Защо чувствата ни правят повече хора и как да постигнем спокойствието. ... Психологически техники за десет зони на емоциите. 10 чувства в една книга. Защо чувстваме? И защо е важно да чувстваме? Как да постигнем спокойствието, но не за сметка на чувствата? Спокойствието е дарба, която може да се научи, казва психологът Леон Виндшайд и в своята книга дава много идеи как да подхождаме правилно към силните чувства. В това интригуващо странстване из нашия вътрешен живот д-р Леон Виндшайд изяснява кое прави именно интензивните емоции особено ценни за хората и как те ни помагат да се развиваме. Съчетавайки нови и неочаквани ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Емблематичният германски историк Ернст Нолте нарича периода между 1917 и 1945 г., който включва двете световни войни, 30-годишната Европейска гражданска война. Неговата теза, която споделят още много историци по целия свят, е, че двата конфликта, които разтърсват европейския континент до основи, не трябва да се разглеждат като отделни исторически епизоди, а представляват една продължителна конфронтация между Великите сили в Европа, която на два пъти кулминира в световни войни, а между тях огънят на антагонизма е привидно угаснал, но продължава да тлее под повърхността. Белгиецът Леон Дегрел отговаря защо след края на ... |
|
|
Вторият случай на комисар Гуидо Брунети. От носителката на голямата награда за криминален роман Сънтори. Във водите на един венециански канал се носи тялото на млад мъж - войник от американската база във Виченца. Жертва на грабеж. Или не? Няколко дни по-късно млада и красива лекарка от същата база е открита мъртва в квартирата си след инжектирана свръхдоза хероин. Непредпазливост? Самоубийство? Или не? Синьор Вианели от Милано - крупен индустриалец с връзки на най-високо ниво - става жертва на обир във венецианското си палацо и загубва две от най-ценните си картини. Класически случай на проникване с взлом. Или не? Във ... |
|
|
През Втората световна война на страната на Германия се бият над 1 милион доброволци от други държави, организирани основно във Вафен СС. Може би най-известният от тях е валонецът Леон Дегрел, за когото Хитлер казва: "Ако имах син, бих искал той да бъде като него". Макар че е известен политик в Белгия, водач на рексиското движение и никога през живота си не е стрелял с пушка, той решава да се запише като доброволец още в първите дни на военната кампания на Третия райх срещу Съветския съюз. Мотивира го желанието му да защити християнска Европа от съветския болшевизъм, както сам казва в книгата. Дегрел започва ... |
|
|
Затворнически дневник е една от най-известните книги на белгийския политик и по-късно офицер от Вафен-СС Леон Дегрел. Макар че е известен политик в Белгия, водач на рексиското движение и никога през живота си не е стрелял с пушка, Леон Дегрел решава да се запише като доброволец още в първите дни на военната кампания на Третия райх срещу Съветския съюз. Мотивира го желанието му да защити християнска Европа от съветския болшевизъм, както сам казва в книгата. Дегрел започва военната си кариера като редник, а я завършва след по-малко от четири години като дивизионен командир на 28-а СС танково-гренадирска дивизия Валония. ... |
|
|
Кой е Леон Дегрел? Ако потърсите името му в интернет, краткият отговор би бил: белгийски политик, създател и водач на фашисткото движение "Рекс", който през Втората световна война си сътрудничи с Третия райх и се сражава на страната на германците срещу Съветския съюз. Този отговор обаче не би дал пълна представа за личността на Дегрел, защото той не е просто един от многото политици в Европа, с идеи близки до фашизма, още по-малко единственият колаборационист от страна, окупирана от Германия. Леон Дегрел не само е имал възможността лично да познава едни от основните играчи на политическата сцена преди и по ... |
|
|
Загадките на комисар Брунети. ... Когато очарователният и емоционален комисар Брунети е призован посред нощ край болничното легло на старши медиатор, той се сблъсква с повече въпроси, отколкото отговори. Трима мъже нахлуват в апартамента на доктора в средата на нощта, нападат го и взимат 18-месечният му син. Какво би мотивирало подобно насилствено нападение на силите на реда, че да остави доктора безмълвен? Докато Брунети задълбава все по-дълбоко в случая, една история на безплодие, отчаяние и незаконни сделки започва да разплита своите корени. Дона Леон е американска писателка, родена през 1942 г. Автор е на поредица от ... |
|
|
"Когато се вглеждам в своя живот възможно най-съсредоточено, виждам, че той е низ от любовни раздели със спектакли. Може би професията ми е виновна - такава една тъжна професия на непрекъснато изоставяни любовници, които са длъжни да се влюбват пак. Искам да разкажа за спектаклите, в които съм участвал и които съм правил. За мене те са един низ от живо хора, които са ме направили такъв, какъвто съм. Много от тях не са се представяли в театрално здание, те са се разигравали в живота. Но това никак не им е попречило да се забият здраво в спомените ми. Нещо повече: тия именно нетеатрални спомени са изглежда арсеналът на ... |
|
|
"Всеки режисьор има в бюрото си едно "тайно" чекмедже. То се отваря рядко. Затова в него цари пълно безредие. Афиши, програми, снимки са смесени така, че с труд може да се отдели продукцията на 1952 г. от 1960 г. Бележници - колко много бележници! Вие нищо не бихте разбрали от тях. А всъщност в тия бележници, чрез тия бележници са зреели успехите и провалите на моето поколение. А най-интересното са разхвърляните недописани листове. Тезиси за изказвания, планове за доклади, гневно начало на статия, която не е имало смисъл да се довършва, черновки на писма, които като правило са смачкани в изблик на безсилие, ... |
|
|
"Вършейки своите покупки по търговската улица, не забравяйте, че там, на края ѝ, има театър. Отбивайте се по-често в него. Или поне пращайте там децата си. От това може би ще зависи как ще приказвате и пишете, какви вестници, романи и стихосбирки ще четете. Как ще се обличате и как ще мислите. Театърът никога няма да престане да бъде вечно обновяващото се първоначално училище за културата на всеки народ." Леон Даниел ... |
|
|
"Тази книжка, драги читателю, беше написана през годините 1967 - 1972, т.е. много отдавна. Имаше един млад писател Георги Мишев (сега вече възрастен писател). Той работеше в едно младежко издателство и един ден ми каза: "Ти защо не напишеш една книжка за по-малките зрители, за тия, които сега се учат да гледат "възрастни" пиеси?". Аз само се изсмях, защото вече бях написал една книжка за възрастни зрители, с надеждата, че те ще се научат да гледат един "по-млад" театър с по доверчиви очи и нямах чувството, че съм извършил много полезна работа. Реших, че трябва да напиша една театрална ... |
|
|
Или как ДС вербува Георги Кьосеиванов ... През ранната есен на 2012-а проучвах поредната архивна единица от служебния архив на Първо главно управление на ДС, когато се натъкнах на следния пасаж: „Заслужена гордост будят у нас първите успехи в разузнавателната работа: изграждането на канали за проникване в съпределната територия, успешно внедряване на агентура в задгранични емигрантски организации, вербовката в Швейцария на бившия министър-председател Георги Кьосеиванов и проваляне плановете на САЩ за създаване на българско задгранично правителство…” Краят на фразата ми подейства като удар от ток, защото до този момент ... |
