Аз тъкмо свободата си развързах. Поезия

"Не знае колко е всъщност човешко / да си изплачеш така сърцето" - ключов е този цитат от стихотворение на Надежда Радкова. Ключов е за цялата книга и за цялата читателска съвест. Защото, скъпи читателю, тази поезия потегля към теб и към твоето сърце. Кардиолозите ще апострофират, че е само мускул, но дори те - в спасителните минути на метафорите, ще се развълнуват от поетичните откровения на Надежда. Защото е наистина въпрос на съвест да осъмнеш със сърце. Е, тези стихове със сигурност ще учестят пулса, но развързаната свобода е задъхана - категорична, но и беззащитна. Каквато е самата поезия."
Камелия Кондова, редактор

Книгата е част от поредицата Лястовици на издателство Библиотека България.

Ако ме няма...

и нежно слънце погали те –
аз съм, със длан обърната.
Потъмнеят ли на небето овалите –
душата ти съм прегърнала.

Вятърът силен завее ли –
с теб се закачат косите ми.
Звезди на небето изгреят ли –
значи те топлят очите ми.

Гората ако запее –
каня живота в дните ти.
Ако порой те залее –
аз съм. Измивам тъгите ти.

Цената да убиваш чудесата

Когато ти се случват чудеса,
но заровил си глава във пясъка,
не се чуди, че мощна тишина
събужда късни съвести със крясък.

Не се чуди, че пуска чиста кръв
душата ти – прекършена, сломена.
Ти сам от нея се отказа пръв.
Тя се отказа после, уморена.

Не се чуди, че те задавя пак
онази буца болка, оттогава
сам знаеш, че единствено глупак
мечтите си за сребърник продава.

Да видиш истината си не смееш,
от себе си избягал тъй далече.
До ступор страшно е да проумееш,
че си на много грешно място вече.

Изгубват изборите свойта давност,
Ти – в коловоза, толкова удобен,
ще се спасиш от някоя неравност.
Но ще си в клетката – автопоробен.

Феникс

С името, което са ти дали,
са врекли в тебе жажда да гори.
На хора с умове полузаспали
не се полагат тези широти.

Но в теб е яснота и в теб е будност.
Пожарища под черното си носиш.
С вълча сила срещаш всяка трудност
и никога за нищичко не просиш.

Когато воят ти копнее за огнище,
макар да е опърлена душата,
при друг след пепелта остава нищо,
но ти възкръсваш изпод тъмнината.
Из книгата

Библиотека България 2022 ООД
София, 1345
ж.к. Захарна фабрика, ул. Кукуш бл. 33
biblioteka@biblioteka-bulgaria.bg