"Разказите на Светлозар Стоянов в сборника Гравюра от белези са особени отпечатъци от тъгите и болката на българското ежедневие - преди и днес. Зад злободневието и дребнавостите на живота авторът търси истинските смисли на битието. Езикът му е изчистен и увлекателен, силен и завладяващ, което е доказателство за зряла белетристика с бъдеще." Емил Андреев "Без преувеличение може да се каже, че Светлозар Стоянов може да направи с думите всичко - да бъде суров, поетичен, патетичен, сквернословен. Неговото голямо преимущество е това, че пише единствено за неща, които познава; че знае тайната на мярката; че ... |
|
|
Това е роман за града, който ни е отказан. За невъзможната София, за обърнатите гърбове, за захлопнатите врати, за лишаването ти от избора да бъдеш там, където мечтаеш да бъдеш. За София, която не си."Градът на Божията мъдрост показва ситуация, характерна за съвременния българин - мигриране от родното място в столицата: заради провинциализма, ограничаващ свободата и възможностите за развитие, но също така и от любопитство и желание да постави на изпитание и личността си, и способностите си да преодолее по-сложни житейски трудности, както и да попадне в конфликтна и конкурентна литературна среда. Светлозар Стоянов, ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
От една добруджанска легенда се ражда вълнуващ роман за стремежа към истината, силата на любовта и белезите, които всички носим в душите си. "А предполагам и за тебе... Добруджа е раят. Благодатното слънце, житните полета и морето с този привкус на свобода." През 30 -те години на миналия век, в една пролетна утрин млад мъж пристига в село Саръ меше, търсейки работа като овчар в чифлика на богат земевладелец. Будните му очи, спретнатите дрехи и интелигентен изказ обаче подсказват, че други причини са принудили младия Йорго да пропътува дългия път от родното Яврово, разположено в полите на Родопите, до Южна ... |
|
|
Спомен за две момичета на 21 и американската им мечта. Белези от океана е вълнуващ мемоар за мечтите, приятелството и пътя към себе си. Разказана с топлота, ирония и съпричастие, тази книга проследява историята на две български момичета на 21 години, тръгнали да преследват своята американска мечта. През очите на авторката Катерина Димитрова ще преживеете четирите сезона в Ню Йорк: есента, в която кленовите листа напомнят за България; пролетта, с аромата на разцъфналите вишни; зимата, с магията на снега и празничните светлини; лятото, по улиците на Манхатън, пулсиращи с живот. Ню Йорк не е просто град - той е ... |
|
|
"Свастиката. Най-ранният известен символ и неговите миграции" представлява най-изчерпателното научно изследване на историята и употребата на древния символ на свастиката, което някога е правено. Авторът ѝ, Томас Уилсън, е бил директор на Департамента по праисторическа антропология на Националния музей на САЩ (сега Смитсониън). Той е участвал в разкопки на индианска надгробна могила в Охайо, където са били открити няколко големи медни свастики. Тази необичайна находка провокира интереса на Уилсън и дава начало на проучването, което впоследствие е описано в тази книга. Символът на свастиката се появява в ... |
|
|
Книгата изследва украински и руски произведения на графичното изкуство (листова графика), създадени от 20 -те години на XVII до края на XIX век, намиращи се в български колекции. Наред с тях са разгледани и поръчаните от българи в Русия графики, както и продукцията на няколко светогорски монаси, по народност руси. Потърсени са пътищата за проникване на тези произведения в българските земи, систематизирана е тематиката им. Един от важните въпроси е за рецепцията на произведенията в българска среда: част от гравюрите са принадлежали на български зографи, намерени са и свидетелства за използване на руски графични образци в ... |
|
|
Роман. ... Да изгубиш любовта, наранява. Да изгубиш смисъла, наранява. Да изгубиш себе си, наранява. Животът винаги (или поне понякога) дава втори шанс - да намериш любовта, смисъла и себе си; да се родиш повторно. Но остават белезите. Героят на романа "Белези" преминава през тежко изпитание. Губи всичко - любима, работа, смисъл на живота, а раните стават все по-дълбоки и непоносими. Достигайки до почти пълно самоунищожение, той неочаквано получава възможност за ново начало - получава утробата, в която да се пресъздаде и от която да се роди отново. Животът на Мъжа е неотменно свързан с Жената - тя е любовта, ... |
|
|
Трябва ни "Мастило", за да напишем история. Търсим "Искра", за да ѝ вдъхнем живот. Остава словото, за да ни жигоса с... Белег. Белег, който Леора носи още от люлката си. Изкована е от огъня на любовта между два коренно различни свята - на Бледите и на Белязаните. Една забранена любов, която не бива да се повтаря. Дали точно тази греховност може да излекува раните и белезите, които дълбаят съдбите на два свята? Може ли все пак една отхвърлена Леора да се превърне в мост между минало и бъдеще, заблуда и истина, вяра и безверие... Алис Бродуей е родена в земите на Оксфорд през недотам далечната ... |
|
|
Роман за смисъла на живота, за взаимопомощта и новите пътища. Белези е трогателен роман за човек, който заминава в търсене на смъртта. История, разказана с нежност и истинска обич към онези, чиито животи са съсипани от войната и въпреки всичко продължават да се борят да възстановят разрушеното. Романът е превеждан на над 30 езика и печели множество награди, както в Исландия, така и из Европа, сред които Най-добър исландски роман в Исландия (2016) и Наградата за литература на Северния съвет (2018)."Исландската дума ör означава белег. Тя е от среден род и формата и в единствено и множествено число е еднаква. ... |
|
|
Стихотворение с хриле Но ако пише стихове, той непременно ще остави една сълза в очите или драскотина в паметта ви… Борис Христов През тази нощ една звезда не спи и сякаш, че е фар на небосвода. Как ме привличат звездните лъчи! И шепотът ѝ звезден как ме води! Ще бъда много смела да доплувам до пристан сред сърцето, храм в душите. До белега, че всъщност съществувам за драскотина в паметта, сълза в очите. Въпрос на гледка Не чакам вече. Просто си живея. Ала кога Животът бил е простичък?! Подмамва те привидно откровено, поваля те небрежно вместо поздрав. Такъв си е. Такъв си го приемам. И връзката е здрава ... |
|
|
Данило Киш е едно от най-големите имена в сръбската литература от втората половина на ХХ век. Роден е на 22 февруари 1935 година в Суботица. Основно училище и първите класове на гимназията завършва в Западна Унгария – родния край на баща му. През 1944 година баща му е отведен в Аушвиц, откъдето не се завръща. Данило Киш, заедно с останалата част от семейството, е репатриран чрез Червения кръст в Цетине, където завършва гимназия. През 1954 година се дипломира в Групата за обща литература във Философския факултет в Белград. От 1979 година живее в "джойсовско изгнание" в Париж, където умира на 15 октомври 1989 г. ... |
|
|
"Винаги съм писал разкази - вече три десетилетия. Учех се да пиша все по-кратко за все повече неща. Но всеки разказ беше сам за себе си. Не се оглеждаше за компания. Това е първата моя книга с разкази, създадена като книга, а не като сборник. Това страшно притесняваше самите разкази. Те си правеха място с лакти, надвикваха се или пък се опитваха да мълчат отстранено. Но разказите нямат повече права от човека - трябваше да се примирят с това, което им е отредено. А отрежда съдбата. Моята съдба отреди да съм жив, за да завърша книгата. Докато съдбата на разказите е техният автор. И нека не ми се сърдят, че напълних ... |
