"Как спрях да крада" е сборник с разкази от "Мария Донева". В сборника има фантазии, мечти, сънища и смешки. Чувства, преоблечени като птици и животни. Предмети, които преживяват приключения. Жаба, която копнее за съвършената красота. Костенурка, която страда, че е напълняла, и затова не иска да идва пролет. Бездомен домашен дух. Бабичка с колт. Скелетът на Хемингуей. Бухал, който търси да купи крем против слънчево изгаряне. Това е част от моята колекция от носталгии и очарования. Писането на тази книга беше като детска игра и най-голямата ми надежда е четенето ѝ също да се усеща така. " ... |
|
|
Сюжетите и героите на по-голямата част от белетристичните и драматургическите творби на Кирил Топалов отразяват живота на столичани, поради което той е определян от литературната критика като един от най-добрите софийски градски писатели. Тази традиция продължава и в Софийски истории. Тя се вглежда в драмите на три поколения софиянци - от дядовците (македонски и тракийски бежанци с техните идеали, с трудното им и нерадостно битие в драмата на четири войни, три от които една след друга), през синовете (в драматичното време след политическата промяна през 1944 г.), до внуците и правнуците в периода на следващата ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Издателство Миранда продължава колекцията от сборници с любими български приказки и илюстрации. Книгата Грешка смешка е илюстрирана от художника Генчо Денчев и е събрала приказките Грешка смешка на Леда Милева, Приказка за Шивач-Ежко на Слав Хр. Караславов и народната приказка Твърдушка, Мекушка и Сладушка. Книгата се издава по случай 90 годишнината от рождението на художника Генчо Денчев. ... |
|
|
Стихотворения за палави деца. ... С предишните си две книжки "Цвете в саксия" (1990 г.) и "Да погалиш таралежче" (1991 г.) писателят Васил Сотиров смята, че се е отсрамил пред двете си деца, а с настоящата книжка възнамерява да се отсрами както пред вас, така и пред всичките си внучета. ... |
|
|
Поредицата Моята първа книга за емоциите е идеалният помощник за всеки родител, който желае да е от полза за детето в неговите първи срещи с гнева, страха, тъгата и радостта. С помощта на кратка и позната за малкия читател ситуация, той ще се научи да разпознава, разбира и овладява емоцията си. В края на книжката има специален дневник, в който детето може да отбелязва как се чувства през всеки ден от седмицата. А на последните две страници родителите ще намерят препоръки и техники за справяне с бурните емоционални епизоди на малчуганите. Илюстрациите са дело на Милена Миткова. ... |
|
|
От седмата до четиринадесетата си година малката Неж е изнасилвана системно от своя доведен баща. Момиченцето мълчи дълго време, оплетено в мрежите на манипулатора. Години по-късно младата жена, в която се превръща, решава да подаде жалба срещу насилника. Следва съдебен процес, на който той прави пълни самопризнания и e осъден на девет години затвор. Защо Неж избира да говори? Според журналиста, който отразява процеса в регионалната преса - за да се освободи от ужасната тайна, от своя тежък товар; според самата Неж - за да предпази по-малките деца в семейството и да потърси справедливост, защото "докато има на тази ... |
|
|
Счупете оковите на ежедневието с един от най-впечатляващите дебюти в немскоезичната литература за последните години, дело на Фридерике Гьосвайнер - говорителката на новото "изгубено поколение". В романа Хана се бори с големите си амбиции и с изборите, които е направила. Въпреки че има своите възможности, тя ще се сблъска с тъжната истина, че не всички имат шанс да се реализират и да постигнат целите си. Без да бъде сантиментална, Фридерике Гьосвайнер представя съмненията и страховете на всеки млад човек в началото на своята кариера, започвайки с неговите мечти и планове, които могат да бъдат изоставени след ... |
|
|
"През 1965-а излиза "Три тъжни тигъра"... същата година Гилермо Кабрера Инфанте напуска Острова и бившите бунтовници не позволяват да тури нога там. По тая причина творчеството му остава извън преведените у нас страници: той е отстъпник, отцепник, изменник, "червей" според Фиделовата особено ласкава понятийност. Затуй Кабрера Инфанте не застава овреме там, където по художественост е неговото място: редом с Борхес, Маркес, Рулфо, Астуриас, Кортасар, Лесама, Онети, Льоса, Карпентиер, Сабато, Фуентес, Роа Бастос. И българският превод на "Три тъжни тигъра" въздава една твърде окъсняла ... |
|
|
Един мъж без име (разказвачът) се разхожда из съвременен Берлин и се среща с непознати хора, които му доверяват историите си: работник на бензиностанция, който някога е бил хирург; странна архитектка, чиято интелектуална енергия често я повлича в неочаквана посока; изследовател в научна лаборатория, който се опитва да върви по ръба на предизвикателствата на професията и на семейството... Фикция и реалност се сплитат в неразделно цяло, ужасът от терористичния акт на коледния базар в центъра на града през 2016 г. се сблъсква с надеждата, че тъкмо в този световен град дошлите от Източна Европа ще успят да изпълнят мечтите си. ... |
|
|
Чешката писателка Тереза Боучкова демонстрира таланта си във всеки един от 13-те сюжета, включени в книгата. Изобилстващи от любов и тъга, пропити от вяра, но и безверие, те са като карта, по която може да гадаем за доброто или лошото, което ни очаква и в нашия живот. А и авторката сякаш върви по стъпките на Томас Ман, следвайки неговия завет, че истински добрият разказ разчита на краткост и стегнатост. Точно такива са и историите в тази книга - по страниците ѝ Емил губи всичко, включително и себе си; кошмарите на Мразек се сбъдват; Таня и Йозеф пък живеят заедно, но са прекарали помежду си стена. Ярки и ... |
|
|
Младата и красива Елинор е обвинена в убийството на Мери Джерард - съперницата ѝ в любовта. Доказателствата са неоспорими: само Елинор е имала мотив, възможност и средства да отрови жертвата. Всички са убедени в нейната вина. Единствено Еркюл Поаро все още смята Елинор за невинна до доказване на противното. Но дори за него е предизвикателство да разкрие какво се е случило в действителност... ... |
|
|
"Разказите, назовани тъжни, ме принудиха да ги прочета на един дъх и ме разтърсиха. Те са искрена изповед за добродетелта и мерзостта на човека, за падението и величието му, за безкрайността на човека! Порази ме тяхната автентичност, сякаш са преживени не само от автора, но и от мен. Животът в тях е хем реален, хем преплетен с тихи морални послания, той повлича и подчинява читателя. Хора с прякори е запомнящо се постижение в днешната ни белетристика." Акад. Владимир Зарев "Наистина пределно тъжни са тези разкази. Но странно, не ни изпълват с песимизъм и отчаяние, защото авторското състрадание ни извисява ... |
