Критическата психология е предложение на проф. Людмил Георгиев за различна от традиционната психологическа парадигма. Нейната епистемологична основа е Критическата философия на Имануел Кант, но е и продължение на идеите за психологическо познание, базирано върху регулативните функции на общностни психични структури на Вилхелм фон Хумболт, Вилхелм Вунд, Емил Дюркем, Люсиен Леви-Брюл, Зигмунд Фройд, Карл Густав Юнг и Серж Московичи. В книгата участват докторанти на проф. Людмил Георгиев, които вече са защитили дисертациите си ( доц. д-р Ариана Мучай, д-р Виктор Добрев и д-р Иван Габеров ), а и такива, на които ... |
|
|
|
Мрежите на прехода: Какво всъщност се случи в България след 1989 г.
Иван Чалъков, Андрей Бунджулов, Иво Христов, Лиляна Деянова, Нина Николова, Д. Деянов, Т. Митев, Б. Славенков, Огн. Симеонов, Пл. Чипев, В. Стойнев, Ст. Фелиси
Изток - Запад
|
| Цена: 11.75 € / 22.98 лв. |
|
 |
|
Преходът, погледнат от отиващото си социалистическо общество, е последната битка между партийната и стопанската номенклатури. Той узакони частната собственост и отприщи индивидуалното предприемачество, но заедно с това разруши корпоративната структура на българската икономика. "Осиротелите" държавни фирми се оказват с разкъсани технологични връзки, уязвими за политически, синдикален, силов и други форми на извъникономически натиск, идващ от новите финансово-икономически групировки на победителите в последната битка вътре в номенклатурата. Те обаче така и не достигнаха мощта на руските или украинските олигарси, ... |
|
|
Съставител: Ивайло Костов, Димитър Стоянов. ... Този сборник е посветен на три личности, без които българското право нямаше да е същото: на университетските професори Димитър Силяновски, Живко Сталев, Витали Таджер - три особено значими фигури, три изключително богати и многопластови личности. Титанични фигури, тласнали науката и юриспруденцията до небивали висоти в една трудна, често враждебна спрямо независимия талант, епоха. Разностранни и богати са измеренията, в които те категорично и по неповторим начин присъстват - в преподаването, в науката, в обществения живот - като писатели, учени, общественици, като ... |
|
|
Компактдиск от серията "Песни и стихчета за най-малките". ... 31 любими песнички и стихчета за най-малките. ... |
|
|
Дискът съдържа песнички и стихчета за най-малките, посветени на училището. ... |
|
|
Съставител: Людмил Георгиев. ... Тази книга е продължение на "Творческите предизвикателства на Критическата психология" от 2017 г., с която бе обявено раждането на Българската школа на Критическата психология. Вторият том е посветен на 60-годишнината на основателя на школата проф. Людмил Георгиев и в него е разширен както нейният състав, така и географията ѝ. Проф. д.пс.н. Людмил Георгиев е преподавател в СУ "Св. Климент Охридски", ръководител на катедра "Социална, организационна, клинична и педагогическа психология", на магистърска програма "Социална и криминална психология" ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
В книгата "Тракийският конник" са включени мистична поема от Иван Гранитски и критически коментар от Иван Маразов. Иван Гранитски предлага на читателите си нова поема - този път за военния герой на траките. Богатата ерудиция на автора подклажда поетическото въображение: той сякаш "вижда" своя герой и го разпознава в стотиците имена и под хилядите лица. И, както и в други свои поеми (а в случая напълно оправдано), той стига до върховния смисъл на Героя и неговите подвизи: чрез придобитата слава те му осигуряват вечността на безсмъртието. Тази поема не се различава много от основната функция на ... |
|
|
Книгата е посветена на Андрей Стоянов, видна обществена и културна фигура, пианист, педагог, есеист. Първата част е подбор от есета, публикувани в книгите "Магията на музиката", "Живот, блян, изкуство", "Геният в музиката", "Пътеки на истината". Втората е подбор от неговия архив, в който са представени писма на други видни фигури в българската култура, като Н. Лилиев, Б. Пенев, Ал. Балабанов и много други. ... |
|
|
Критически анализ. ... Поемата се чете като химн на гетското божество, подобен на омировите, калимаховите или орфическите химни. Започва, както му е редът, с обръщение към бога - сякаш го призовава да стане свидетел на човешкото знание за него. След като определя функциите му, които се очаква да бъдат реализирани, авторът изпраща Залмоксис в неговото пътешествие из ойкумената - познатия свят. ... |
|
|
"Няма митология, в която да не присъства фигурата на певеца. Тя е особено необходима, тъй като неговата функция е да съхранява свещеното знание, т.е. миторитуалната традиция на народа и да го предава от поколение на поколение. Певецът е образ на колективната памет, той е неин пазител. В гръцката митология поетът получава певческия си дар от Музите, дъщери на Мнемозине, персонифицираната Памет. Поетът предоставя гласа си на божеството, богът го обсебва и го заставя да възпява или да интерпретира неговите речи. За тази цел помага свещената напитка. В нея се съдържа Знанието, което винаги е течно. Второто виждане на ... |
|
|
"Много гръцки математици (особено Архимед) са били и поети, използващи числата и смятането не само естетически, но и заполитически цели. Мистиците търсят скрития смисъл на числата, да видят в тях тайни истини и знакови предсказания. Интересът на Иван Гранитски към числата не е случаен. Той постоянно се обръща към Питагор, когото смята за един от най-големите философи преди Платон. Защото той открил числото като структуриращ елемент на космоса - крайно абстрахиране от телесността на съставните корени у Парменид и Емпедокъл. Количественият принцип на космогонията заменя качествени, телесния." Иван Маразов " ... |
|
|
"Мнемозина е гръцката богиня на Паметта. Като дъщеря на Уран и Гея, тя е сред предолимпийското поколение божества. Следователно тя пази паметта за предисторията на света. От Зевс тя родила деветте Музи - покровителки на изкуствата. Чрез тях тя дава на поетите званието и те само повтарят божествените видения. Древните вярвали, че има два извора - на Лета, Забравата, и на Мнемозина, Паметта. А по пътя към безсмъртното отвъдно орфиците вземат мерки да не се объркат тези извори и жаждата за душа да пие само от извора на Мнемозина, тъй като не трябва да забравя паролата за допуск до царството на Персефона. Гърците ... |
