Томът включва произведения на Св. Василий Велики, Св. Григорий Богослов, Св. Григорий Нисийски, Св. Дионисий Ареопагит, Еп. Йоан Скитополски, Преп. Максим Изповедник."Не на всекиго... не на всекиго е дадено да разсъждава за Бога. Това не е нещо, което се придобива лесно, и не от пълзящите по земята. Ще добавя също - не по всяко време, не пред всеки и не за всичко, а трябва да се знае кога, пред кого и колко. Не на всекиго, защото на това са способни хора, изпитали себе си и напреднали в умозрението, които са пречистили (или пречистват) душата и тялото си. За нечистия не е дори безопасно да влезе в досег с Чистия, ... |
|
|
Книгата представлява богословско-апологетично изследване върху основите за взаимодействие между религия и наука. Без да предлага лесни решения и опростенчески позиции, изследването се стреми да покаже, че религията и науката, въпреки своите особености и различия, са устремени към една цел: истината и знанието. ... |
|
|
"Не на всекиго... не на всекиго е дадено да разсъждава за Бога. Това не е нещо, което се придобива лесно, и не от пълзящите по земята. Ще добавя също - не по всяко време, не пред всеки и не за всичко, а трябва да се знае кога, пред кого и колко. Не на всекиго, защото на това са способни хора, изпитали себе си и напреднали в умозрението, които са пречистили (или пречистват) душата и тялото си. За нечистия не е дори безопасно да влезе в досег с Чистия, както за слабото зрение - с лъчите на слънцето. Кога може? Когато сме намерили покой от външната „тиня“ и бъркотия, и ръководното начало в нас не се замесва с ... |
|
|
"Книгата е посветена на една от най-ярките и нееднозначни личности в историята на християнската църква. Евагрий Понтийски (ок. 345 - 399 г.) е същевременно голям учител в мистическата традиция на православния Изток и еретик, осъден на Петия вселенски събор (553 г.) заради близостта му с оригенизма. Влиянието на Евагрий в не малка степен е свързано с обстоятелството, че негови непосредствени наставници са големите светители на православието - св. Василий Велики, св. Григорий Богослов и преп. Макарий Египетски. Великите отци кападокийци, с които той е близък, а също св. Григорий Нисийски, извличат полезните аспекти в ... |
|
|
Книгата на известния гръцки богослов Г. Мандзаридис, озаглавена "Паламика" обхваща трудове, посветени на личността и учението на Св. Григорий Палама. Първата глава е посветена на самата личност на църковния учител, наричан "светилник на Православието" заради важността и значението на неговото дело и учение. Втората глава изяснява учението на св. Григорий Палама за божествените енергии, а третата детайлно анализира отношенията между понятията "Бог" и "история" в мисълта на светеца. Св. Григорий Палама, като се основава на позициите на големите отци на Църквата, привнася към словото ... |
|
|
Постигането на понятието за личност в богословските спорове за Светата Троица II - IV век."Християнството, за разлика от останалите монотеистични (авраамични) религии изповядва нещо парадоксално: изповядва Три отделни и различни една от друга Личности... Същевременно обаче християнството изповядва (и ето в това е парадоксът), че тези Три различни една от друга Личности - Отецът, Неговият Син и Духът Свети са... Едно и също Същество, че Те - и Трите - са Единият и Единствен Бог. Когото познаваме. Как християните обясняват на разума това, което с увереност утвърждават като откровило им се? Как свидетелстват пред света, ... |
|
|
С приложение на житие на св. Сава Сръбски ... Като част от православната богословска култура, житията са резултат от сътворчеството на човека и благодатното осенение на Бог върху съставителя на агиографския текст. С литературното движение метафрастика блажени Симеон Метафраст (Х в.) налага тази творческа позиция заедно със стремежа да се предава духовната правда без измислици и да се постига все по-високо художествено въздействие на четивата. Книгата е продължение на предишните изследвания „Метафрастика" (1997) и „Евтимиева метафрастика" (1999). В началото житието за св. Антоний от Атанасий Александрийски, ... |
|
|
Настоящото издание представлява сборник с писма на светителя Василий Велики, Архиепископ на Кесария Кападокийска (330 - 379), знаменит църковен просветител, богослов и отец на Църквата. В тях се отразява богатият духовен път на светителя достигнал до висока мъдрост, вдъхновена от Писанието. Те представляват и източник, по който може да се проследи борбата на Църквата с ересите от първите векове на християнството. Някой писма отразяват спорове с еретиците, други съдържат размисли за устройване на подвижническия живот, трети разкриват вътрешни преживявания на свети Василий и поразяват със смела откритост и способност за ... |
|
|
Блаженният Старец Ефрем води своя Светогорски дневник от 1978 до 1982 година в атонския манастир Филотей, където бил игумен. Записките са направени по непосредствени впечатления, изпълнени са с велика любов и доверие към Бога. По време на нощните бдения Старецът бил удостоен с Божествени посещения. За такъв опит пишат преподобни Симеон Нови Богослов, свети Григорий Палама, преподобни Григорий Синаит, св. Серафим Саровски, преп. Иосиф Исихаст, св. Паисий Светогорец, св. Силуан Атонски и други. Може да се каже, че дневникът Огнени стрели ще донесе утеха на читателя и ще го укрепи в неговия личен духовен подвиг. ... |
|
|
III хил. пр. н. е. - средата на II хил. сл. н. е. ... Съставянето на настоящата антология е опит за надзърване в мъглявите страници на далечното ораторско минало чрез някои нетрадиционни и далеч не безспорни от гледна точка същност и достоверност на отразената в тях фактология писмени паметници. В същото време това е и опит за преосмисляне на някои митове относно времето и мястото на възникване на ораторското изкуство и причините и условията, които го пораждат. Книгата е част от поредицата "Антология на ораторската реч" на издателство "УИ "Св. Климент Охридски"". ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Откровение на св. Йоан Богослов продължава вече повече от две хилядолетия да провокира богослови, свещенослужители и обикновени християни със своята смислова многопластовост, картинно богатство, сюжетна ахронологичност и необхватна символика. Освен пряк, буквален смисъл, книгата носи информация, заключена в символи, които едва ли някога ще бъдат разкрити докрай. Тя проявява своя смисъл частично, в зависимост от душевния мир на четящия, при това не на всеки и не веднага. Като част от Свещеното Писание, по думите на св. Отци, книга Откровение е написана от Светия Дух, така че тълкуването и разбирането ѝ може да стане ... |
|
|
Провъзгласен за един от големите учители на Западната църква и наречен от Православната църква Διάλογος (Двоеслов), св. папа Григорий Велики (ок. 540 – 604) е бележит християнски духовник, чиято памет се тачи както от католици, така и от православни. Творбата, с която св. папа Григорий Велики най-вече остава в историята, са неговите Диалози или беседи за живота на италийските отци и за безсмъртието на душата. Книгата е изградена под формата на разговори между двама събеседници – по-рядко питащия дякон Петър и пространно отговарящия Григорий. От особено значение е книга IV, често ... |
