"С оглед на новите икономически, политически и социални отношения, в края на деведесетте години на миналия век в наказателнопроцесуалната ни наука се оформиха, според мен, две научни школи, които условно ще нарека "Школата на Стефан Павлов" и "Еклектичната школа", което за науката е нещо нормално. Коя от двете школи дава по-добри граници за кохерентност на наказателнопроцесуалната система, за разкриване на обективната истина и за защита на правата и законните интереси на гражданите, за хомеостазиса на обществото и в крайна сметка за справедлив наказателен процес, както вече отбелязах, ще покаже ... |
|
|
Сборник доклади на тема "Съвременни предизвикателства пред наказателното законодателство". ... |
|
|
Съставители: Янаки Стоилов , Ралица Илкова , Дилян Начев, Красимир Манов . ... Пред читателя на този сборник е резултатът от поредните научни четения, организирани от катедрите Теория и история на държавата и правото и Наказателноправни науки на Юридическия факултет на Софийския университет Св. Климент Охридски. Предвидимостта на законодателството и на правоприлагането, в частност - на правораздаването, е условие за зачитане на правото и правата на личността. Предвидимостта се сочи като необходимо свойство на правото и като черта, която характеризира правовата държава. Според Райнхарт Козелек правото е право и ... |
|
|
Четвърто преработено и допълнено издание. ... Четвъртото издание на книгата следва вече наложилата се и успешна формула на третото издание. По утвърдения модел от предишните издания и тук са включени казуси за практическо приложение на наученото по дисциплината "Наказателно право. Особена част", а въпросите към тях - основни и допълнителни, са формулирани така, че да съдействат за максимално ефективно и пълноценно усвояване на знанията по материята и за преговор на наученото по дисциплината "Наказателно право. Обща част". Казусите са осъвременени и съобразени с развитието на обществената реалност и ... |
|
|
Настоящата книга представлява цялостно изследване на съставите на причиняване на смърт и телесна повреда при т.нар. професионална непредпазливост. Анализирани са обективните и субективните признаци на престъпленията по чл. 123 и 134 НК, както и същността на професионалната непредпазливост като една винаги квалифицирана непредпазливост, разкриваща поначало по-висока степен на вина в сравнение с обикновената. Особено внимание е отделено на произхода на опасността при дейностите по чл. 123 и 134 НК; правната регламентация на дейността; незнанието като причина за последващото нарушаване на правилата; както и самото нарушаване ... |
|
|
Книгата съдържа рецензии за даване на научните звания "професор" и "доцент", респ. "ст. н.с. I степен" и "ст. н.с. II степен", "доктор на юридическите науки" и "доктор по право" ("кандидат на юридическите науки"). Поместени са и други научни рецензии или отзиви за трудове в областта на наказателноправните науки, съдебната медицина, съдебната психиатрия и други книги, предлагани за печат. Задачата на книгата е да се покажат безспорните постижения на българската наказателноправна наука през последните десетилетия на миналия и началото на настоящия век. ... |
|
|
На 1 юли 2002 г. влиза в сила Римският статут на Международния наказателен съд и поставя началото на постоянно действащото международно наказателно правосъдие. Обсъждането на възможностите за създаване на международен наказателен съд отнема десетилетия и през този период въпросът за юрисдикцията му остава един от основните и ключови проблеми, по които постигането на съгласие между държавите изглежда невъзможно. Идеята за допълващата юрисдикция на МНС има фундаментален характер и решаващо значение за решението на държавите да създадат нов международен съд с толкова специфична компетентност. Макар на пръв поглед въпросът ... |
|
|
Исторически, доктринални и практически ракурси. ... Ревизионното начало, макар да има толкова съществено влияние върху българското въззивно производство, а оттам - и върху целия ни наказателен процес, не е било предмет на специално изследване в нашата наказателно-процесуална доктрина. Основната причина за това е, че то често се разглежда като едно от многобройните проявления на официалното начало. Ето защо около ревизионното начало, като самостоятелен процесуален институт, и днес продължават да съществуват много неизяснени въпроси. Изследването на генезиса му и на съотношението му с други класически и фундаментални за ... |
|
|
С озаглавяването, макар и иносказателно, търся да споделя виждането, че поради влиянието на произвола българският наказателен процес в много отношения практически застава между личния и обществения интерес. Образно казано, той ги отделя и разграничава, вместо да ги събира и удовлетворява оптимално. Наказателният процес в отделни, но не редки случаи, се оказва разделителна, вместо събирателна за двата интереса линия. Дължа да споделя, че под оптимално удовлетворяване на двата интереса разбирам постигане на такова сцепление между тях, че при удовлетворяването на единия да не се опразва от съдържание (неглижира) другият. ... |
|
|
Монографията анализира различните аспекти на наказателната политика на Република България, които показват основните слабости при формирането и провеждането на държавната политика за противодействие на престъпността. Разгледани са широк кръг въпроси за превенцията, наказателното законодателство, както и съотношението между административната и наказателната репресия и прилагането ѝ от органите на държавата. Въз основа на анализа на българските и европейски нормативни актове, както и на голям обем статистически данни, които се съдържат в годишните отчети на прокуратурата, са направени множество предложения за промяна ... |
|
|
"Обществената опасност на престъплението е централен институт в българското наказателно право още в Наказателния закон от 1896 г. Той е ключов при определяне на понятието за престъпление и при определяне на самия кръг престъпни прояви. Нямам самочувствието, че настоящото съчинение може значително да надгради написаното от проф. Костадин Лютов. Неговата монография по темата за обществената опасност си остава и сигурно винаги ще бъде една от най-убедителните и научно издържани работи по този въпрос. Това, което ми дава смелост да се върна към темата след проф. Лютов, е различният подход към някои въпроси и за да ... |
|
|
Условното осъждане е класически институт на наказателното право, въведен в България през 1904 г. Понастоящем той се прилага по отношение на около 16 хиляди лица годишно, което е приблизително 50% от всички осъдени лица. Въпреки дългата му история и широкото му прилагане по наказателни дела, до момента в българската правна литература липсва задълбочено монографично изследване по въпроса. Книгата съдържа четири глави, в които пълно и всестранно са разгледани проблемите на условното осъждане по българското наказателно право. Първата глава съдържа историко-правно изследване на разглеждания институт и изяснява неговата правна ... |
