Сюжети, типажи и случки, видени откъм опакото. ... Една национална литература, освен светлите си и прекрасни пориви, крие и множество тъмни и смешни течения. Както се казва, литература има и своето "опако", не по малко гръмогласно като език и претенция. "Отровата на изкуството" побира всички. Литературният театър е като житейския театър - можеш да погледнеш навсякъде и да видиш най-различни неща. Но както и в живота - как ще откроиш прекрасното, ако нямаш очи и за обратното? Та нали тъкмо то още повече извайва релефа на високите откровения на една идентичност. ... |
|
|
"Книгата на Антоанета Алипиева се появява в момент, когато за Вера Мутафчиева може да се пише достатъчно задълбочено и информирано, без конюнктурни съобразявания, а с позоваване на разнообразни свидетелства и документи. Алипиева се е възползвала от всичко това, за да създаде монографичен портрет, който до този момент липсва в българската литературна и културна история. Това е книга, която бих определил като портрет, постигнат чрез сравнения. Образът на Вера Мутафчиева не е представен като отделен и самодостатъчен, а е изграден от Алипиева чрез конструиране на динамични отношения и съпоставки. Така творчеството и ... |
|
|
Антоанета Алипиева е професор по нова и най-нова българска литература в ШУ "Епископ К. Преславски". Автор е на книгите "Четене на себе си", "Национална идентичност в българската литература", "Български комплекси", "Българската поезия от 60-те години на XX век. На повърхността. Под повърхността", "Дневниците на българските писатели от втората половина на XX век", "Българската лирика през 70-те години на XX век. Тенденции. Модели. Имена." и романът-гротеска "В театъра на литературата". "Българската литература от 1878 до 1918 г.", & ... |
|
|
В началото на 21 век проблемите на национализма са остри, пълни с напрежение и конфликти. Илюзия е, че може да се избере една или повече националистически теории и чрез тях да се чете литературният дискурс. Разглеждайки българската културна и литературна ситуация от последните тридесетина години, виждаме, че тя би могла да се опише с ракурси от всички известни националистически теории, намерили представителство в българския контекст: тя е и "морална консолидация", и "териториална концептуална точка", и "въобразена общност", и "идентичност в границите на теоретичните интерпретации", ... |
|
|
Антоанета Алипиева е доцент по нова и най-нова българска литература в ШУ Епископ К. Преславски. Автор е на книгите Четене на себе си (1998; 2004), Национална идентичност в българската литература (1999), Български комплекси (2001; 2004), Българската поезия от 60 -те години на XX век. На повърхността. Под повърхността (2004), Дневниците на българските писатели от втората половина на XX век (2007), Българската литература от 1878 до 1918 г. (2004), Българската литература от 20 -те години на XX век до наши дни (2004). Съставител е на сборника Списание Българска мисъл (1999), Петър Алипиев. Лирика (2000) и на антологията ... |
|
|
Тази книга заявява значимостта на едно лирическо и критическо присъствие в българската култура през последните тридесет години чрез думите на други четирима значими критици и изследователи - Антоанета Алипиева, Антония Велкова-Гайдаржиева, Митко Новков, Михаил Неделчев. Именно тези избрани гласове четат през годините текстовете на Пламен Дойнов, тълкуват ги и в съвременен, и в литературноисторически контекст. Първият отзив тук е от 1997 г., а последният - от 2019 г. - достатъчно време, в което те постепенно проясняват същността на едно ярко творчество. Книгата съдържа и библиография на всички книги на Пламен Дойнов." ... |
|
|
Съставител: Пламен Дойнов. ... Сборникът събира статии и студии, представени на конференцията Войната и борбата за мир в литературата на НРБ, проведена на 18 януари 2023 г. в Нов български университет. Първата част на книгата съдържа теоретико-исторически интерпретации на милитаристичния фундамент на социалистическия реализъм, на алтернативите в антивоенната проза на Константин Петканов и Константин Константинов, на емблематични творби за Втората световна война и Студената война. Втората част е посветена на промените в езика и образната система на българската литература от 60-те години на XX век при възприемането на ... |
|
|
Поезия, проза, критика. ... Книга с произведения от и за Йордан Кръчмаров - незабравеният поет на Добруджа, послучай 70 години от рождението му. "...Колкото повече липсва живият автор, толкова повече стихотворенията говорят или не говорят. Не бранени от живия човек, не защитавани от користни сделки на литературни моди и временни нужди, захвърлили шлагера като ненужна възможност, творбите сам-сами си пробиват път през времето, предлагайки единствено самотата си. В тази романтична закономерност случайността е изключена. В нея властват неумолимите закони на смисъла, индивидуалността, верността към себе си... ... |
|
|
Книгата съдържа текстове, представени на конференцията "140 години Трифон Кунев" в Нов български университет на 21 февруари 2020 г. В тях значението на Трифон Кунев (1880 - 1954) за българската литература, култура и общество се оценява както в различни исторически контексти, така и на фона на целия български ХХ век. Разрояващите се образи на народника и символиста, на хумориста и сатирика, на народолиберала и земеделеца, на публициста, политика и гражданина се разграничават, обособяват и представят като уникални в проявленията си, но едновременно с това се съпоставят и често съвпадат, влизат в ... |
|
|
"...Протяга към мене десница Христос и през страшната рана от гвоздея виждам звездите...""...Не напразно погледът върху Йордан-Кръчмаровата поезия започнахме със самотата. Неговите стихотворения са странно самотни издялани форми в пространството, като че ли случайно захвърлени мигове, оформени пластически, визуално, самотни сред вселената като родени след емоция картини... В самотата на всяко стихотворение е заложена изненадата, че поезията стои навсякъде по света, захвърлена и ненужна за практичните хора, но тъй сладка за онзи, който умее да я чете и открива. Рисувателното често прелива в скулптурно, ... |
|
|
"Тези истории визират преживяванията на средностатистическия посттоталитарен българин и неговото поредно трансформиране в периферен човек. Става въпрос за маргинизирането на „малкия гражданин", за отпадането му от „играта" и при демокрацията. Тук дегероизацията се разтваря до болезненост на отделния живот. „Безвремието" на така наречения преход е нарисувано чрез отделни битово-драматични или социални случки, чиято драма превръща трагедията на оцеляването в ирония на битието." Доц. Антоанета Алипиева, литературовед "В центъра на авторовия обектив е травмираният от свободата българин, който ... |
|
|
"Огън и мъгла" е книга, която отлично надмогва документалната основа на своята житейска информация и я превръща в смирено-горестен разказ за това какво се случва в едно битие и как отделният човек може да види през малкия прозорец на собствената си душа все по-обширни и по-обширни пространства от историята, обществото, професията. Редят се биографии на хора, обществени сюжети, литературни реминисценции." Проф. Антоанета Алипиева, "В търсене на границите" Любен Петков е автор на книги за малки и големи. Роден е в странджанското село Крушевец, в горното течение на Ропотамо. Средното и висшето си ... |
