Краят на света е само началото! ... След авария в свръхсекретна военна лаборатория в света се разразява епидемия от смъртоносен грип. Властите се опитват да я прикрият с всички средства, но скоро става ясно, че краят е близо. Само за няколко седмици човечеството е почти унищожено. Малцината оцелели са осъдени да бродят из осеяния с трупове свят в търсене на най-оскъдното - близостта на друго човешко същество. Измъчвани от мисли за безвъзвратно изгубеното и от страховити сънища, те са решени да завъртят отново колелото на живота. Две сили се борят за душите на оцелелите. Следвайки техния повик, хората ще се изправят пред ... |
|
|
Двуезично издание на български и английски език. ... "Искрено завиждам на всеки, стъпил за пръв път на Антарктида. Най-студеният, най-ветровитият, най-високият и най-пустинният континент на Земята неудържимо привлича хората през последните два века от човешката история. Всеки, стъпил на суровите ледено-каменни брегове с мързеливо изтягащи се тюлени и тромаво поклащащи се пингвини, които ловко се гмуркат в леденостудените и кристалночисти води. Там властват космически студове и ураганни ветрове, феерия от цветове в играта на слънчевите лъчи, безкрайните снежни простори и ледени скулптури сякаш са изваяни от ръката на ... |
|
|
Абистан, огромна империя, носи името на своя пророк Аби, наместник на Йолах на земята. Системата ѝ на управление е основана на амнезията и почитането на един-единствен Бог и Неговия наместник. В обществото цари пълно подчинение, всяка идея, действие или дума, които не отговарят на официалната политика, могат да бъдат разкрити и сурово наказани. Войни се водят постоянно с Враг, който е невидим, но е навсякъде. Главният герой Ати обаче поставя под съмнение наложените истини и се хвърля в търсене на другия свят, който официално не би трябвало да съществува. Силно напомнящ за света на Оруел в 1984, не само със ... |
|
|
От най-яркия представител на новото поколение британски историци. Тамплиерите са един от многото религиозни ордени, появили се през Средновековието в Европа и Изтока, но безспорно са най-прочутият, най-влиятелният и загадъчен сред тях. След скромното начало те бързо се превръщат в най-могъщата организация от онова време и стават полулегендарни герои. Унищожаването на ордена в началото на XIV век разтърсва християнския свят. Краят на тамплиерите идва толкова внезапно и е толкова жесток, че поражда нови легенди за тях. И днес, седем века след разгрома им, те не са забравени, интересът към тях не угасва и мнозина дори им ... |
|
|
За хората, които никога няма да забравим. Тези, които са изпратени на земята, за да ни покажат, че доброто съществува:"Сега ще продължаваш да живееш у всеки - вляла капка доброта, тъй както само ти умееш - като комета, прелетяла край света."За любовта, която срещаш веднъж в живота, и за смелостта да я изживееш - голямата, силната, бурната, спокойната, вечната:"Приказна обич във фина позлата. Хиляди пъти теб - моя любов."За спомените, които нахлуват нощем и те карат да вкусиш от онези несравними мигове на щастие, по детски изживяно. И за тези, с които си ги споделил:"Знаеш ли какво е да си ми ... |
|
|
Само пясък ли има в пустинята Сахара? В коя страна живеят най-много хора? Къде живеят маорите, а папуасите? От страниците на този великолепен атлас ще научите отговорите на тези и на още много други въпроси. Ще се запознаете с природни и културни забележителности от различни краища на света, ще развиете умения за работа с карти, ще получите достъпни обяснения на основни географски понятия. ... |
|
|
"За лисиците и хората. Сеул, 2019 година. Забързан живот, различен живот, непознати нрави и отношения, аромати, гледки, усещания. Дори без митичните и фентъзи елементи, дори без мистерията и драмата, Корея може да е забулена в тайни за много от читателите, а Гумихо. Злокобната лисица разпръсква мъглата около един непознат свят, така ярко и цветно разказан, че ти се иска да застенеш на върха на кулата Намсан и да опиташ всяко едно ястие, което предлагат заведенията и сергиите, да се качиш на влакове и автобуси и да попиваш чудесата на един живот, съвсем различен и толкова познат. Защото всички сме хора. Почти всички. ... |
|
|
Световната популярност на Йозеф Рот се дължи преди всичко на романите му "Радецки марш", "Йов" и "Хотел Савой". Изключителната му способност да наблюдава света край себе си и да го превръща в литература, която се проявява в тях, личи ясно и в множеството разкази, които създава от 1916 до 1933 година. Във всички тях Йозеф Рот разказва преди всичко делнични истории, населени само с трагични фигури, които имат нещастна съдба. Начинът, по който превръща своите герои в незабравими фигури, граничи с вълшебство, но е просто много качествена проза. ... |
|
|
Пътепис в думи и снимки. ... "Кой не е мечтал да тръгне по дирите на капитан Кук, да стъпи на древната земя на инките или да се озове в сърцето на джунглата? Стремежът към пътешествия по далечни земи не отслабва и остава завинаги скътан дълбоко в душата като малко уютно пристанище за укриване от несгодите на всекидневието. Случи се така, че успях да посетя Южна Африка, Замбия, Перу, Австралия и Нова Зеландия, а напоследък Сейшелските острови и Танзания. Какво обединява тези толкова различни страни, пръснати в различни краища на света? Само това ли, че се намират на юг от екватора, че нощем звездите са по-различни от ... |
|
|
Какво има в другия край на света? Мадагаскар с огромните баобабови дървета, около които танцуват смешни лемури; Бажаулите от Филипините, които могат да живеят само в морето и се разтревожват, когато стъпят на сушата; Коста Рика, където всички животни живеят свободно и няма зоопаркове; Амазонката, в която в реката плуват розови делфини, а отгоре изглежда като гигантска нива с броколи; Свалбард, където слънцето не залязва четири месеца, а след това не изгрява четири месеца; Галапагос, дом на гигантски костенурки и сини крака птици; Данакилската депресия, разположена 125 метра под морското ниво, с температура от 50 градуса; ... |
|
|
„Една сутрин, както си вървях по пътя, попаднах в един бял стих. Беше чиста случайност, защото белият стих, или свободният си е толкова бял и прозрачен като въздуха - толкова невидим и неконтролируем. Просто невероятно – как го нацелих. И естествено, денят ми се разпиля по цялата улица, излезе извън града, напусна държавата, мина през Европа, подритна света като футболна топка, нагази в Космоса и му изгубих края. Озовах се навсякъде. Земни и извънземни мисли излитаха и се връщаха в главата ми, кацаха по цялата космическа карта, навъртаха се из алеите на историята, прескачаха оградата на новата ера и се връщаха още по- ... |
|
|
Този роман за края на света може да се чете и като три отделни новели: Забравихме си очилата в друга епоха, Изгорелият Младежки театър и Сам в града на безсмъртните. Хронологически действието започва във втората част, в края на XX век, продължава в третата, в края на XXI век, и завършва в първата част, през XXIII век. Но има и един астероид. И нещо друго, което остава отвъд времето. "Той беше сам и гол на ръбата скала, осветена като планинска преспа в лунна нощ. Но наоколо, в черната вселена, нямаше луна. Далечни звезди се преместваха бавно с годините. Беше сам на някакъв астероид. Струваше му се, че този плътен ... |
