В огледалото на поета се виждат всички тайни кътчета на душата. В огледалото на поета място за маски няма. Там се отразяват дълбоко личните чувства. Там изплуват най-съкровените блянове."Тази книга е разказ за пътя на човека, за умението да останеш достоен от началото до края му, за ценните неща, които не бива да губим, вървейки към вечността. Напомняне за най-естествените и най-големите човешки богатства - любовта, децата, приятелите, изкуството. Тя е и търсене на смисъла, който Иваномир Цанков открива в Обичам те!, думите заради които живеем и заради които умираме. Достояния ясно и навременно напомня за онова, ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
И все пак - в началото бе любовта... ... В огъня на ХІХ век, четири фигури - четири посоки. Четири човешки знака в историята на Балканския полуостров и все още огромната Османска империя. В лична битка с времето, народността, религията, насилието, изкушението. Далечни и близки, непримирими и неразбрани, всеки откърмен със своя Бог, търсещи голямата Божия светлина. Българката София и турчинът Абдулалмаз, Нурие и Ангел – четири ярки съдби, изрязани с остър нож в една архаична азбука на догматични и жестоки, писани и неписани правила и закони. Чедата на Аллаха срещу чедата на Христа. И едните, и другите са чеда на Бога, с ... |
|
|
Съставител: Христо Караславов. ... "Когато много ме боли, България си смислям. В нея по върховете сняг вали, по долините слънце грее. Страдания и изпитни тя винаги е надживявала и пойни птици и сърни на хората е подарявала. Да, тя е бедна. Но е в нас. И ние в нея. И обичаме болежките ѝ. Своя глас и всичко свое ѝ обричаме. В големия ѝ тежък ход и аз до някоя година единствения си живот като през угар ще премина. Миг само ще ме заболи. Ще бъда като зърно в нея. И дълго сняг ще ме вали. И дълго слънце ще ме грее." Андрей Германов ... |
|
|
Нагоре Винаги откриваш Бог, ако търсиш в себе си. Звездите мога да си сваля и сама Да обичаш, е повече от лесно: да я гледаш в сърцето, да ѝ пазиш света. Цял В любовта половинките не правят цяло - трябва да си цял, за да обичаш. Ралица Генчева ... |
|
|
"Обрат-но в себе си" е втората ми поетическа книга. Заглавието ѝ дойде съвсем естествено, след като първите ми стихове, събрани в книга, носеха името "Думите ме носят". Следвайки онази невидима нишка на сътворяването на собствения ни живот, те вече ме бяха отнесли на хиляди километри от България. Там, на средиземноморския бряг, където сред пясъка, слънцето и безкрайния лазур на един друг свят аз се учех да живея на друг език. И както детето първо усеща със сетивата си, после се учи да ходи и чак след това да говори, аз надграждах жизнения си опит... с изначалното познание. Бях едновременно и ... |
|
|
Документален роман. ... Аз съм дете с къси панталони, бяла ризка и фотоапарат. Щракам и щракам. Детето расте. Чувствата му стават все по-силни. Познанията му се разширяват. Нахлуват въпроси. Жажда. Глад за откриване. Фотоапаратът е хладнокръвен регистратор със стъклено око. В ръцете на юноша. В ръцете на млад мъж. В ръцете на зрял човек. Фотоапаратът остава същият хладнокръвен регистратор. Запечатва пейзажи от две политически системи. Запечатва портрети на хора знаци в тези две системи. Някои само скицирани. Други потопени в душевността. Хора знаци. Известни и обикновени. Търсещи себе си във времето на прехода между ... |
|
|
"Не знае колко е всъщност човешко / да си изплачеш така сърцето" - ключов е този цитат от стихотворение на Надежда Радкова. Ключов е за цялата книга и за цялата читателска съвест. Защото, скъпи читателю, тази поезия потегля към теб и към твоето сърце. Кардиолозите ще апострофират, че е само мускул, но дори те - в спасителните минути на метафорите, ще се развълнуват от поетичните откровения на Надежда. Защото е наистина въпрос на съвест да осъмнеш със сърце. Е, тези стихове със сигурност ще учестят пулса, но развързаната свобода е задъхана - категорична, но и беззащитна. Каквато е самата поезия." Камелия ... |
|
|
Поезия на съзерцанието - толкова рядка в бързото ни време. Уловени мигове като проблясъци по морската повърхност, едно примигване се превръща в стих."Даниела Найберг е изградила собствена поетична структура - едновременно ритмично отсечена и протяжна, като разходка по плажа. В стиховете ѝ има и море, и светлина, и обич - всички съставки на добрата поезия, която не разказва, а кара да съпреживяваш." Силвия Недкова Даниела Иванова - Найберг е родена през 1963 г. в София. Завършила е българска филология, философия и културология в СУ Св. Климент Охридски. Има хореографска специалност от Института за ... |
|
|
"Мое минало, не си отивай! Ти завинаги с мене остани, да посрещнем заедно всички бъдни дни, които любовта ни бе избрала и всичко в живота бе ни дала." Добринка Михайлова ... |
|
|
"Човекът, който си тръгва" на Камелия Панайотова се откроява с прецизност при композиционните решения, със стиловата си монолитност и тематичната си единност."Умението / да изписваш думите / е нищо повече от / порив на съмнението, / че съществуваш. - това ще ви посрещне още на "крилцето" на корицата на тази книга. Точно така казано - за да ви припомни, че поезията е не изблик и "претворяване" на емоции, а напрегнато екзистенциално питане. И ще ви покани точно през този ключ да пътувате през и чрез следващите 35 стихотворения. И това пътешествие ще ангажира пределно цялата ви окултурена ... |
|
|
В тишината си ти от Славена Николова е емоционална и лична стихосбирка, с която поетесата дебютира на литературната сцена и с нея изразява себе си, своята искреност и чувственост. Поезията ѝ е лека, напомня капки дъжд в летен ден, ненатрапчива и много ефирна - каквато е самата авторка."Ще ти позволя да ме докоснеш с думи, ако душите ни се слеят, телата ни ще ги последват.""Със сигурност можех да бъда листо, да танцувам безгрижно със вятъра, или пък цвят, в който да се влюбиш. Вероятно можех да бъда и птица и моят дом да бъде простора. Но се оказвам затворена в едно тяло, човешко, което вдишва ... |
|
|
Разговор със себе си - така е нарекъл книгата си Николай Майсторов. Текстовете в тази книга отново ни убеждават, че преди всичко авторът се опитва да разгадае енигматичните послания на глобалната метафора за Пътя. Стиховете му представят играта на цветовете в дъгата от спомени. Затова той нарича очите си вопъл на четка. Вслушва се напрегнато в безмълвния крясък на притихнали спомени, опитва се да долови неуловимия дъх на въздишката, съзерцава смълчаната сълза на майката, родила същността на преродената душа... ... |
