Съставил: доц. д-р Васил Гарнизов. ... Материали от Конференция по случай 100 години от "Курса по обща лингвистика" на Фердинанд дьо Сосюр, проведена на 8 ноември 2016 г. в Нов български университет. "Някак неусетно времето за структурални изследвания в средата на осемдесетте бе дошло, но времето им в края на XX в. вече бе минало, перифразирайки Никола Георгиев за чешкия структурализъм. Страницата е затворена, без да е прочетена и осмислена. По думите на Стоян Атанасов, познавач и ценител, слушател и читател на Барт, "когато излезе от мода, структурализмът бе сполетян от съдбата на всяка отминала мода: ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Диабет. Хипертония. ... Правилното дишане се характеризира с по-продължителното издишване през носа, то винаги трябва да е по-дълго от вдишването. Както доказва докторът на медицинските науки проф. К. П. Бутейко, само при това условие в кръвоносната система се поддържа оптимален газообмен, при който въглеродният диоксид трябва да е три пъти повече от кислорода. При това съотношение (3:1) кислородът лесно се отделя от хемоглобина и без каквито и да е препятствия попада в клетките на всички органи, като осигурява нормални обменни процеси в целия организъм. С получаването на нужния им кислород органите поемат в пълна мяра ... |
|
|
Постигането на понятието за личност в богословските спорове за Светата Троица II - IV век."Християнството, за разлика от останалите монотеистични (авраамични) религии изповядва нещо парадоксално: изповядва Три отделни и различни една от друга Личности... Същевременно обаче християнството изповядва (и ето в това е парадоксът), че тези Три различни една от друга Личности - Отецът, Неговият Син и Духът Свети са... Едно и също Същество, че Те - и Трите - са Единият и Единствен Бог. Когото познаваме. Как християните обясняват на разума това, което с увереност утвърждават като откровило им се? Как свидетелстват пред света, ... |
|
|
"Много пъти съм виждал и слушал стари хора да си припомнят нещо и да въздишат: "Ех, какво хубаво време беше!". А като разровиш онова тяхно време, оказва се, че е било война. Как е възможно да им е било хубаво? Ами така - просто са били млади, а за младите всичко е възможно. Нещо подобно са и моите хроники. Точно в безвремието на тоталитаризма ми се случиха няколко паметни събития, които не само ме разтърсиха, но ме и срещнаха с неколцина от най-значителните фигури в тогавашния културен живот. За срещите си с тях разказвам: Тончо Жечев, Генчо Стоев, Радой Ралин, Борис Димовски, Веселин Йосифов и редица ... |
|
|
Европа. Русия. България. Съвременността. ... Европа се изцелява от разделеността си на трансокеанска и континентална едва когато се глобализира като Евро-Атлантика. Евразия е една географска суша, но два историко-политически свята. Русия е колониален организъм, изконен антагонист на Европа. "Православната цивилизация" е геополитически инструмент за поглъщане на Балканите. Европа е синоним на цивилизацията, доколкото е християнска. Съвременният нов "консерватизъм" е лява, фобийна идеология, все по-оцветяваща се в кафяво. Марксизмът претърпя крах през ХХ в., но продължава да разпространява ... |
|
|
В книгата ще откриете: въпроси пред Християнската съвест; около събора в Крит; църквата в Украйна. Москва и Константинопол; руският православен джихадизъм. "Православната църква в Украйна съвсем не е неканонично отнета от Московската патриаршия и съвсем не е разколническа. Това свидетелства историята на Църквата в руските и украинските земи още от края на IX в. Съборът на остров Крит през 2016 г. съвсем не е съборче или антиправославен майдан, както го нарича руската пропаганда, макар че четири поместни църкви (включително и БПЦ) се отклониха от съборното единство на Едната, Свята, Съборна и Апостолска църква. ... |
|
|
Предизвикателството на вечния ад. Философия на последните неща. ... Как ще изглежда онзи "вместо-Христос", "анти-Христос", който ще олицетвори пределното зло? Дали няма да бъде фалшивият "Христос", който ще обяви себе си за този, когото историята (всъщност) през цялото време е била предназначена да възцари - т.е. истинския, "изпълнения" неин Спасител на когото първият (библейският) е бил... "само символ"? Дали няма да се окаже "анти-Спасителят" ("анти-Христът") на една хилиастична заблуда? Или пък ще се яви като онзи самозван „Спасител", който ще ... |
|
|
Проф. дфн Калин Янакиев е преподавател във Философския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", член на Международното общество за изследвания на средновековната философия (S.I.E.P.M.). Автор е на книгите: "Древногръцката култура - проблеми на философията и митологията"; "Религиозно-философски размишления"; "Философски опити върху самотата и надеждата"; "Диптих за иконите. Опит за съзерцателно богословие"; "Богът на опита и Богът на философията. Рефлексии върху богопознанието"; "Три екзистенциално-философски студии. Злото. Страданието. Възкресението"; & ... |
|
|
Студии върху библейските основания. ... Възкресил, възнесъл и упокоил "посред Престола" на Бога Отца възприетото веднъж и завинаги от Него човешко естество, Христос му дава пределното, действително есхатологично утешение - възцарява го и ето: именно него, възцареното "отдясно на Отца", ни дава, та приемайки го в Евхаристията, да разберем, че както Той е в Отца, така и ние сме в Него и Той в нас (Йоан. 14:20), при това там горе, където в Христа вече се покои нашето естество. С две думи, в еклезиологията трябва да се "възпомни" по най-решаващ начин, че както Сам ни е казал на Тайната вечеря ... |
|
|
Кратък курс по философия на Константин Янакиев е предназначен преди всичко за студенти от нефилософските специалности, но може да бъде полезен и на колегите им от първи курс Философия. Изложението е по теми и проблеми, а не хронологично. Авторът се стреми да обоснове собствените си становища, тъй като едно безразлично излагане на чужди мисли би направило философията безполезна и безинтересна. Книгата е подходяща за всеки, който има интерес към философията. ... |
|
|
Тази книга е вгледана в духовния и светски модус на нашето битие, в тяхното изумително и драматично вплитане. В нея са изящните есета можем да откроим два големи топоса - църковният храм и домът, свързани по удивителен начин с градските улици, по които авторът размишлява за минувачите, за себе си и за Бог, който е с и в нас."Ще започна с изричането на един парадокс. Празникът, смятам аз, чества нещо, което е в дните постоянно, но което обикновено не успяваме да видим и да усетим именно поради дните, в които то е. Това е вярно дори за най-частните, за най-интимните празници. Защото, нима наистина във всички мои дни, в ... |
|
|
Чудото на ридаещото дишане ... Въпреки тежките лекарски диагнози и сериозни предупреждения, благодарение на своята силна воля, работоспособност и на находчивостта си на учен авторът постига не само пълно оздравяване, но и цялостно подмладяване на организма си. На четирийсетгодишна възраст лекарите му поставят безпощадни диагнози: исхемична болест на сърцето, атеросклероза на коронарните съдове, кардиосклероза, хипертония, захарен диабет. Перспективата на Юрий Вилунас е нерадостна - превръщането му в инвалид. Единственият му шанс е да се излекува сам... ... |
