Монографията е посветена на онтологико-гносеологическите самобитни специфики на българската философска история, която, "центрирана" чрез идеите на Димитър Михалчев, е същностно свързана със западноевропейската и руската философия и по този начин е органична част от европейската традиция. Основен концептуален замисъл е осъществяване на прехода от изучаването на формирането на българските философски традиции към тяхното възпроизвеждане като актуален вариант, в който се пресичат универсалното и националното, глобалното и регионалното. Димитър Цацов, ст.н.с., д.ф.н. в Института за философски изследвания при БАН, ... |
|
|
Целта на настоящото изследване е да се очертае в общи линии теоретичният, тематичният и проблемният релеф на основнонаучната философска школа в България върху основата предимно на публикациите в сп. „Философски преглед“, кореспонденция, спомени и др. Разработката не е само теоретичен анализ, но и „разказ“ за представителите на тази школа – Димитър Михалчев, К. Чолаков, Никола Илиев, Александър Илков, Атанас Попов, Славчо Димитров, Петър Теохаров, Добри Панайотов, Грозьо Грозев – като реални и живи хора. Ето защо фактологията в това отношение на места е представена по-цялостно, като стремежът е да се обобщи максимално ... |
|
|
Изследването е продължение на публикуваната вече монография "Основнонаучната философска школа в България. Първата половина на ХХ век" (2006) и проследява жизнените и научните пътища на представителите на тази философия (Д. Михалчев, К. Чолаков, Х. Николов, А. Бънков и др.) през втората половина на същия век. Както в първата разработка, така и тук са използвани документални факти, спомени, интервюта, архиви и т.н., въз основа на които се верифицира твърдението на Димитър Михалчев, че "ще дойде ден, когато нито аз, нито Тодор Павлов ще бъдем живи: тогава философското поколение, което ще ни наследи, ще може ... |
|
|
"На Хаджийски принадлежат: заключението, че общественият ни и културен живот е в значителна мяра под знака на посредствеността и полуинтелигенцията, чиито токсикации са едно от най-гадните явления у нас; понятието организовани единни фронтове на посредствеността (едничката възможна бойна форма); готови да убиват с най-непростени средства всяка глава, която ги е поставяла в сянка и ги е изобличавала не с друго, а с простия факт на съществуванието си, с това, че е установила един по-висок мащаб; диагноза на прочутата масова болест у нас - завистта; болест на посредствеността, на несполучилия дребен собственик на ... |
|
|
Силуети на близки и познайници. ... Героите на книгата са от няколко категории. На първо място са хора на перото, писатели: Симеон Радев (заради „Строителите на съвременна България“ аз го смятам и за писател, не само за историк, журналист, дипломат, мемоарист), Владимир Василев, Елисавета Багряна, Христо Радевски, Атанас Далчев, Емилиян Станев, Стефан Гечев, Александър Геров, Валери Петров, Лумир Чиврни (Чехия), моята съпруга Блага Димитрова, Радой Ралин, Булат Окуджава (Русия), Владимир Солоухин (Русия), Георги Марков, Йордан Радичков, Цветан Стоянов, Владимир Башев, Едвин Сугарев, Георги Рупчев. ... |
|
|
Ангел Стефанов е професор по философия, публикувал книги и статии у нас и в чужбина в областта на философия на науката, епистемология и история на българската философия. Член-кореспондент е на Българска академия на науките. ... |
|
|
Любовта към мисленето е вродено качество, но способността за мислене би могла да се усъвършенства. В това отношение еднакво подходящи са всички науки. Логиката не е по-добър учител по мислене от другите науки, но има едно особено качество: нейното изучаване развива нашата способност да се отнасяме критично към разсъжденията - да ги анализираме и да откриваме определен род грешки в тях. Логиката не ни казва кога едно твърдение е вярно, а само кога то е плод на неправилно разсъждение, поради което би могло да бъде невярно. Нещо подобно има предвид Кант, който казва, че логиката задава отрицателното условие за истинност. ... |
|
|
Съставител: Цочо Билярски. ... В тази книга са събрани и представени резултатите от анкетите, проведени сред някои от водещите български и световни учени, държавници, политици, журналисти и общественици, за историята, същността и развитието на македонския въпрос. Изследването, продължило повече от три десетилетия, ще ви запознае със сериозни анализи, факти, свидетелства и статистики. Тук вероятно за първи път ще прочетете най-важното от доклада на Карнегиевата анкетна комисия, ще проследите срещите на анкетьорите с лидери от европейския политически и културен живот, ще откриете мнения на авторитетни руски публицисти по ... |
|
|
Това второ издание допълва първото от 2012 година с три лекции - I, II, VIII. Две от новите лекции - I и II - са основани върху дисертационния труд Що е философия? (Понятия за философия), защитен от автора като втори докторат в Нов български университет през 2012 година. Всички текстове, които се съдържат в тази книга, включително и двата превода на Питър Стросън и Карл Попър, са предназначени за широк читателски кръг - основно за студенти, чиято предварителна философска подготовка е пренебрежимо малка, а мотивацията им за философски занимания - съзвучна с практичния дух на нашето време. Едновременно с това лаская се от ... |
|
|
Преобразувания в българската философска традиция от Възраждането до края на XX век ... Тази книга предлага един сравнително ясен поглед върху историята на модерната българска философия, но е далеч от претенцията за изчерпателност. Ако все пак има някаква претенция в нея, тя се отнася по-скоро към историята на историята. От средата на XX век съществува дебат относно предмета на историята на философията в България, който продължава и до днес. Той е важен и определящ историко-философските изследвания, както и следващите от тях оценки. Задълбочен анализ на този дебат, както и на използваните методи в различните изследвания по ... |
|
|
Съставител: проф. д-р Ефрем Ефремов. ... Ефрем Каранфилов (1915 - 1998) е литературен критик и есеист, публицист, учен и академик на БАН. Още ранните му литературнокритически статии и очерци открояват пристрастията му към националната история и народопсихологията. Следейки българския литературен живот, Ефрем Каранфилов изтъква новаторски явления като лиризирането на прозата, разцвета на историческия роман и на документалните жанрове, променящия се възглед за героичното. Той продължава и развива патриотичната линия в нашата литература и критика, а повлиян от френските хуманисти - творци и мислители, утвърждава значимостта ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Като историк с голяма ерудиция и дълбоко аналитично мислене, Димитър Ангелов се стреми да бъде пределно обективен и почтен. Затова нарича споменаваните лица с истинските им имена, а не с инициали, както правят други съвременници, вероятно надявайки се, че няма да бъде разпознато точно охуленото лице. Димитър Ангелов разказва с вярата, че читателят може да си вземе поука и да не прави грешките, които са правели предшествениците му, а това би допринесло за общата творческа или обществено политическа атмосфера. ... |
