказен, трогателен, най-обикновен, приключенски, празничен, песимистичен, истински, природозащитен, международен, научнофантастичен и музикантски... но това, което ги обединява, е любовта, пронизваща живота на всеки. Защото винаги е време за любов, във всеки час и всяка минута. ... |
|
|
Българин е герой на холандската писателка Маренте де Моор . След успеха на романа "Нидерландската дева", радушно приет от българските читатели, дойде среща с "Уютни разкази" на Маренте де Моор (изд. Изида , превод Анета Данчева-Манолова). Холандската писателка е спечелила най-големите литературни награди в родината си, както и Наградата за литература на Европейския съюз. Самата авторка е красива, интелигентна и фина, но не само като външност, но и в книгите си. Това обаче не ѝ пречи да обрисува и несретници в живота или груби, първични хора. Такъв например, но само в първия момент, при това ... |
|
|
"Покъртителна проза, на която биха завидели мнозина от днешните колеги. Работата не е в завистта, а във възхитата. Да, ние забравихме да се възхищаваме един на друг, забравихме да се прекланяме пред таланта, какъвто безспорно стои зад всеки ред на настоящия сборник. Казвам го не като приятел, а като ценител на добрата белетристика, на чистия разказ, на иронията и сарказма, които ме натъжаваха и разсмиваха в десетте брилянтни разказа на Йордан Иванов. Явно през всичките години той не е спирал да пише и е работил върху стила си. Не го хваля, а отчитам достойнства." Емил Андреев ... |
