Клаустрофобия събира 24 истории - смешни, тъжни, трогателни, научно-фантастични, антиутопични, реалистични и всичките пропити с обич към хората, с любов и разбиране към тези, които търсят отговори на въпросите за смисъла."За да имат човеците стремления, Бог начупил щастието на трошици. Пъхнал под жълтите листа, по капали на тревата в парка, посипал пенливите морски вълни, пръснал в небесния лазур и наръсил белия пух на облаците. Поставил парченце и във всяко човешко сърце, за да знаем какво да търсим и да разпознаем щастието, когато го намерим." Георги Томов ... |
|
|
Първата книга на младата авторка е приятна изненада за обичащата поезия читателската аудитория. В четирите й части, носещи емблематичните надслови "Единство", "Минало", "Настояще", "Бъдеще" е събрана концепцията на Зорница Генова и нейното поклонение за живота в цялото му разнообразие и многоликост. Владееща изкуството на свободния стих, поетесата прави сериозна заявка за място в съвременната българска поезия. Красота красотата ме погали с цветовете си залезът преля в магия разпръсна топлина в душите ни забравили какво е да обичаш ... |
|
|
Определена за родоначалник на ново течение в изкуството на поезията, формулирано като Философия за смисъла на живота, поетесата ни отвежда в словоохотливия свят на новия си проект, чието начало е тази малка книжка с изживявания на душата. Философията на живота събрана в картичка, която ще подарим на любим човек, за да запази спомен от незабравим миг - това е посланието на новия проект, който е на път да сбъдне уловената, чрез сетивата ни реалност, като изживяване, пренесено в едно ново измерение на изкуството, изваяно от слово и чувствена нежност. Мълчана любов Кога ще ми запалиш миг от мрака да ме превърнеш в своя ... |
|
|
Книгата има две лица и е двуезично издание - на български и немски език. ... Приземяване Няма вече илюзии мислите ми са постни като постна манджа гълтам и съм сита за кратко после пак гълтам оздравявам и провиждам времето минава нямам минало това съм аз момичето което гони вятъра защото бяга щастието го дърпа за полата но то пак бяга ще спра ще се обърна нека падна да усетя земята тя е дъхава и топла нека ме погалят тревите горе е студено синева самотна без ръце и устни гробище за звезди. Къде са дърветата и цветята, страшното море? Пускам си телевизора! И теб пускам ветре да си вървиш всяка истинска жена си има мъж ... |
|
|
Големият американски поет Уолт Уитман (1819 - 1892) е роден в Хънтингтън, Лонг Айланд, в семейство на квакери - религиозната общност на пацифисти и борци против робството. Нарича себе си Космос и поезията му е стихия, която помита читателя. Хуманните принципи на сексуална и религиозна търпимост в поезията му надхвърлят границите на неговото време. Трийсет и шестгодишен, издава една-единствена стихосбирка, която преработва и допълва до самата си смърт: "Листа със стихове" (Leaves of Grass). Десетки години превеждано буквално, това заглавие всъщност е тъкмо с този смисъл - оказа се, че Уитман нарича leaves ... |
|
|
Или изповедта на едно куче."Замислих се и за мен. И аз извърших необмислена постъпка в младежките си години, но семейството ме потърси, намери и се погрижи за мен. Какъв невероятен късмет имах да попадна в това семейство. Представих си как малката Лучия пише писмото - желание за кученце, а пък още по-малката Ема седи до нея и любознателно наблюдава как се рисуват мисли с букви. Със сигурност, аз съм по-благословен дори от тези, които Папата е галил, защото мен ме е погалила Съдбата!" Из книгата ... |
|
|
"Кой луната кръгла ще запали и търкулне долу на Земята, пръстите ми тънки ще погали, ще докосне струната в душата? С устни кой ще ме целуне леко по челото нежно, като мама, за да отлетя насън далеко... И в нощта светулка да му стана." ... |
|
|
Той е мишена, тя е капан. Той е леден айсберг, тя е жарко слънце. Те са двата полюса на магнита, неудържимо привлечени един от друг... Еди. Трент Рексрот е красиво, мълчаливо чудовище, което всява страх. Студен, рязък и лаконичен, той рядко има нещо за казване - и никога нищо за себе си. Презира всички, но най-вече мен. Аз съм на осемнайсет, той е на трийсет и три. Самотен баща на сладко момиченце и бизнес партньор на баща ми. Държи се с мен сякаш съм му враг - и с основание. Той е емоционално недостъпен грубиян, към когото не бива да изпитвам чувства. Но те пламтят в мен и ще ме изгорят отвътре. Знам, че ще разбие ... |
|
|
Слабостта на могъщите фигури в обществото и превъзходството на онези, които цял живот бранят честта и морала си. Пороците, които неизбежно догонват човек, и човеците, които непрестанно им се опълчват - или им се отдават. Почитта към изкуството в разнообразните му форми: музика, кинематография, литература. Това са някои ключови лайтмотиви в сборника Клинична смърт в петък вечер. С наблюдателност, остър език и здравословна доза черен хумор Ивайло Арсов ни представя изконни истини за човешката природа. Подканва ни да се замислим, да се подсмихнем и да открием неподозирани гледни точки към злободневни сюжети, събития и теми. ... |
|
|
Когато малкото кученце Пити пристига на Антарктида като част от научна експедиция, то решава, че леденият континент е огромна сметанова торта. Липсват само свещичките и черешката. Там обаче го очакват незабравими приключения, забавни ситуации и опасни перипетии. В компанията на смели полярни изследователи, мъдри птици и войнствени пингвини Пити скоро се отличава със своята храброст и находчивост и от домашен любимец се превръща в силно и способно куче водач. Сред суровите условия, които го заобикалят, той открива големия свят и оставя своята следа на Антарктида. Вълнуващите приключения, разказани през погледа на Пити, ще ... |
|
|
Помагалото от поредицата Ваканционно другарче от Райна Стоянова и Станислава Йорданова е забавна книжка за лятната ваканция, която да помогне на децата да се подготвят за предстоящия 3. клас. Помагалото е цветно и съдържа забавни и образователни задачи. Лятото рисува Видях и ще разкажа как лятото рисуваше на плажа. Погалени от синята му четка, заплитаха вълните синя плетка. Но пяната и корабите цели оставаха си бели. По небесата четката премина, но вече беше бледосиня. Чадърите на плажа не забрави - нашари ги червени, резидави, и пясъците щедро и богато намаза със боя от чисто злато. А мене щом видя, за да съм ... |
|
|
"Вместо увод. Той се стараеше да пише като Пушкин. Да пие като Хемингуей. Да чука като Буковски. И да изглежда като Марлон Брандо на млади години. Но накрая тя му каза: 'Твърде добър си за мен!" И го напусна. Без нея стиховете се удавиха в алкохол, чукането беше само перверзен спомен. А той започна да изглежда като Марлон Брандо на стари години. Можеше единствено да озвучава зад кадър собственото си раздърпано ежедневие. А тя? Не прописа като Ана Ахматова, не пиеше и не се друсаше като Джанис Джоплин, не смени много съпрузи като Елизабет Тейлър, но беше такава, че всички искаха да чуят гласа ѝ, да ... |
