Класическа антиутопия в духа на Джордж Оруел и Олдъс Хъксли. След Великото Съкращение започва нова ера. Ражда се Живеещият: човечеството се превръща в единен, постоянно възпроизвеждащ се организъм. Броят на Живеещия е постоянен, така е записано в Книгата на Живота. Живеещият е 3 милиарда, нито повече, нито по-малко. Живеещият е щастлив, Живеещият е обичан, Живеещият е безсмъртен... Ти също си безсмъртен. Живеещият е създал за теб този нов свят. В този свят не е важно кои са родителите ти, важно е кой си бил в предишния си живот, преди Паузата. В този свят няма граници, религии и нации, войни и терор. Това е чуден ... |
|
|
"Когато ненадейно се изправиш пред страшния и зейнал небосвод, не тръгвай още, запретни ръкави и тихо прошепни "Живей, живот!". Живей, живот! Живей! Живей, прекрасен! Как не съзнаваме, че си във нас. Как те пилеем... Глупаво... Ужасно... И ден след ден... Изтичат...Час след час... Но радвай се! Защото още гледаш. Защото чуваш. Дишаш. Плачеш. Спри! И осъзнай със колко светла щедрост природата живот ти подари." Недялко Йорданов ... |
|
|
През 1999 година Брижит Жиро загубва съпруга си, който загива при фатален инцидент, докато кара свръхмощния си мотор Хонда 900. Двайсет години по-късно Жиро успява да се възстанови от преживяната трагедия и я пресътворява в роман. В едно напрегнато повествование, което въздейства като истинско обратно броене, тя си представя в двайсет и една глави какво би станало, ако не: Ако не бях пожелала да продадем онзи апартамент, Ако не се бях заинатила да посетим онази къща, Ако брат ми нямаше проблем с гаража, Ако дядо не се беше самоубил в момент, в който имахме нужда от пари... В тези глави Жиро разказва за своя Клод, ... |
|
|
През 1947 година млад и талантлив български биолог пристига в Париж, за да подготви докторантура и да участва в изследвания относно разкриването на ДНК. Година по-късно в СССР се възприема официално доктрината на Лисенко, която отрича наследствеността и реакционната буржоазна генетика. Като верен сателит България е длъжна да се присъедини към тази лъженаука. Насрочена е биологическа конференция, на която да се утвърди новата линия. Желателно е и присъствието на докторанта от Париж, от когото ще се иска да заклейми западната наука. Намират начин да го привлекат обратно в родината с уверението, че е за няколко дни, а после ... |
|
|
Мария Келберт се завръща в литературата с две новели (Радостта от живота, Проститутката с дървения крак) и цикъл разкази (Театър на сенките), обединени от общото заглавие Живей щастливо. Напрегнати криминални сюжети с кражба на картина, отвличане, убийства и разследване, италианска мафия. Паноптикум от социални и криминални типажи, между които емигранти от различни националности, девианти, мафиоти, проститутка с дървен крак и джудже убиец. Жестокост, гняв, страдание и отмъщение... И всичко това водевилно и дори абсурдно разиграно, фино пародирано, с хапеща ирония. Всъщност тази книга със своите истории е за необичайните ... |
|
|
"Избирай и живей" е книга за любовта, такава каквато е - голяма и малка, тъжна и радостна, страдаща и вдъхновяваща, от първите ѝ трепети, през тръните по житейската пътека, до трудните истини. Тя е книга за вярата и смисъла на идеалите и важните избори, за крехкия баланс между двата основни стълба в живота - семейството и работата, и всички истински неща, за които си струва да се живее, но и да се полагат усилия, защото те не са даденост. ... |
|
|
Най-важната ти задача тепърва предстои. Като чудесна, вдъхновяваща, важна определя последната книга на легендарния авторитет в областта на лидерството Стивън Кови нобеловият лауреат проф. Мохамед Юнус. Не просто познавач и автор на една по-различна визия за лидерството, Стивън Кови (1932 - 2012) беше и си остава философ и хуманист от висока проба, който винаги е призовавал милионите си последователи да живеят пълноценно, постигайки все повече в живот, изпълнен със състрадание и смисъл. През цялата си дълга и ползотворна кариера авторът на класическия международен бестселър Седемте навика на високоефективните хора ... |
|
|
10 разказа за прехода, който не ни обедини ... "Преход. Каква странна и дори малко страшна дума. От какво към какво преминаваме? От тоталитарна еднопартийна диктатура на БКП, от зрял социализъм - несъмнено. Накъде обаче? Посоката каква е? Вярна ли е? Този ли е пътят? Кой го посочи? 16 години се питаме. А целта? Свещената цел? Чухме, че била цивилизовано, правово и демократично общество. Какви прекрасни думи, каква прекрасна цел, каква велика мисия. Но крие ли се нещо зад думите? Кой пръв изрече тези думи, вече не помним. Но поехме напред. Изминаха повече от 16 години, обвеяни в съмнения и съпроводени от въпросителни. ... |
|
|
Едно момиче и един убиец - той я спаси от смъртта, тя го спаси от позора... Най-голямата война, която светът е виждал, е към края си. Германците правят последен опит да отблъснат враговете си с отчаяна контраатака в Ардените. А едно шестгодишно еврейче се оказва отново на пътя им, докато се крие при белгийско семейство. В паниката момичето е предадено на двама случайно срещнати американски войници, които неохотно го приемат. След което, вече сами, проговарят на немски. Лукавият Ото Скорцени е изпратил елитни SS офицери под прикритие в тила на врага. Двамата професионални убийци отвеждат детето в гората, чува се изстрел. ... |
|
|
Биографичен роман за големия български художник Никола Манев. ... Париж ме направи българин. Тук разбрах, че ние имаме качества, които французите нямат, че сме по-чувствителни, по-сърдечни и по-топли от тях. Че се влюбваме на мига, а там едно приятелство се планира и готви двайсет и пет години. Ако съм постигнал нещо във Франция, ако имам някаква тежест, ако по света моите картини носят радост на всякакви хора и раси, то е, защото съм български художник. Първата си картина в Париж продадох за каса бордо, а втората - за кожено яке. Нямах самочувствие, идвах от свят, който тук считаха за второ качество. Но мина време и ... |
|
|
Оглеждайки темелите на българския оперен театър, неговата вековна същинска природа, венчана като че ли до гроб за традиционния психологически обоснован "театър на преживяването", наемам се без угризения да твърдя, че извършеното от режисьора Стефан Трифонов е не само история. То живее в плът и кръв и в днешните оперни върхове на българина. И се търси, цени и понякога осъзнава поне колкото в неговото време. Проф. д. изк. Розалия Бикс ... |
|
|
"От години плащаше на една жена от селото да се грижи за къщата и двора. Реши го с буца пръст в ръката, изправен пред зейналия гроб на майка си. Искаше да направи нещо в нейна памет, а може би и да успокои неизпълнения синовен дълг. След време разбра, че така поддържа в паметта си едно кътче, където можеше да събуе обувките и да ходи до насита бос по голото дюшеме..." Из "Поеми си дъх" "- Може да е против, ама в наш'та килия всеки е лепнал по една гола жена над леглото си... Сваляме ги, когато се чуе, че ще има проверка. После пак ги окачваме.. - Моите хора ще се учудят, ако поискам да донесат ... |
