Георги Парцалев е всенароден любимец. За 32 сезона в Сатиричния театър изиграва 40 роли. Но не получава театрална награда. Нито една! Актьорът се снима в над 17 игрални филма. И отново не получава награда в България. Нито една! "Заслужил артист" става, чак когато е на 44. За "народен артист" чака цели 14 години. През последните 7 години от живота му режисьорите го забравят. Защо към този изключителен самороден талант има по-особено отношение и той често е пренебрегван? Отговора на въпросите ще намерите в тази книга. Във "Всенародният любимец" ще откриете рядко показвани снимки на актьора, а ... |
|
|
Допълнено издание. ... Книгата Георги Парцалев. Хамлет от град Левски от журналиста Георги Тошев е възможно най-пълното откъм детайли издание, което е излизало някога в памет на талантливия артист. Луксозната биография е с твърди корици, включва над 300 фотографии, като някои се публикуват за първи път. Книгата представя хронологично и без субективизъм животът и професионалното израстване на най-емблематичния български актьор. В допълненото издание за първи път се публикува дневникът на Георги Парцалев, който той си е водил в периода 1956 - 1966, както и неизвестни снимки от личния архив на актьора."Георги ... |
|
|
"Световната история на киното слави чехословашката Нова вълна (чешкото чудо) на 60 -те, хвали полската филмова школа, признава охотно приноса на унгарското кино, а от петнайсетина години румънската Нова вълна е все така на мода. Българското кино все още го няма на световната, на европейската, пък даже и на източноевропейската карта. А то, особено онова на 70 -те, на Георги Дюлгеров, Рангел Вълчанов, Методи Андонов, Едуард Захариев, Людмил Кирков, Иван Андонов, Борислав Шаралиев и още, и още, си е свършило работата и очаква своето международно разпознаване, признание и подобаващо място между големите ... |
|
|
Забавни случки от моя живот. Любимци на публиката. ... След десет години на екран с "Клуб НЛО" и десетки роли във филми и спектакли Георги Мамалев има какво да разкаже. Дори най-големите му фенове не са чували забавните истории зад кадър, в които участват Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Тодор Колев, Константин Коцев, Велко Кънев, Павел Поппандов, Стефан Данаилов, Антон Радичев и много други обичани артисти. В "Усмихни се, човече!" Мамалев споделя и весели случки от детството си, от училището, от казармата, дори от семейната кухня. Читателите ще научат как преди да се наложи като актьор е бил ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
"Биография на бездната e книга на преосмисляне на ценностите чрез дисекция на корена, родовата памет, детството и двете му лица, травмите, самотата и нейния стоицизъм. Тук болката е празник, границите убиват, а войната е нематериално наследство." Аксиния Михайлова "Книга за неутешимостта на съвременния човек, за неговата ранимост и ступор пред грубостта и равнодушието на света, в който живеем, за пътя, който се превръща в лутане, за ранимостта да си различен." Силвия Чолева "В тази поезия забравата е родител, сред поляни от панелни блокове, под стерилното небе. Докато тишината заеква, ... |
|
|
В Биография на моите филми - част 2, авторът Георги Дюлгеров започва и завършва с неслучили се проекти, които са му били и остават особено близки. Както и в първата книга, текстът е допълнен с подбрани видео откъси, които читателят може да гледа посредством QR кодове."Филмите на Георги Дюлгеров ни откриват истини за самите нас чрез съдбите на други хора, за народопсихологията, за сломените души, за въздигането и пораженията, за копнежите, мечтите, болката и пропилените чувства, за времето, социално и лично - и още много други неща. Дюлгеров започва писмената си епопея заради внуците, на които я посвещава. Но не е ... |
|
|
Ритъмът му в Сиена е монотонен - става, закусва, рисува, по някое време обядва, пак рисува. Вино или мастика по залез. Сън. По онова време сам приготвя платната си и в джобовете му напред с дребни монети дрънчи и по някой пирон. Сковава летвите за рамката, опъва платното, маже с туткал и винервайс... Това е встъпителният ритуал, вратата, която отваря поредното му пътешествие в изкуството още от ученическите времена в Художествената гимназия в София. Прибирам се с влак във Франция, той спира на италианско-швейцарската граница и италианците митничари се качват. Виждат моя пакет с картини, питат какво е това. Sono pittore, ... |
|
|
"В последните години от своя пъстър живот Трифон Иванов споделя в едно свое интервю: "Да напиша книга? О, не, не! Това съвсем не е в моя стил. Няма как да стане. Далеч съм много от подобна идея. Аз по същия начин прецених, че и за треньор не ставам и затова и не се опитвам да заемам подобна позиция. По-добре е човек, когато знае, че не го бива за нещо, да не се опитва напразно. Както знаете, аз не обичам и медийните изяви, да се появявам в различни вестници, списания и т.н. и да коментирам някакви неща. Просто не съм такъв..." Е, дано Трифон ни прости, че се заехме с нелеката задача да съберем неговата ... |
|
|
Книгата Стефан Данаилов. Игра на живот от журналиста Георги Тошев е в чест на 80-годишнината от рождението на легендарния български актьор, която се навършва на 9.12.2022."Игра на живот е книга за и от Стефан Данаилов. За любовта и липсата на любов, за огромния копнеж по срещата с другите, по киното и театъра. Игра на живот се вглежда в детайлите от едно човешко пътуване във времето. Автобиографичен повей, който минава през несигурното присъствие на собственика на истории, разказани от другите. Лична изповед, която се превръща в история на едно пъстро общество от чудаци, вече на изчезване. Спомените ... |
|
|
Винаги съм си давал сметка за рисковете, които поема всеки автор, когато говори само или предимно за себе си, а по дефиниция това е предметът на самия жанр спомен, мемоар. Такъв автор неминуемо се изправя пред Сфинкса: "А откъде знаеш, че онова, което е било интересно за теб, ще е интересно и за хората, които са до теб или ще бъдат след теб? Откъде знаеш, че онова духовно, което е било достойно и значимо за теб, ще бъде такова и за другите?" и тъкмо тогава на автора на спомени остава може би илюзорната, може би и малко суетната, но все пак обнадеждаващата утеха, че онова, което той е преживял, сега го преживяват ... |
|
|
„Става дума за една личност, която всички в България знаят, но която почти никой не познава... За да възвърне органичността си, българската култура трябва да интегрира обратно в себе си съзнанието за своите планетарни параметри; да включи в речника си и да мисли чрез духовния учител Петър Дънов, чрез художници като Кристо и Паскен, писатели като Канети, индустриалци като Добри Желязков, търговци като благодетелите братя Георгиеви, държавници като Богориди, политици като Тодор Икономов, учени като Петър Берон, лекари като Селимски, общественици като Георги Миркович - нашата тежка артилерия!..." Книгата предлага богата, ... |
|
|
"Нямаше кой да ме спре. Нищо и никой. Финалът започна - като ударех, ръката ми се схващаше цялата. Аз я вдигах и пак удрях. Във втория рунд си обърнах и глезена. Треньорът Пиличев ме попита: "Да спирам ли мача?" "Как ще го спираш, ще те убия?! Печеля го бе, човек!" Много страшно съм гледал сигурно, защото ме остави да довърша мача и да си взема златния медал. Това е най-хубавият момент в кариерата ми." Георги Костадинов Д-р Хари Латифян е роден във Варна. Завършва ГПЧЕ Йоан Екзарх. Има бакалавърска степен за Спортна журналистика във Варненски свободен университет Черноризец Храбър, ... |
