20 истории. ... Един човек се разхожда из софийските улици, изглежда едновременно и съсредоточен в себе си, и леко разсеян, ако се вгледаш по-внимателно в него, ще разбереш, че през съзнанието му тече интензивен вътрешен монолог, човекът понякога се спира, оглежда някоя къща, връща се няколко крачки назад, вади телефона си, снима, надниква в задния двор, отдалечава се, отново снима, издебва обитател или съсед, заговаря го, усмихва се по много характерен свой начин... А ние наблюдаваме този наблюдател, улавяме неговата мисъл, че историята на сградите и съдбата на техните обитатели се преплитат и отпечатват едни в други. ... |
|
Нови 20 истории."Софияписецът... Вместителят на спомените... Архиварят на изгубения град... Фланиращият софиянец... или сладкодумният повелител на отломките, който не спира да върви из нашия град, да витае около кооперации и входове, да се заговаря с излизащи от тях хора, да се изкачва по непознати стълбища, с рентгеновите си очи и с камерата на телефона си да съзира местата, на които са живели големите ни и значими личности, повечето от които днес са забравени. Техните имена не само са забравени. Те са потулени. Те са насилствено изтрити от нашата памет. Забравата за тях беше наложена, натрапена, а паметта за тях - ... |
|
София днес. Преди година, писателят Йордан Константинов е намерен убит в Борисова градина. Приживе, той нееднократно е заплашван от българските националисти и патриоти. Противоречива фигура, Константинов оставя след себе си незавършен роман за София. Издателство "Жанет - 45" публикува текста като прилага към него на колажен принцип четири ранни новели на писателя, интервюта с негови приятели и някои фрагменти от бележниците му. Въпросът кой е убиецът на Йордан Константинов не спира да се забива в съзнанието ни с всяка следваща страница. На него всеки читател на тази книга може да отговори с гласа на своята ... |
|
Съставител: Невена Дишлиева-Кръстева. ... "Бащите растат. Понякога се превръщат в призраци и тревожат някой мрачен Елсинор. Друг път са непоклатими като Каменния гост..." В тази книга са събрани две дузини разкази за начините, по които покойните бащи остават с децата си. Отворените от тях празноти са място за размисъл за едни, убежище за други, за трети - обида. Като говорят за баща си, едни говорят за приятел, други за ангел, трети за странник, четвърти за себе си. Едни са осиротели твърде рано, други - "няма изчисления, които да накарат смъртта на любим човек да изглежда навременна". Едни бащи са ... |
|
Публицистика. Есеистика. Критика. Разговори. ... "Живеем в това общество и сме свидетели на този чудовищен процес на раздробяването му. За съжаление той не е абстрактен, а реално-унищожителен, който срина из основи всичко, съградено с труд, пот и всеотдайност от поколения - мечтатели и родинолюбци. Да, тридесет години вече това общество се гърчи, агонизира, смалява се като тежко заболяло от неизлечим рак. Защо ли? Защото е погрешна диагнозата, вместо да се приложи животоспасяваща операция, болестта се залъгва с елементарни медикаменти. Няма лъжа, има истина и тя е, че обществото ни върви към гибелен край и се прави ... |
|
"Пиша, за да забравя. Четеш, за да си спомниш е дебютната ми стихосбирка, която беше издадена през 2018 г. с издателство. Днес имам възможността да я преиздам сама, което ме прави много щастлива. В новото издание са премахнати някои текстове, а други са добавени за първи път. Оформлението и дизайна също са различни." Цвета Тодорова "Думите на Цвета са от онези по-топли неща, които могат да ти се случат. Болезнената ѝ откровеност и бягството от многословието успокояват. Навярно поучила се от миналото, тя внимава да не хаби думите си лекомислено. А честността пред себе си винаги е правилния път към ... |
|
"Кацнахме по живо по здраво в София. Аз се отправих към дома си, а вечерта на чаша вино си припомнях знаковите моменти от тези две пътувания. Спомних си какъв новак бях при първото, през 2017 година в Ботсвана и Замбия, как ме учудваха разни детайли от африканската действителност, които сега са ми така познати и близки. Спомних си колко се притеснявах сега, през 2024 година, че ще виждаме животните отдалеч и през бинокли и как в действителност се навирахме букално сред тях. Как пред очите ни се разхождаха лъвове, слонове и жирафи, как бях на ръка разстояние от леопард и хиена в отворения джип. Добри дни изкарах по ... |
|
След култовата Канела, Елин Рахнев се завръща, за да изкрещи през шепот, че поетите се раждат на сто и умират на една, да възпее вечната тъга по скоти фицджералд. Думите в Зелда винаги ще ни спомнят за обичните ни мъртви поети, за нюансите на тихото в нас, за онези непосилни тонове есен, които непрекъснато покачват децибелите на тъгата ни. Зелда е есенна книга. Топла и мека. Книга за чупливите и мълчаливците, за неспособните да се справят със света. Елин Рахнев е роден на 03.07.1968 г. в София. Завършил е специалност Педагогика в СУ Св. Климент Охридски, а по-късно специализира режисура в НАТФИЗ. Работил е като ... |
|
"Студената война на горещо място" е хумористичен поглед върху нещо, контролирало живота ни през 60 -те и 70 -те години на XX век. Чрез двамата автори, взели участие в проявата на Студената война в Африка, за пръв път виждаме отвътре съветската военна авантюра в Етиопия и по-странното – разузнаването в Източна Африка. Авторите споделят опита си от двете страни на Махагоновата завеса, играейки голямата идеологическа игра – макар и не много сериозно. Въпреки че можеше да бъде страшна, Студената война поне имаше правила, както и шахматът. В наши дни световната геополитика изглежда като дива анархия и кара някои от ... |
|
Мъж на средна възраст попада в затвора. Докато се мъчи да оцелее и да се пребори с чувството за вина, не подозира, че е жертва на заговор на свръх секретна престъпна организация. Крайната ѝ цел е да получи достъп до света на мъртвите, за да се добере до техните тайни с користни цели. Членовете ѝ нямат представа, че те, от своя страна са част от сложния план на могъщ демон да освободи любимата си и себе си от оковалото ги проклятие. Първата книга приспива вниманието на читателя с монотонността на затвора. Той е напълно неподготвен за бясното препускане през митологията, квантовата механика и философията, което ... |
|
Тази история е лична. В нея се разказват преживелици и случки от живота на хора неизвестни и известни, уважавани и обичани. Някои вероятно отдавна са забравени, защото няма кой да си спомня за тях. А има и други, оставили дълбок отпечатък, но те са си отишли твърде скоро. Необходимо е време, за да се превърнат от рана в спомен. В едни описани кратки срещи, обикновено има само частици от истината за един живот. А истината никога не е само една. Олга Кръстева е родена през 1928 г. в София. Започва да пише през 1952 г. във вестник "Стършел" там публикува фейлетони и разкази. Автор е на "Само за жени" ( ... |
|
Романът "Другият до мен" е премиерата на Даниела Георгиева в пъстрия жанров пейзаж на българската литература. Тя черпи вдъхновение от заобикалящата я съвременна реалност, която като млад човек пресъздава с благородното желание повече хора да съпреживеят емоциите от общуването, да се потопят във вечната игра на любов и преданост, понякога обвита в тъмни тайни и сложни житейски избори. Една изповед, която завладява! "Събудих се от някакъв трясък, но около мен бе само мрак. Имах нещо като чувал на главата. Постепенно си спомних какво стана. Кошмарът ми, миналото се преплитаха с реалността. Кошмарът се ... |