"Стояхме впили поглед един в друг, аз - ужасена, а той - развеселен. Сърцето ми биеше лудо, почудих се как ли изглежда отвътре. Дали камерите му се пръскат от кръв и адреналин. Трент вдигна ръка влудяващо бавно и смъкна качулката ми, остави дългата ми, къдрава руса коса да се спусне чак до кръста ми. Нервите ми се накъдриха като панделки от чувството, че съм разголена. Оглеждаше ме лениво, сякаш съм някаква вещ, която размишлява дали да купи, или не, в магазина. Хващах окото - което едновременно радваше и притесняваше родителите ми, но Трент беше мъж, а аз бях последна година в гимназията, поне през следващите две седмици. Знаех, че богаташите обичат да имат млади жени, но не си падаха по вероятността да попаднат в затвора заради секс с непълнолетна. След един продължителен момент наруших мълчанието.
– И сега какво?
– Започвам да чакам. - Почти ме погали по бузата. Почти ме накара да затрепкам с клепачи и сърцето ми да прескочи удар, от което се почувствах едновременно и по-млада, и по-стара за годините си.
– Да чакаш? - свъсих вежди. - И какво?
– Да чакам момента, в който тази ти постъпка ще ми бъде от полза, Еди ван дер Зий.
Знаеше името ми. Малкото ми име. Достатъчно чудно беше, че ме разпозна като дъщерята на Джордан, след като ме беше видял от другия край на поляната в имението на приятеля си на събирането преди седмици, сега обаче... това се оказваше вълнуващо странно. Откъде Трент Рексрот щеше да знае името ми, освен ако не е попитал за него? Баща ми не говореше за мен в работата си. Това беше непоклатим факт. Полагаше усилия да се прави, че не съществувам.
– Какво може да ти трябва от мен? - Сбърчих нос, скептично настроена. Той беше властен, трийсет и няколко годишен богаташ и до такава степен извън лигата ми, че
дори не играехме на едно и също поле. Не се отнасях зле със себе си. Това си беше по избор. Може и да бях богата колкото него - грешка, вероятно бях петдесет пъти по-богата. Светът беше в краката ми, но избирах да го изритвам настрана, вместо да се възползвам от благата му, за ужас на баща ми.
Само че Трент Рексрот не го знаеше. Трент Рексрот изобщо нищо не подозираше. Под ръцете му и под зоркия му поглед се чувствах невероятно жива. Рексрот се наведе към мен, устните му, създадени за поезия, грях и удоволствие, се усмихваха над кожата ми между гърлото и ухото ми.
– Трябва - дрезгаво рече - да държа баща ти изкъсо.
Честито, току-що се сведе до възможна жертва. Единственото, за което можех да мисля, когато се отдръпна и ме съпроводи до колата ми, уловил ме за тила сякаш съм диво животно в отчаяна нужда да бъде опитомено, беше, че животът ми е станал много по-сложен. Потупа аудито по покрива и се усмихна през сваления прозорец, смъкнал слънчевите си очила.
– Карай внимателно.
– Да ти го начукам. - Ръцете ми трепереха, опитвах се да сваля ръчната спирачка.
– Точно никога, хлапе. Не си струваш времето в затвора.
Вече бях на осемнайсет, но това почти нямаше значение. Спрях, на косъм да му се изплюя във физиономията, когато взе чантата на майка си и хвърли нещо малко и тежко в колата ми.
– За из път. Приятелски съвет: гледай да стоиш далеч от джобовете на хората и от чантите им. Не всички са приятни хора като мен.
Този мъж не беше приятен. Този мъж беше олицетворение на думата скапаняк. Преди да изстрелям някакъв отговор, Рексрот се обърна и си тръгна, а след себе си оставяше опияняващо ухание и жени със събудено любопитство. Сведох поглед към онова, което беше метнал в скута ми, все още замаяна и притеснена от последните му думи. Сникърс. С други думи ми беше наредил да се отпусна - отнесъл се беше към мен като към дете. Като към майтап. Потеглих и се отдалечих от крайбрежната, насочих се право към плажа Тобаго, взех дребен заем от Бейн, за да имам за следващия месец. Твърде разсеяна бях, за да си набележа нова цел и да се сдобия с пари.
В този ден настъпи някаква промяна, след която животът ми тръгна в посока, за която и не бях допускала, че ще поеме. Това бе денят, в който осъзнах, че мразя Трент Рексрот. Денят, в който го поставих в списъка ми с гадини без никаква възможност да го махна от там. И денят, в който осъзнах, че все още мога да се чувствам жива, ако съм в правилните ръце. Много жалко, че бяха ръцете на напълно погрешния мъж."
Из книгата
Рейтинг: 8.00 / 1 глас
