Тринадесета книга от поредицата "Философия за всеки". Човекът, прекрачил границата между съзнавано и несъзнавано и наричан бащата на психоанализата, е австрийският лекар Зигмунд Фройд, психолог и влиятелен мислител от началото на 20. век. Фройд е роден на 6 май 1856 г. в бедно еврейско семейство в град Фрайберг (днес Пршибор) в Моравия, тогава част от Австрийската империя, и е кръстен Зигизмунд Шломо на дядо му в духа на семейната традиция; когато е навършва 17 години, бъдещият психоаналитик променя кръщелното си име на Зигмунд. Обхватът на интересите на Фройд и неговото професионално обучение е широк, но той ... |
|
|
Този сборник събира буквално образцови текстове на Фройд, описващи психоаналитичната работа в т.нар. ѝ технически аспект. Изданието е резултат на грижливо проучване на легендарни в историята на психоанализата издателски подбори на тези Фройдови текстове, но добавя към тях допълнителни работи. По този начин обхваща целия творчески период от живота на Фройд. Подредбата слага акцент върху хронологията на написване на текстовете, с което помага да се оформи ясна представа за процеса на развитие и узряване на психоаналитичния метод. Всъщност метод, теория и практика тук заблестяват в цялото си класическо великолепие. ... |
|
|
В книгата на популярен език са изложени основните принципи на психоанализата - теория основана от Зигмунд Фройд, съгласно която значителна част от поведението на човек се управлява от подсъзнателни мотиви, имащи скрит сексуален подтекст. Разгледани са основните положения на психоанализата в по-ранните и по-късни формулировки, дадени от Фройд: откриване на несъзнателното; неврозите; съдържанието на съня и тълкуване на сънищата; съзнание и несъзнание; цензурата; детската сексуалност; нарцисизмът и несъзнанието; човешкото Аз; То, Аз и Свръх Аз. Книгата е предназначена за всички, които искат да се запознаят с ... |
|
|
Психоанализата е революционна за времето си теория за психичния живот, разкрила съществуването на несъзнавана психична дейност. Появата ѝ променя коренно дотогавашните представи за човешката психика. Едновременно с това Фройд разработва и метод за изследване на психиката и за лечение на психични разстройства, с което поставя началото на психотерапията. През зимните семестри на 1915/1916 и 1916/1917 г. Фройд изнася двайсет и осем популярни лекции върху психоанализата пред широка аудитория във Виенския университет. В следващите години той доразвива своята теория и през 1932 г. написва още седем лекции, които отразяват ... |
|
|
Въведение в новаторската работа на Фройд върху психоанализата, сексуалността, сънищата и несъзнаваното. ... Зигмунд Фройд е бил лекар, живял е и е работил през по-голямата част от живота си във Виена, Австрия. Живял е от 1856 до 1939 година и е станал известен, защото е създал нова система в психологията, която нарекъл психоанализа. "Преди Фройд психолозите обикновено просто са описвали и наблюдавали поведението. Фройд искал да проникне по-дълбоко, да го анализира и обясни, и това е причината неговата работа да е толкова впечатляваща за мен. Постепенно той съчетава съществуващите идеи с откритията от собствените ... |
|
|
Защо да четем Фройд, пита ни д-р Иерохам в пролога към тези текстове, събрали над 15 години писане, но всъщност много повече десетилетия работа? А ако смятаме, че трябва да го четем, то как да го четем? Четенето винаги е встъпване в отношение, то предполага търсене на среща. Нека сравним четенето на Фройд с търсене на среща с един герой, нека наречем Фройд наш герой, нека сравним всичко това с драма(тичен) процес - тоест в крайна сметка с терапията на психичните състояния, предлага ни д-р Иерохам. Този драма(тичен) процес според него можем да наричаме още сценичен и преживелищен. А трябва ли да почитаме Фройд? Когато ... |
|
|
Книгата проследява опитите на ключови мислители от древността до наши дни да разширят разбирането на поведението, чувствата и мислите на хората. Хейз е сигурен, хуманен и знаещ гид, водещ читателите през най-важните психологически концепции. Те включват нагласи, привързаност, контрол, когнитивни способности, идентичност и индивидуализъм; психоанализа, психометрия и възприятие; както и социално учене, стрес и серотонин. Докато изучаваме бихевиоризъм, гещалт, когниция, хуманизъм и позитивна психология, се срещаме с известни, както и с по-малко известни автори - Декарт и Дарвин, Фройд, Юнг и Фанон, Сас и Селигман, Олпорт ... |
|
|
Германският психоаналитик, философ и социален психолог Ерих Фром (1900 - 1980) е сред най-влиятелните мислители на ХХ век и един от изтъкнатите застъпници на тезата за интеракциите между психологията и обществото. Името му се свързва с известната Франкфуртска школа към Института за социални изследвания, а в творчеството му среща си дават както темите на религията, любовта, свободата и човешката природа, така и социално-икономическите тези на Карл Маркс, психоанализата на Фройд и екзистенциализмът на Киркегор. През целия си живот заема активна антивоенна позиция и призовава за по-хуманно общество, в което любовта и ... |
|
|
Автентично! ... Психоанализата и учението за душевния живот неимоверно вълнуваше обществеността в началото на миналия век. Сабина Шпилрайн, талантлива рускиня от Ростов на Дон, днес е смятана за ключова фигура, един от забравените пионери в психоанализата, наред с Фройд и Юнг. През 1904 г. високо надарената, но болна жена пристига в Цюрих и отива при К. Г. Юнг. Върху Шпилрайн, младият главен лекар за първи път изпробва революционната нова наука от Виена. Младата дама става неговият "класически пример в психоанализата". Той успява да я излекува, тя завършва медицина и става най-добрата му ученичка, накрая пише ... |
|
|
Социалната репресия в теорията на Фройд за общественото развитие и нейното влияние върху философията на Маркузе, Фром и Фуко. Монографията представя процеса на формиране на теорията на Зигмунд Фройд за общественото развитие като възпроизвеждаща се репресивност. Анализирани са възгледите на Фройд за позитивната и негативната страна на репресията като обществен феномен и начинът, по който тя непрекъснато поддържа социалното развитие. Детайлно са проследени връзките на понятията от психоанализата и разкрити механизмите на репресия на отделни етапи от социално-историческото развитие. Ограничени са и хронологично ... |
|
|
Когато е публикувана за пръв път на немски език през 1936 г., книгата "Егото и защитните механизми" веднага е призната за основен принос към психоаналитичната психология и бързо следва преводът ѝ на английски език. Повече от половин век по-късно тя е призната за класика. Написан от пионер на детската анализа и илюстриран с пленителни клинични картини, извлечени от детството и юношеството, трудът обсъжда онези адаптивни мерки, чрез които инстинктивният живот постига контрол, както и пътищата, по които болезнените или нежеланите емоционални състояния се държат на разстояние или стават по-поносими. Яснотата ... |
|
|
Съставител: Мимоза Димитрова. ... Сборникът е част от поредицата Психоанализи, която има за цел да представи събрани на едно място статии на изтъкнати френскоезични психоаналитици. След (О)Ставащото. Предизвикателства пред една възможна психоанализа на бъдещето на д-р Андре Мишелс, който подема въпросите на предаването на психоанализата, тук темата за времето се отваря отново, този път във връзка с пораждането на субекта на несъзнаваното и психичното структуриране. Ще видим съпоставка между някои от теориите за произхода на езика (Валтер Бенямин) и клиничното разбиране за влизането на човешкото същество в езика. Също ... |
