Марк Шагал (1887 - 1985) е един от най-забележителните художници на XX век. Той е поет, мечтател, ексцентрична личност. Неговият живот и изкуство изграждат представата за самотен мечтател, за гражданин на света, за странник, зареян в своите видения. Шагал е дълбоко религиозен и пламенно обича родината си, а творчеството му безспорно е най-настойчивият призив за толерантност и уважение към всичко различно в съвременния свят. В картините си той създава един уникален свят, изпълнен с патос, поезия, хумор и очарование. Освен живописни платна Шагал твори акварели, графики, скулптури, керамика, мозайки и витражи. Авторите ... |
|
|
Стихотворения и фрагменти ... Фантастични метафори бликат от платна, рисунки, ескизи на Марк Шагал. Чрез стиховете му, изповеди пред самия себе си, можем да надникнем в дълбоката душа на големия художник. Преводът е на Найден Вълчев. "Благодаря ти за яснотата, с която озари душата ми, Боже мой. Благодаря ти за спокойствието, С което насели сърцето ми, Боже мой. Приижда мойта нощ. Аз вече чувам й гласа и вземам четката в картинките си да Те възнеса." ... |
|
|
Красотата е животът на нейния баща Марк Шагал. Но тя търси любовта. ... Във френското селце Моншове, скрит от хаоса на пулсиращия с новото време Париж, но и достатъчно близо до него и до бохемата, към която принадлежи, през 30-те години на миналия век живее Марк Шагал. Живее в красивото обкръжение на Белла, своята голяма, единствена и неувяхваща любов, всеотдайна съпруга и муза, и на тяхната дъщеря Ида. Преминали през ада на бягството от родния Витебск в Русия, нежелани като евреи във втората избрана родина - Германия, семейство Шагал са намерили покой и защита сред зидовете на романтична старинна къща, в двор с ухаещи ... |
|
|
33 стиха на (за)минаване; 10 разказа с посвещения; 11 Canti Dei Morti. Книга за изпращането и оставането, за четирите посоки на света N-E-W-S, които могат да бъдат прочетени като новина, но и като S-E-W-N (пришит - на английски) за W-E-N-S (желание - на датски), за голобрадите ангели и брадатите герои, които се бръснат, като ги качат на небето - тази пета посока на света, понеже там е чисто и светло, за бабите и за дядовците, които са били майки и бащи, а преди това момичета и момчета, за страховете ни и надмогването им, защото Колумб не може да умре... "Колумб не може да умре!" - продължават да викат децата в ... |
|
|
Романът Смяна на оптиката изследва раздвоението на човешката личност, но не в медицинския смисъл на това понятие, а като присъщо качество на всеки един от нас. В него се разказва за една трийсет годишна млада жена с високи изисквания към себе си и към околните, което прави живота ѝ труден в едно социално слабо и нравствено изостанало общество."Защо идеята за мизерията на всекидневието ме преследва така упорито? Дали защото в момента аз мисля като баща си, който се опитва да избяга от делника, изолирайки се от света? Но с какво друго разполагаме ние, освен с всеки един ден на тази земя? Дори когато мислите ни се ... |
|
|
Изданието е двуезично - на български и английски език. ... Спомените си от Созопол Йоргос Гунаропулос претворява в своите картини, изпълнени с мистични образи и пейзажи, обляни от светлина - светлината, която той е съзерцавал в детството си. "Роден съм с лице към морето - ще отбелязва често художникът - а в родния ми град се намираха фантастични неща". Гунаропулос. Триумф на светлината е издание, посветено на срещите във времето - с виденията от миналото, с носители на изгубената родина, с редица странници, обитаващи полето на творческото въображение - сред тях намираме Жорж Папазов, Андреас Ембирикос, Костас ... |
|
|
"Един от белезите на мащабната дарба е това, че когато попаднеш при картините ѝ, при музиката ѝ, при диханието на страниците ѝ, оставаш стреснат, трогнат, покорен, оставаш завинаги в щастлив плен на тази дарба. Била тя от близо или от далече. Духът ти рее и странства в нейните пространства и ти си честит, че без да си там, си там. При светли идеи, при незабравими образи, при зашеметяващи вълнения. Колко светлина у Пушкин, колко трагика у Есенин и Канети, колко невероятни вероятности у Шагал, какво искрящо просторечие, каква печал и каква радост у Твардовски, каква мила тъга у Светлов... И у всички ... |
|
|
Санкт Петербург... Град, възправил се от лепкавата кал на балтийските блата, от девствената пустош на делтата на Нева. Град, пробил ниското северно небе. Град, заблестял с благородните очертания на руския барок, с извитите си мостове, със Зимния дворец, с иглата на Адмиралтейството, с ростралните колони пред Борсата, с Александровия стълб, с несравнимия “Меден конник” – паметник на Петър І. Град, познал велики радости и велики страдания. Град, лоно на велики поети и писатели, велики архитекти, балетисти, артисти, художници и учени. Град, утроба на велики престъпници и диктатори. Град, построен с поетичен размах, с ... |
|
|
"Гении като Леонардо, като Рембранд, като Караваджо, като Дали, като Шагал, като Пикасо - няма да се родят, гарантирам ти го. И нов Полке няма да се роди, и Герхард Рихтер също. След тях идва времето на тия, дето предпочитат да говорят, вместо да работят. В такъв свят живеем, Йонко, гениите стават все по-малко, а идиотите - все повече. Вярвай ми, бъдещето принадлежи на тях, на идиотите. А историите на човека, Йонко, са като змия, която е влязла в него - гони си опашката и я хапе, щото няма какво друго да захапе. Дай ѝ възможност на тая змия да излезе от тебе. Пусни я на свобода, дай ѝ шанс да оцелее. ... |
|
|
Завладяваща биографична хроника на руското авангардно движение, променило хода на съвременното изкуство, проследяваща животите и дейността на ключовите му фигури в контекста на революционна епоха. Октомври 1917 г. Руската революция заличава от картата старата царска империя. Марк Шагал, Василий Кандински, Казимир Малевич, Любов Попова, Александър Родченко, Олга Розанова, Владимир Татлин и други авангардни художници се включват активно в революционната борба, преобразявайки градските пространства с прогресивни стенописи, плакати, инсталации и пърформанси. Но скоро новите политически лидери започват да се дистанцират от ... |
|
|
"Книгата "Насън и наяве" съдържа 92 кратки истории в хибридния жанр поетична проза, като някъде прозата преобладава, другаде поетичният заряд в текстовете е по-силен. Някои от историите противопоставят, други - обратно, преливат и размиват границите между реалността на съня и реалността на явето (явното), като (някъде) чрез парадоксални или дори абсурдни наглед ситуации, картини и образи загатват екзистенциални проблеми от човешкото битие, с повече внимание върху етическото напрежение или конфликти, включително от областта на идентичността и на творчеството... В тази книга надграждам и доразвивам някои ... |
|
|
"Виолета Кунева пише с хладна и меланхолна острота, зад която бушува енергия и страст. Още с първата си книга Почти всичко е наред тя стана разпознаваем глас сред съвременната ни поезия, защото я занимава смисълът, а не фалшивата ефектност. В новата ѝ стихосбирка Кучето на Персефона този глас звучи още по-уверено, зряло, твърдо, но умее и да обезоръжава, защото в себе си таи нежност и мекота. Животът в нейната поезия тупти в своята пълнота: с любовта и със страха, с копнежа и болката, с победите и провалите, с края на света и неговото ново раждане." Силвия Чолева "Светла поезия, родена от грижа, ... |
