Война с готите 536 - 554 г.

Осемнадесет годишната война на Източната римска империя с готите в Италия от 536 г. – 554 г. завършва с обезлюдяване на Италийския полуостров, изтласкване на силно намалялото готско население извън полуострова и в последствие заемане на полуострова от франките, тъй като нито римляните, нито готите след тази разрушителна война, разполагат със сили да се установят в Италия.

Защо тази книга е от особена ценност за българската история?

• Какъв е произхода на Белицар, прочутия пълководец на Юстинан, записван на гръцки Велизариус?
• Какво общо има между кимерийци, хуни, масагети, утигури, кутригури и българи?
• За Прокопий хуни и масагети са идентичен народ;
• За идентичността на готи и гети;
• Тракийци и готи говорят един и същ език;
• Хуни и готи говорят един и същ език;
• Славяните живеят по река Дунав;
• Сабирите или сибирите са хунски народ;
• В хунските армии са участвали жени;
• Не всички отроготи следват Теодорих Велики в Италия, част от тях остават в Тракия;
• Нахлуване на анти на Балканите;
• Заселване на кутригури в Тракия;
• Нахлуване на хуни на Балканите;
• За родството на анти, славяни и хуни;
• Славяни нахлуват в Балканите.

"1. Във Византия императорът беше Зенон, а на запад (Ромул) Августул. Когато Орест, баща му, беше убит, властта премина в ръцете на Одоакър. По настояване на Зенон Теодорих, крал на готите, се преселва в Италия. Той обсажда Равена: описва се местоположението ѝ. Сключва договор с Одоакър, след което го убива. След като завладява Италия, той управлява подчинените си със слава. Един ден му се струва, че на блюдото е познал главата на Симах, когото несправедливо екзекутира заедно с Боеций; уплашен и изпълнен с разкаяние, той умира.

2. Наследник на Теодорих беше малкият [негов внук] Аталарих; майка му Амалазунта, жена, заслужаваща най-голяма похвала, го дава на възпитание на учители, хора пълни с ученост. Мразещи науките, готите упрекват владетелката. Нейната твърдост и предвидливост в предотвратяването на заговори.

3. Произход, характер и умствени способности на Теодат. От Византия са изпратени посланици до римския папа. Мнението на Прокопий за религията. Предвид неизлечимата болест на Аталарих и от страх от насилие от страна на готите, Амалазунта тайно води преговори с Александър за да му предаде властта над Италия. Амалазунта и Юстиниан обменят писма поради възникналия спор за Лилибея. Посланиците се завръщат във Византия. Императорът изпраща Петър в Италия.

4. Амалазунта сдържа алчността на Теодат. След смъртта на Аталарих тя предприема мерки, за да се омъжи за него, и го прави крал. Неблагодарният Теодат я затваря в затвора. След убийството на Амалазунта посланикът на Юстиниан Петър му обявява война.

5. Юстиниан започва война с готите. Той изпраща Мундо в Далмация, Белицар с флота в Сицилия, пише на вождовете на франките. Мундо превзема Салона. Белицар завладява цяла Сицилия и тържествено приключва тук времето на своето консулство.

6. Теодат води мирни преговори с Петър, посланик на Юстиниан. Неговата потиснатост се отразява в любопитен разговор. Взаимни писма между Теодат и Юстиниан.

7. Смята се, че гибелта на Мундо и сина му е била предсказана от Сибила. Теодат нарушава даденото слово и приема зле посланиците на императора. Разговор за международното право. Писмото на Юстиниан до велможите е готово. Изпратен от тях с войска, Констанциан отново завладява Далмация. Приключва първата година от войната с готите.

8. Белицар влиза в Италия. Зетът на Теодат, Ебрамут, преминава на негова страна. Белицар обсажда Неапол. Гражданинът на Неапол Стефан не го съветва да предприема това начинание, Белицар му отговаря. Когато гражданите вземат решение да се предадат на Белицар, Пастор и Асклепиод ги разубеждават от това намерение.

9. Кралят Теодат научава изхода от войната от предсказание. Безплодни опити на Белицар да превземе Неапол. Открива се път, по който градът може да бъде превзет; той е тайно прокаран, Белицар отново им предлага да се предадат, напомняйки им за бедствията на онези, чиито градове са превзети със сила.

10. Белицар се готви да нахлуе в град Неапол; той изпраща войските си по водопровода. Избиване в превзетия град. Белицар убеждава войската да прояви милосърдие. Внезапната смърт на Пастор. Взаимни упреци между Стефан и Асклепиод. Народът разкъсва Асклепиод на парчета."
Из книга

Роден в Габрово, Николай Иванов Колев израства в скромно семейство. Баща му е учител по физика, а майка му текстилна работничка. След като завършва и преминава периода на казармата, Колев започва да върви по стъпките на баща си и дори надминава постиженията му. През годините Николай Колев следва кариера на професионален учен. А с поставянето на ясно определена цел, естествено, идва и успеха. През 1988 г. Колев става доктор на техническите науки в България. След удостояване с Хумболтова стипендия работи в Центъра за ядрени изследвания в Карлсруе през 1984 - 1985 г. След удостояване с награда на Университета в Кобе през 1990 за кратко време е гост-професор в този университет. От 1992 г. започва работа като старши експерт в компания Сименс, където е началник отдел до края на професионалната си кариера.

През периода от 1977 г. до 2014 г. създава около 30 технически изобретения, публикува около 300 научни труда, между които и монографията в 5 тома, издадена от издателство Шпрингер на английски: Динамика на многофазните потоци. Друга част от научните публикации са от света на историята: Българска история до XII век през погледа на старите автори, Кубрат, Отнесени от източния вихър, Учителите на българите и други.

ГУТА-Н
Габрово, 5300
ул. Никола Войновски № 26, вх. Б
nikolay.kolev@herzovision.de

Книга V (книга I Война с готите) - Книга VIII (книга IV Война с готите)