Славянска метафрастика

С приложение на житие на св. Сава Сръбски Като част от православната богословска култура, житията са резултат от сътворчеството на човека и благодатното осенение на Бог върху съставителя на агиографския текст. С литературното движение метафрастика блажени Симеон Метафраст (Х в.) налага тази творческа позиция заедно със стремежа да се предава духовната правда без измислици и да се постига все по-високо художествено въздействие на четивата.
Книгата е продължение на предишните изследвания „Метафрастика" (1997) и „Евтимиева метафрастика" (1999). В началото житието за св. Антоний от Атанасий Александрийски, епитафията за св. Василий от Григорий Богослов и техните старобългарски преводи са представени като пораждащи модели на агиобиографския метод в православния славянски свят. Върху преводаческия и авторския опит на българския „Златен век" при цар Симеон Велики израстват писателите житиеписци в Киевска Русия и Сърбия. Книжовниците от Великото княжество Литовско и Московска Русия продължават да се учат от авторитетните старобългарски книги (IX—Х век), от новите естетически търсения в Атон и Търново от XIV век. Текстологическите наблюдения върху съчинения на Епифаний Премъдри, Пахомий Логотет и техни подражатели разкриват православния престиж на славяноцентричната българска традиция от Плиска, Велики Преслав, Охрид, Света гора Атонска и Търново.

Жанет 2001 ЕООД
Пловдив, 4000
бул. Александър Стамболийски №9
sales@janet45.com