Наръчник по традиционни празненства, суеверия и веселия. ... Драги читателю! В ръцете си държиш книжчица, която ще ти помогне, без усилия, да се ориентираш във времето и пространството на една календарна година и да го използваш рационално, (ако желаеш, разбира се) така както са го правили старите българи, ръководейки се от своята древна култура. ... |
|
Това е първата Енциклопедия, събрала на едно място българските светци, имените дни и народен календар с празниците, които ни събират със семейството и приятелите. Уникалният пътеводител в духовния свят на българина съдържа житията и заслугите на 50 признати от българската църква светии. През вековете канонизираните българи са 104. Сред тях има дванайсет патриарси и епископи, като преп. Йоаким Търновски, преп. Теодосий Търновски, Св. Евтимий, патриарх Търновски, Св. Киприан Цамблак, четирима царе и князе - Св. княз Боян-Енравота, Св. Княз Борис Покръстител, Св. цар Петър Български, св. Йоан-Владимир Български, трима войни, ... |
|
Календарът за 2026 на Национален военноисторически музей е с красиви изображения на подбрани български бойни знамена и тематични експонати за всеки месец от годината. Всеки лист съдържа основен календарен месец, предходен и предстоящ, и са отбелязани официалните почивни дни. Календарът се отваря посредством спирала, на която е нанизана метална лента, служеща за лесно закачане. Размерите на календара са: 29.5 x 42 cm. ... |
|
"Както всеки научен труд, книгата на Георги Велев може да предизвиква питания и несъгласия, но именно това я прави още по-ценна, тъй като несъмнено ще насърчи и бъдещи научни дирения. Може би най-съществен обаче е изводът на автора, "че системата на българските календарни народни празници е адаптираната към реалностите на Юлианския календар и християнската религия стара българска календарна празнична система отпреди покръстването на българите, която заедно с българския календар е най-точен календарен израз на учението на "Книгата на промените". Надали можем да прибавим нещо и към констатацията му, че ... |
|
"Български календар" е книга, която включва най-популярните български народни празници, както и честваните събития, открояващи се ярко в многовековната история на нашия народ. Всички те са намерили израз в творчеството му - както във фолклора, така също и в произведенията на наши класици и съвременни автори. Книгата е подходящо и нужно четиво не само за децата от предучилищна и начална училищна възраст, а и за всеки, който иска да опознае празничните традиции и творчеството, свързано с тях. Тя би трябвало да присъства в библиотеката на всеки български дом. ... |
|
Книгата е написана въз основа на теренни проучвания в Странджа и на материали, събрани от бежанците от Източна Тракия, прокудени оттам през 1913 г. Тя разкрива уникалния народен календар и свързаната с него богата обредност на българите от цяла Югоизточна Тракия. Народната култура и фолклорът на българите от Странджа и Югоизточна Тракия възпроизвеждат редица реликти от мирогледа на древните траки с елементи от дионисиевите мистерии, на ранното християнство от времето на Св. Константин, както и на средновековната българска културна традиция. ... |
|
Кое наложи издаването на тази книга? През последните десетилетия се наблюдава засилен интерес към начина, по който българите са датирали събитията във времето. Възникват серия от въпроси: „Имали ли са българите календар"? Ако „Да", какъв е бил този календар? Как се вписва той в световната хронология? Каква е неговата точност? Как се „съизмерва" той със съществуващите известни календари? За съжаление историята не ни е оставила никакви материални записи за естеството на този митичен Български календар. Останали са само някои бледи спомени за онова, което нашите предци са правили в съответното време, за да ... |
|
Стихове. ... "Поезията на Мира Душкова е пълна с неща, с мириси и гледки, тъй както други стихосбирки просто са изпълнени с думи. Може да се каже и така: тук гъмжи от птици, насекоми, хора и животни, уши, опашки, барабонки, джанки, леблебии, улици, кафенета, глезени, сандали... Разбира се, понякога добрата поезия може да проблясва и само в подобни изброявания, но умението на Мира Душкова е да разговори всичко това, да извлече усещане, спомен, смисъл от всяка конкретика. И още нещо много важно - тези стихове имат съзнанието (наречете го философско или филологическо) за непреодолимата напрегнатост и разцепване между ... |
|
"Като празник от българския народен календар Видовден винаги се празнува на 15 юни. Като празник от календара на отделния човешки живот Видовден спада към така наречените подвижни празници - за него няма точно определен ден от годината и от човешкия живот. Понякога човек се заблуждава, че такъв ден - Видовден - няма. Понякога човек се самозалъгва, че Видовден няма да дойде. Рано или късно Видовден идва. И като дойде Видовден, вижда се грехът ни и ни се търси сметка за него. Много неща съм забравял в живота си. Никога не съм забравял, че има Видовден." Из книгата С тези думи започва своеобразните си мемоари ... |
|
Списанието е единственият независим форум за публикуване на интердисциплинарни, както и тясно специализирани статии. Единствените условия за включването на материалите в Ави-Тохол са фокусът им да бъде свързан с България и българите, а качеството им да е безукорно. Ави-Тохол е инструмент за българите, мислещи със собствените си глави, за достигане до съзнанието на техните братя и сестри по целия свят. Списанието е орган на истинските, безкористните български патриоти за комуникиране на техните идеи, мисли, новини и открития свързани с България и българското. То си поставя за цел да придвижва напред българската кауза. ... |
|
Книгата разкрива историческата съдба, културно-историческото наследство и богатата народна култура на царибродските българи от епохата на Възраждането до наши дни. След Първата световна война по силата на Ньойския мирен договор Цариброд е откъснат от България. Българите в Цариброд съхраняват своята национална идентичност и се противопоставят на опитите да бъде променено народностното им съзнание. Мнозина от тях емигрират в България и създават свои землячески общности. Временното възвръщане на Цариброд в пределите на българската държава през периода 1941-1944 г. възражда в него българската просвета и културни традиции. ... |
|
В монографията се изследват и анализират балканските черти в българските текстове, посветени на родилния обред, като се обръща особено внимание на терминологията, обредността и фолклорните материали. Раждането се разглежда като важна част от модела на света, тясно свързана с други негови сфери (календар, народна медицина, демонология и пр.). Фактите от езика и културата се интерпретират като неделимо цяло. Лексиката и фразеологията на раждането, антропонимиконът и именуването, етнографията на речевото поведение демонстрират типичната за Балканите пъстрота на "своето" и "чуждото". Представите за ... |